Обществото по-скоро разчита на личната отговорност и на трезвата преценка за заплахата. Работата на властта продължава да се оценява по-скоро високо, но за няколко седмици е намаляло усещането, че заплахата е под контрол. Заедно с това намалява и увереността, че скоро ще се върнем в пълнота към живота от преди. Изводите са на база бърз телефонен сондаж по темата "коронавирус", проведен между 25 и 27 юни сред 820 пълнолетни българи. Той показва важни хипотези за развитието на общественото мнение по темата, коментира социолога Първан Симеонов:
"Убеждението, че заплахата е преувеличена остава на нивата, регистрирани наскоро – 59%. Делът е сравнително висок на фона на данните за други държави по света и показва, че обществото ни продължава да не е склонно да преувеличава нивата на опасност... След като постоянно спадаше, след пика си от април, сега тревогата в обществото ни по повод коронавируса отново расте. Преди седмици 51% се страхуваха, че те или член на семейството им могат да се заразят с коронавируса. Сега този дял е 60%. Тези, които не се боят, са 39%, а в началото на месеца бяха 48%... Явно надделява нежеланието за нови ограничения. Вероятно и заради тази своя позиция, засега правителството удържа по-скоро положителните оценки, макар също да страда от ерозия на симпатията. Сега 59% смятат, че правителството се справя добре, а 39% са на обратното мнение... Две трети от запитаните твърдят, че и сега сами спазват ограничения. 28% казват, че вече не спазват, а има и 6%, които твърдят, че никога не са спазвали. Може би в данните личи и известна декларативност, но те са достатъчно показателни за това, че немалка част от обществото вече започва да възприема отговорността си пред заразата... Явно, българите по-скоро се доверяват на идеята за лична отговорност и не показват признаци на паника пред опасността. В популярната напоследък теория "чук и танц" по-голямата част от обществото вероятно очаква по-умел "танц", а не нов"чук"...".
Според Асоциацията на индустриалния капитал, икономиката ни има потенциал за растеж, чрез насърчаване на заетостта. Министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов и председателят на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Румен Радев се обединиха около идеята за отключване на потенциала на..
И през миналата година продължава тенденцията Северозападът да се обезлюдява . По последни данни на НСИ в област Видин вече живеят малко над 70 000 души, спадът на населението за една година е 1231 човека, което е най-голямото намаление като процент в страната. Област Враца е загубила за година 1617 жители и към декември 2024 година е 146 000 души,..
Отбелязахме 24 май - Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. "В библията пише "Началото бе словото" и словото на роден език е нещо, което не всеки народ има. А ние като българи би следвало да сме изключително горди с това, че това е празник, който е наш. Празник, в който е..
След дълго пътуване по пътищата на Северозападна България, екипът на радио Видин пристига в село Радовене. То се намира в община Роман, на 4 км е от общинския център. На около 1 км от селото се намира жп спирка на линията София - Варна. С общинския център има и автобусна връзка. Радовене е едно красиво полупланинско село, разположено в..
Утре е вторият задължителен зрелостен изпит за дванадестокласниците. Той е по предмет, който е избран от учениците. В област Видин най-много зрелостници ще се явят на матура по английски език - 156. Следват предпочитанията към изпита по география и икономика, където ще се явят 28 души. 26 зрелостници са пожелали да държат матура по история. Началото на..
Задължителното изучаване на "Религия и добродетели" в училище доведе до напрежение и раздели обществото. Част от него протестира под надслов “Училището не е църква”, а другата - шества начело с патриарха. Какви са аргументите "за" и какви са "против" идеята? Постижимо ли е духовното и морално развитие на децата чрез пряката роля на държавата?..
"Синдикат "Образование" направи няколко проучвания по въпроса. 97% смятат, че образователната система не се справя с възпитателната си функция. Очевидно това не е по вина на учителите, те не са спрели да възпитават през всичките тези години, макар и до голяма степен да им беше ограничено това право или призвание. Крайният резултат е, че нашите ученици,..