Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Красен Станчев: Доходите растат по-бързо, отколкото икономиката

Красен Станчев
Снимка: БГНЕС


Нарастващият брой на живеещите под линията на бедност българи, преобладаващата част от които пенсионери, се дължи на постоянното преизчисляване, което всяка година правителството прави, каза в "Посоките на делника" Красен Станчев, основатен на Института за пазарна икономика.

"Има и статистическа причина: линията на бедност днес е 7.5 долара на човек. Под този праг, който постоянно расте, увеличавате го, получава се статистическа регресия, а това обяснява постоянният процент бедни под линията".
Неравенството и бедността са статистически феномен, с който трябва да се борави внимателно, отбеляза още икономистът.

"Специално неравенството не е толкова статистика. Ако имате един човек от Видин, който има достатъчно умения да отиде да работи в Германия за три месеца срещу 5000 евро месечна заплата, то неговото положение би било доста по-неравно от всички останали, защото получава 30 000 брутен доход на година, докато там той е три пъти по-малък. Хората се оказват неравни, защото някои имат определени знания и умения, които се търсят в момента. А несправедливото неравенство е всяко онова общество, което е изградено на привилегии".

Как се мери крайната бедност, обясни експертът.

"От 1992 година крайната бедност в света се мери с прост показател: 1,90 долара дневно на човек. По този показател в България 1995 година между 5 и 6 % са бедни. 1997 година - между 36 и 37 % са бедните, а 2001 година са над 12 %. Днес пък са 0,79 % от населението. По този критерий бедните в България са по-малко, отколкото в САЩ през 2019 година. За 2020 година причината е в три фактора, първият от които ромският фактор. Т.е когато пътуванията стават невъзможни, икономиките се затварят, а парите, които работещите в чужбина внасят в България, спадат до 90 милиона през миналата година. Втората група, които обедняват, е някъде около 10 % от населението - пенсионерите, живеещи на минимални пенсии. Третата най-голяма група са хората, работещи сами за себе си. Това са реални, демографски причини и пазар на работната сила причини". 

България е най-бедна не заради ЕС, а заради управлението ѝ през 1995-1997 година, поясни Красен Станчев.

"Причината е през 60те години на миналия век, заради това изоставаме винаги. Имате много силно изоставане веднага след Втората световна война. Втората причина е в прилагането на съветския модел, включително насилствената колективизация, води до това, че икономиката спира да работи. Затова България фалира през 1960 година, взимайки заеми от Московската банка в Лондон и Централната банка на Съветския съюз. Целият златен резерв, за да бъде изплатен дългът, е прехвърлен в Москва. След това има опит да се търси твърда валута, свързан с износ на оръжие и наркотици, да се правят големи проекти като Кремиковци, но икономиката фалира отново през 1976, а след това и през 1987. Това всичкото води до по-голяма обвързаност с по-неразумни и по-неконкуретни пазари като този на СССР. През 95-96 започва обратно възстановяване на централното планиране, което води до хиперинфлация и фундаментално обедняване, т.е всичко започва отначало. Другите страни оправят нещата в началото на 90те всички, ние го правим два пъти - един път в началото на 90те, а после няколко години по-късно".

Темповете на нарастване на доходите са прекалено високи, на мнение е народият представител във Великото народно събрание (1990-1991).

"Доходите растата доста по-бързо, отколкото расте икономиката. Доходът от заплати за последните 20 години се е увеличил 220 %. Най-малко са се увеличи доходите на тези, които работят за себе си". 

Интервюто с Красен Станчев можете да чуете в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Село Разград

Село Разград възстановява читалищните традиции

Екипът на Радио Видин гостува в село Разград, община Вълчедръм. С познатия ни град Разград са общи не само имената, но и историята на двете населени места. По време на османското робство мигриращо българско население от град Разград се установява да живее в махала Разград, непосредствено до съществуващото тогава село Крумово- основано около 1764..

публикувано на 31.10.25 в 12:00

Успяваме ли да заделим бели пари за черни дни?

75% от българите нямат спестявания, а 25% от пълнолетните българи, или малко над 1,4 млн. души, спестяват, показва проучване на Изследователски център "Тренд", направено по поръчка на ЕКИП (Експертния клуб за икономика и политика ). Въпреки това, през последната една година се наблюдава чувствително увеличение на броя на спестовните българи - 170..

публикувано на 30.10.25 в 12:16

Ще ни осигури ли финансова стабилност бюджет 2026?

До края на тази седмица бюджетът на страната ни за следващата година трябва да бъде внесен за разглеждане в Народното събрание. Това стана ясно от думите на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов , който заяви, че в бюджета за догодина не е предвидено увеличение на налози.  Няма да има увеличение на данъци през 2026 година. Планира се увеличение на..

публикувано на 29.10.25 в 10:45

Ще има ли кой да работи в Северозапада?

България продължава да се изправя пред сериозни демографски и трудови предизвикателства - населението на страната е намаляло с близо 2,5 млн. души за последните 40 години , показват данните на НСИ. Негативните процеси са най-видими и тревожни в изоставащите региони, като Северозападния. Проблемът бе дискутиран по време на форума "Европа е с мен" -..

публикувано на 28.10.25 в 09:34

Йорданка Ценова: Ролята на учителя е да покаже на децата, че техният интелект е по-важен от изкуствения

С навлизането на изкуствения интелект на пазара на труда някои професии ще бъдат застрашени. Една от тях е графичен дизайнер. Защото изкуственият интелект вече генерира картини и видеа, които са с много добро качество, смята Йорданка Ценова - заместник-директор по учебната дейност в ПГ "Проф. д-р Асен Златаров"- Видин: "Друга професия,..

публикувано на 27.10.25 в 15:11

Камелия Лозанова: Изкуственият интелект е неизбежен и ще ни бъде полезен

Доста страхове се насаждат във връзка с изкуствения интелект, смята Камелия Лозанова- председател на Управителния съвет на Агенция за регионално развитие и бизнес център /АРРБЦ/- Видин.  "Засега Chat GPT е познат, но това съвсем не е онова, което е истинският изкуствен интелект и за който вече се правят форуми и се коментира неговото бъдещо..

публикувано на 27.10.25 в 14:56

Александра Рачева: Въздействието на изкуствения интелект не е замяна, а по-скоро трансформиране на работни места

Изкуственият интелект се очаква да донесе както значителни рискове, така и огромни възможности за пазара на труда. Влиянието му ще е дълбоко и ще засегне почти всички сектори, като се променят нуждите от умения и работни места.   Основните притеснения са свързани със замяната на човешкия труд и увеличеното неравенство, посочи в "Посоките на..

публикувано на 27.10.25 в 14:06