Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Красен Станчев: Доходите растат по-бързо, отколкото икономиката

Красен Станчев
Снимка: БГНЕС


Нарастващият брой на живеещите под линията на бедност българи, преобладаващата част от които пенсионери, се дължи на постоянното преизчисляване, което всяка година правителството прави, каза в "Посоките на делника" Красен Станчев, основатен на Института за пазарна икономика.

"Има и статистическа причина: линията на бедност днес е 7.5 долара на човек. Под този праг, който постоянно расте, увеличавате го, получава се статистическа регресия, а това обяснява постоянният процент бедни под линията".
Неравенството и бедността са статистически феномен, с който трябва да се борави внимателно, отбеляза още икономистът.

"Специално неравенството не е толкова статистика. Ако имате един човек от Видин, който има достатъчно умения да отиде да работи в Германия за три месеца срещу 5000 евро месечна заплата, то неговото положение би било доста по-неравно от всички останали, защото получава 30 000 брутен доход на година, докато там той е три пъти по-малък. Хората се оказват неравни, защото някои имат определени знания и умения, които се търсят в момента. А несправедливото неравенство е всяко онова общество, което е изградено на привилегии".

Как се мери крайната бедност, обясни експертът.

"От 1992 година крайната бедност в света се мери с прост показател: 1,90 долара дневно на човек. По този показател в България 1995 година между 5 и 6 % са бедни. 1997 година - между 36 и 37 % са бедните, а 2001 година са над 12 %. Днес пък са 0,79 % от населението. По този критерий бедните в България са по-малко, отколкото в САЩ през 2019 година. За 2020 година причината е в три фактора, първият от които ромският фактор. Т.е когато пътуванията стават невъзможни, икономиките се затварят, а парите, които работещите в чужбина внасят в България, спадат до 90 милиона през миналата година. Втората група, които обедняват, е някъде около 10 % от населението - пенсионерите, живеещи на минимални пенсии. Третата най-голяма група са хората, работещи сами за себе си. Това са реални, демографски причини и пазар на работната сила причини". 

България е най-бедна не заради ЕС, а заради управлението ѝ през 1995-1997 година, поясни Красен Станчев.

"Причината е през 60те години на миналия век, заради това изоставаме винаги. Имате много силно изоставане веднага след Втората световна война. Втората причина е в прилагането на съветския модел, включително насилствената колективизация, води до това, че икономиката спира да работи. Затова България фалира през 1960 година, взимайки заеми от Московската банка в Лондон и Централната банка на Съветския съюз. Целият златен резерв, за да бъде изплатен дългът, е прехвърлен в Москва. След това има опит да се търси твърда валута, свързан с износ на оръжие и наркотици, да се правят големи проекти като Кремиковци, но икономиката фалира отново през 1976, а след това и през 1987. Това всичкото води до по-голяма обвързаност с по-неразумни и по-неконкуретни пазари като този на СССР. През 95-96 започва обратно възстановяване на централното планиране, което води до хиперинфлация и фундаментално обедняване, т.е всичко започва отначало. Другите страни оправят нещата в началото на 90те всички, ние го правим два пъти - един път в началото на 90те, а после няколко години по-късно".

Темповете на нарастване на доходите са прекалено високи, на мнение е народият представител във Великото народно събрание (1990-1991).

"Доходите растата доста по-бързо, отколкото расте икономиката. Доходът от заплати за последните 20 години се е увеличил 220 %. Най-малко са се увеличи доходите на тези, които работят за себе си". 

Интервюто с Красен Станчев можете да чуете в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Милчина лъка - село, откъснато от света

Отправяме се към грамадското село Милчина лъка. Стигаме доста по-бавно от обичайното, защото пътят е разнебитен.  Лошият път се оказва и най-сериозният проблем на хората.  Днес в селото живеят 20 души, толкова са по списък.  Кметският наместник Йордан Стефанов Събев споделя, че много пъти е алармирал за лошия път, по време на избори и преди..

публикувано на 31.05.24 в 12:10

Тома Ушев: Държавотворчеството на цар Фердинанд липсва на страната днес

Първият цар на съвременна България се завръща 76 години по-късно.  Напуснал завинаги любимата си страна на 3 октомври 1918 година, тленните останки на монарха най-сетне са на мястото, на което принадлежат.  Минали са повече от 100 години от абдикацията на цар Фердинанд, но той продължава да бъде една от най-противоречивите фигури от..

публикувано на 30.05.24 в 10:00

Явор Кирилов: Цар Фердинанд превърна България от кална провинция в силна и модерна държава

Първият цар на съвременна България се завръща 76 години по-късно.  Напуснал завинаги любимата си страна на 3 октомври 1918 година, тленните останки на монарха най-сетне са на мястото, на което принадлежат.  Минали са повече от 100 години от абдикацията на цар Фердинанд, но той продължава да бъде една от най-противоречивите фигури от съвременната ни..

публикувано на 30.05.24 в 10:00

Ще се случи ли исканото от синдикатите увеличение на минималната работна заплата?

Минималната работна заплата за страната трябва да стане поне 1080 лева от 1 януари 2025 година, вместо сегашните 933 лева. Това обяви главният икономист на КНСБ Любослав Костов на организиран от синдикатите форум, посветен на новата европейска директива за най-ниските възнаграждения. Исканото увеличение е с 15.7% и според синдикатите то..

публикувано на 29.05.24 в 10:45

В лятното кино на Тошевци предпочитат старите български филми

На 24 май, в Деня на Светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, се отправяме към село Тошевци, община Грамада. Просветителски и образователен дух цари в село Тошевци. Хората, които живеят тук са в пенсионна възраст, но възрастта не е преграда за тяхното желание да се образоват, да..

публикувано на 24.05.24 в 11:15
Георги Вулджев

Георги Вулджев: Сериозната пенсионна реформа е политически непопулярна

Пенсиите, отпуснати до 31 декември 2023 година, ще бъдат увеличени от първи юли с 11 процента, съобщи премиерът Главчев.  Сюжетът с увеличението, превърнал се в предизборна заигравка, който предлагаше повишението да е с 10%, по този начин остава в историята.  Ниските пенсии продължават обаче да са сред най-сериозните проблеми на пенсионната ни..

публикувано на 23.05.24 в 10:10

Ще въведе ли страната ни адекватни европейски заплати?

Всеки десети работещ е беден, показва анализът на последните данни на Националния статистически институт, направен от Института за пазарна икономика (ИПИ). Бедността у нас леко намалява през 2023 г., а неравенството в доходите се свива. И двете констатации са следствие от повишаването на пенсиите, от една страна, и на заетостта, от друга...

публикувано на 22.05.24 в 10:45