Ще се отрази ли на икономиката на Северозапада новото райониране?

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Актуално'' в ''Посоките на делника''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Министерският съвет определи нов обхват на регионите за планиране от ниво 2 в Република България, който Националният статистически институт (НСИ) ще представи на Евростат за одобрение. В Решението на Министерския съвет се предлага обособяването на четири региона за планиране от ниво 2:

- Северен, включващ областите Видин, Монтана, Враца, Ловеч, Плевен, Габрово, Велико Търново, Търговище, Русе, Разград и Силистра;

- Източен, включващ областите Добрич, Варна, Шумен, Бургас, Сливен и Ямбол;

- Южен, включващ областите София, Перник, Кюстендил, Благоевград, Пазарджик, Смолян, Пловдив, Стара Загора, Хасково и Кърджали;

- Столичен, включващ област София (столица).

Промяната се налага, тъй като Северозападният и Северният централен регион не отговарят на изискванията на Евростат за минимален брой на населението в регионите за статистически цели - 800 000 души. Обхватът на регионите от ниво 2 е определен в Закона за регионалното развитие и трябва да съответства на изискванията на общата класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS). Изменението няма да доведе до промяна в административно-териториалното устройство на страната.

Целта на новото райониране е да се подпомогнат процесите по прилагането на политиката за регионално развитие и намаляването на междурегионалните различия чрез привеждане на Класификацията NUTS в съответствие с европейските изисквания. НСИ има готовност да започне преговори със статистическата служба на Европейската комисия "Евростат" за промяна в обхвата на регионите от ниво 2 и да представи пред нея определения от Министерски съвет вариант за ново райониране за статистически цели. Ако предложението на България се приеме от Европейския съюз, промените ще влязат в сила от 1 януари 2027 година. Може ли евентуалното ново райониране на страната да даде икономически тласък на Северозападна България - това попитахме Адриан Николов, икономист от Института за пазарна икономика:

"Този разговор не е нов, а е от 2016-2017 година. Тогава се водеше отново този дебат, като той беше до голяма степен удавен от поредицата кризи, които ни връхлетяха през 2020-2022 година. Сега този разговор стана особено належащ, като причините за това са две. Едната е чисто демографска и тя е, че районите за планиране имат изискване за брой минимално население, като именно вашият район, Северозападният вече не отговаряше на това изискване, тъй като населението му е по-малко. Другата причина е, че тези райони са пряко обвързани с европейското финансиране, тоест на база на икономическото развитие на тези региони се определя и размерът на европейското съфинансиране по различните проекти."

"За Северозапада най-вероятно нищо няма да се промени, тъй като областите, които влизат в неговия състав досега бяха на максималното равнище на финансиране. Оттук нататък е изцяло способността на местната власт да привлича европейски средства. Това е свързано с умението да пише проекти и да ги печели успешно. Голямата промяна е за Югозапада, за останалите райони е по-скоро въпросът дали районите за планиране ще маркират до някаква степен икономическо сближаване" - обясни още Адриан Николов.

Ще повлияе ли новата административна мярка върху развитието на бизнеса в Северозападна България - това попитахме Елеонора Негулова, председател на Националното сдружение за малък и среден бизнес в България:

"Това е една административна мярка, която по-скоро евентуално би могла да допринесе за по-добро планиране на съответни интервенции и ресурси, но аз не мисля, че има някакво значение дали ще е Западен, или Северен район. Въпросът е какви политики и какви инструменти за достъп до тези публични ресурси ще бъдат създадени, как ще бъдат управлявани и как ще работят. Хубаво е да има административни мерки, но за нас по-важното е да има целенасочени подкрепи за хората, които са на място. Важното е да има ресурси и те да са насочени към конкретни бенефициенти."

Може ли новото райониране на страната да даде икономически тласък на Северозападна България? Потърсихме за коментар Илияна Филипова, председател на Търговско-промишлена палата-Враца.

"Търговско-промишлена палата-Враца, като работодателска организация даде мнение, което постъпи чрез Българската търговско-промишлена палата до Министерски съвет и до НСИ. Нашето предложение беше да се обособи Западен регион, като нашият район да се обедини с Югозападния, като София разбира се излезе от него. Това беше много по-разумното разпределение и разделение на страната, според нас, защото не се нарушават сегашните региони, както това се прави в момента със Северна България, при което се нарушава Североизточният район" - каза Илияна Филипова.