Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Димитър Маринов - строителят на нова България

Виктория Пишурка и Димитър Маринов – сватбата на дъщеря им София-Зора с д-р Хаджистамов
Снимка: Личен Архив на Александър Александров

Димитър Маринов е известен български книжовник, езиковед, учител, правист, етнограф. Той е основател и първи директор на Етнографския музей. Роден е на 14 октомври 1846 година с името Петко. Още от тримесечно бебе остава сирак и е осиновен от Вълкана и Марин Бонови в Лом. През 1863 година Димитър Маринов отново остава пълен сирак и е изгонен от родната си къща в Лом, защото е храненик. От тук започва и неговата одисея, която ще продължи почти до края на дните му - за пътя и живота на будителя и строителя на нова България, след като напуска Лом, разказа за Радио Видин историкът от Лом Александър Александров:


"От Лом Димитър Маринов се озовава в Рилския Манастир, където под покровителството на Неофит Рилски остава почти една година. Но съдбата му го принуждава да се върне отново в родния град, където се среща с учителя Никола Първанов - високо образован, голям ерудит, който успява да плени неговото сърце завинаги... Кръстьо Пишурка - неговият първи учител, Неофит Рилски и Никола Първанов са хората, които правят от детето Митко - личността Димитър Маринов. През 1875, учил последователно в Цариград и Белград, Димитър Маринов се връща отново в Лом, но този път вече като учител... Първите дни след освобождението Димитър Маринов е избран за председател на Ломския съдебен съвет, като такъв той участва и в Учредителното събрание, което е проведено в стария конак в Търново... От този момент животът на Димитър Маринов продължава много динамично. За кратко време е председател на Съдебния съвет в Силистра и Русе. През 1883 година вече е учител в ломската гимназия. Това всъщност е и неговата мечта - той просто иска да е учител, но по стечение на различни обстоятелства - заради знанията си, заради опита си - той много често е ваден от любимото си училище и са му налагани административни длъжности, които да заема. Така от 1887 е назначен за окръжен управител на Лом, още от следващата 1888 до 1893, тоест 5 години е директор на русенската мъжка гимназия... 
От Русе Димитър Маринов заминава за София, където в рамките на 1 година е директор на Софийската девическа гимназия, за същия период от една година е директор и на Народната библиотека, след това продължава като учител в Софийската мъжка гимназия. Като през целия този период той сътрудничи активно на периодичния печат. През 1900 година по предложение на екзарх Йосиф Димитър Маринов е назначен за главен редактор на Екзархийския вестник "Вести". И той със семейството си се мести в Цариград... От 1906 година е пръв директор и основател на Етнографския музей. Тази му дейност не продължава много дълго - конкретно до 10 март 1908 година, когато на 62 годишна възраст Димитър Маринов се пенсионира. Но заради своя опит и знания по време на Първата световна война е изпратен като окръжен управител в Кавадарци, където остава 2 години. Там той става свидетел на втората национална катастрофа и на рухналите национални идеали, които изживява много тежко, като това го кара да се оттегли окончателно от обществено политическата си дейност. 
От там той се прибира в Лом, където продължава да работи над ръкописите си... Неизброимо е книжовното наследство на Димитър Маринов. Изпод неговото перо са излезли десетки хиляди страници в областта на етнографията, историята, политиката, мемоарите, публицистиката. Сред най-значимите му трудове се откроява поредицата "Жива старина". Това са седем книжки, излезли в периода 1891-1914 година, в които Димитър Маринов представя етнографско изследване, много богато, което обхваща района на Северозападна България... Към неговото творчество трябва да се причислят и първата история на българската литература, която той пише, "История на град Лом и ломска околия" - това е книга, която си остава в ръкопис почти 100 години и е отпечатана почти един век след нейното написване... Като венец на своето творчество пише през 20-те години на 20 век своята богата автобиография. Творчеството на Димитър Маринов е оценено много високо. Още приживе на него, като за неговите творби професор Иван Шишманов споделя: "Трудовете на Димитър Маринов ще се четат и тогава, когато моите научни изследвания ще гният по лавиците на библиотеките и в скоби доуточнява, ако въобще им се направи тази чест". 
През 1921 година Димитър Маринов приема духовен сан, а през 1929 година, когато губи своята спътница в живота Виктория Вишурка Димитър Маринов  се оттегля окончателно от обществения живот до смъртта си на 10 януари 1940 година".

На 14 октомври 2021, на 175-тата годишнина от рождението на Димитър Маринов, на сградата на Ломския районен съд беше открит барелеф на големия наш общественик. 

Повече чуйте в звуковия файл.
Вижте още

Реплика на римски кораб акостира във Видин

Късноантичен римски фестивал озаглавен "Бонония оживява" ще се проведе във Видин този уикенд . На 1-и октомври гр. Видин ще се върне в славните времена на Римската империя и ще пресъздаде историческата атмосфера на римския град Бонония. Жители и гости на крайдунавския град ще се потопят в света на римляните и ще станат свидетели на техния..

публикувано на 26.09.22 в 17:20

Отбелязваме Европейския ден на езиците

Видинската библиотека "Михалаки Георгиев" ще отбележи  Европейския ден на езиците. Денят се отбелязва на 26 септември всяка година от 2002 г., а ц елта е  да се популяризират ползите от изучаването на езици, езиковото разнообразие в Европа и да насърчава изучаването на езици сред хора от всички възрасти.  Тази година културните институции..

публикувано на 26.09.22 в 15:00
Борислав и Камелия

Приемната грижа- призвание или професия

Професия, с чиято помощ се изкарват пари ли е приемното родителство? Или по-скоро призвание, на което трябва да посветиш време, емоции, опит и грижа?  Отговорът на този въпрос зависи много от мотивацията на хората, които искат да станат приемни родители, както и на онези, които ги обучават, оценяват и одобряват. Това са и отговорите на Борислав и..

публикувано на 26.09.22 в 13:30

УНИЦЕФ алармира за образователна бедност сред децата

Само една трета от 10-годишните деца в света не могат да прочетат и разберат проста писмена история, посочват от Детския фонд към ООН. От УНИЦЕФ наричат този дефицит "образователна бедност". Данните отпреди пандемията показват, че в България едно от осем деца, които завършват четвърти клас, не може да прочете и разбере прост текст, обясни  Мария..

публикувано на 26.09.22 в 09:43

"Неделник" от 25 септември 2022 година

Хайде. "Неделник" брой 430 - ти вече е на сайта. Говорим си за вино с Павлин Първулов, за фестивала "Нашенци у старо време" в Покрайна и за сватба. Каква сватба ли? Вместо букети на сватбата си семейство Антонови от Враца събраха средства, които дариха на социалното предприятие във врачанското село Челопек . Младежи от Център за..

публикувано на 25.09.22 в 14:30

Винаги да сме готови да следваме нашия Спасител

В Първа неделя след Неделя подир Въздвижение,  Църквата насочва нашето внимание към осъзнаване на висотата на духовното служение и в същото време неговата простота и достъпност за всеки един от нас.  "Иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек" (Лука 5:8) Светото Евангелие, прочетено на днешната Неделя първа..

публикувано на 25.09.22 в 08:00

Жестовият език - връзката със света на хората с увреден слух

23 септември е Международен ден на жестомимичните езици. Отбелязва се от 2018 година. Целта е да се повиши информираността за този начин на общуване. Хората с увреден слух имат нужда от жестов език, за могат да бъдат информирани и за да са достъпни за тях услугите в институциите.  Да ползват жестов език е не само потребност, а право на глухите..

публикувано на 23.09.22 в 16:37