Климатологът подчерта, че зеленият пакт не е лоша идея, но е невъзможно Европа да стане климатично неутрална до 2050 година.
"САЩ и Китай ще молят ОПЕК да увеличи добива на петрол, защото има недостиг от петрол и природен нефт. Нали щяхме да ги елиминираме? Всички сме за, но се връщаме на това, че пътят не е този. Европейските чиновници започнаха да мислят как да мотивират и формулират участието на ядрената енергия и природния газ като междинен етап в Зелената сделка. Това е катастрофа. Природният газ не може да бъде зелен, няма как да стане, той е възможно най-чистото фосилно гориво".
По начина, по който е замислена, Зелената сделка няма да доведе до решение на демографските и икономическите проблеми на Северозапада, на мнение е университетският преподавател. Според думите му преход към зелената енергия може да се осъществи с умна икономика, не с партийни заповеди.
"Тази сделка е измислица на Европа, която иска да бъде лидер по отношение на зелените политики и отчистването на въздуха и природата. Аз не познавам човек, който не иска да яде чиста храна, не иска да пие чиста вода, не иска да диша чист въздух. Няма такъв човек. Въпросът е, скоростта, с която се извършва тази зелена революция и икономическите последствия за прекия изпълнител, а това са данъкоплатците. Последната среща в Глазгоу, която беше посветена на климата, нищо не постигна. След Парижкото споразумение ние нямаме нито един обвързващ документ, който да насочи целия свят към по-малко природоползване. Всички трябва да разберат, че сме в една голяма кошница, всички, целият свят. Ако можем да лимитираме водата, природните богатства, растителността, животинския свят в национални граници, то въздухът не подлежи на лимитиране. Не може само Европа да очисти атмосферата си, трябва всички заедно".
Зелената сделка не е изгодна за най-мощните икономики, каза още проф. Рачев.
"Съществуват реални данни, че през последните 40 години има сериозно затопляне на глобалния климат. Миналият октомври, който беше много хладен, а това е рядко срещане за България, беше третият най-топъл октомври откакто се водят наблюдения. Дори това да е лъжа, а то не е, има ярки фитоиндикации, че глобалният климат се затопля. Във високата планина горната граница на гората се изкачва по-нависоко, а това се случва, когато налице са условията добро овлажняване и добър температурен режим - т.е по-дълго време е топло, имате достатъчно влага, за да могат тези семенца от шишарките да се захванат в по-висока надморска височина. За около 15 години аз откривам бяла мура и в Пирин, и в Рила, на 50-70 метра по-високо, отколкото беше преди. Глобално затопляне има, абсолютен факт е".
От 1975 година насам всяка година температурите се увеличават. Сега е с над градус по-топло, сравнено с периода отпреди 100 години, обясни проф. Рачев.
"В началото на 1900 година количеството на въглероден диоксид в атмосферата е било 280-300 милионни части, т.е ако имате еднакви един милион части от въздух, 280 са били въглероден диоксид. В момента гоним 420. Това е 50 % увеличение на въглеродния диоксид в атмосферата. Това не е в резултат на природно явление, макар че колкото по-топло става, толкова повече вечната замръзналост се отделя, а с това се отделя заключения в нея метан. В резултат на това в атмосферата има повече въглероден диоксид и метан, а температурите се увеличават. През последните 30 години всяка година човечеството консумира около 15-16 милиарда тона фосилни горива - нефт, природен газ и въглища. Това количество въглерод, когато се окисли, става въглероден диоксид. В атмосферата през последните 30 години ние изчисляваме, че приблизително отделяме 35-37 милиарда въглероден диоксид всяка година. Натрупано в тези десетилетия, това води до промяна на химическия състав на атмосферата".
Интервюто с проф. Георги Рачев можете да чуете в звуковия файл.

Близо 8 години след протестите в Северозападна България за тунел под Петрохан проектът не е напреднал съществено. В началото на 2018 година, отчаяни от неглижирането на Българския Северозапад, стотици жители на региона излязоха няколко седмици поред на протести с настояване държавата да изгради магистрален път до Видин и тунел под Петрохан. Тогава..
Въвеждането на еврото у нас наближава и това поставя под лупа прехода към европейската валута в редица ключови сектори. Сред тях е и автомобилният сегмент, в който по традиция доминира вносът на употребявани коли. Купуването на кола втора ръка винаги е бил свързан със сравнения, анализи, разбира се, преговори за цената, така нареченото "пазарене" и..
Днес нашият екип гостува на едно спокойно дунавско село - Станево , част от община Лом. Село с богата история, но като много други малки населени места, и тук ежедневието не минава без трудности. Инфраструктура е амортизирана, електрозахранването често създава грижи, а най-сериозният проблем за хората в Станево остава водоснабдяването - старият..
Приключи ли преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика? Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра"...
Приключи ли Преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика? Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра". Каква..
Според Евростат, България е лидер на Балканите по стандарт на покупателната способност. Страната ни изпреварва Румъния и Гърция и въпреки това, продължава да е сред най-бедните в ЕС. Стандартът на покупателната способност е условна единица, която изравнява това, което парите могат да купят в различните страни. Когато доходите се коригират по..
Проектът на държавния бюджет за 2026 година беше одобрен от кабинета и внесен за обсъждане в Народната събрание. Той е разработен при 3 процента дефицит и растеж на икономиката до 2,7%. Предвижда се държавният дълг да достигне 31,3% от БВП, като максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет, е до 10,44 милиарда евро. Данък..