Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Зелената сделка няма да подобри живота в Северозапада

Проф. Георги Рачев: Безумието на либерална Европа ще лъсне, ако зимата е суха и студена

Светът няма да мине на зелена енергия

проф.Георги Рачев
Снимка: Ани Петрова


"Цената на електроенергия достигна почти 700 лева на MWh. Една суха и студена зима ще покаже безумието на либерална Европа. Твърдо съм за по-малко природоползване, подкрепям всички зелени идеи, въпросът е, че трябва да работят, а не трябва да водят до дефицит, защото цялата икономика се гради на леснодостъпна, евтина и изобилна енергия. Ако тази енергия не отговаря на тези три изисквания, вашата промишленост няма да работи. Така няма да има данъци, няма хазна, няма и държава", каза в "Посоките на делника" проф. Георги Рачев.

Климатологът подчерта, че зеленият пакт не е лоша идея, но е невъзможно Европа да стане климатично неутрална до 2050 година.

"САЩ и Китай ще молят ОПЕК да увеличи добива на петрол, защото има недостиг от петрол и природен нефт. Нали щяхме да ги елиминираме? Всички сме за, но се връщаме на това, че пътят не е този. Европейските чиновници започнаха да мислят как да мотивират и формулират участието на ядрената енергия и природния газ като междинен етап в Зелената сделка. Това е катастрофа. Природният газ не може да бъде зелен, няма как да стане, той е възможно най-чистото фосилно гориво".

По начина, по който е замислена, Зелената сделка няма да доведе до решение на демографските и икономическите проблеми на Северозапада, на мнение е университетският преподавател. Според думите му преход към зелената енергия може да се осъществи с умна икономика, не с партийни заповеди.

"Тази сделка е измислица на Европа, която иска да бъде лидер по отношение на зелените политики и отчистването на въздуха и природата. Аз не познавам човек, който не иска да яде чиста храна, не иска да пие чиста вода, не иска да диша чист въздух. Няма такъв човек. Въпросът е, скоростта, с която се извършва тази зелена революция и икономическите последствия за прекия изпълнител, а това са данъкоплатците. Последната среща в Глазгоу, която беше посветена на климата, нищо не постигна. След Парижкото споразумение ние нямаме нито един обвързващ документ, който да насочи целия свят към по-малко природоползване. Всички трябва да разберат, че сме в една голяма кошница, всички, целият свят. Ако можем да лимитираме водата, природните богатства, растителността, животинския свят в национални граници, то въздухът не подлежи на лимитиране. Не може само Европа да очисти атмосферата си, трябва всички заедно".

Зелената сделка не е изгодна за най-мощните икономики, каза още проф. Рачев.

"В момента Китай и Индия употребяват 14 милиона тона въглища на ден - 70 % от световното потребление. Китай употребява 60 % от всички въглища по света, защото има крещяща нужда от енергия. Няма как да спре. Само от края на септември Китай е открил отново 38 въглищни мини, които допълнително произвеждат 1 милион тона на ден. А къде сме ние с нашите с 35-36 милиона годишно? Ние и да изчезнем от лицето на земята, даже целият полуостров да изчезне за една година, нищо няма да се случи. Потреблението е в Източна Азия, в Русия. Пиронът в ковчега на Зелената сделка удари премиерът на Австралия, който каза, че ще произвеждат и продават въглища, докато има търсене. Основните производители на въглища нямат интерес от Зелената сделка".

Измениха ли климатичните промени човешкото ежедневие? 

"Съществуват реални данни, че през последните 40 години има сериозно затопляне на глобалния климат. Миналият октомври, който беше много хладен, а това е рядко срещане за България, беше третият най-топъл октомври откакто се водят наблюдения. Дори това да е лъжа, а то не е, има ярки фитоиндикации, че глобалният климат се затопля. Във високата планина горната граница на гората се изкачва по-нависоко, а това се случва, когато налице са условията добро овлажняване и добър температурен режим - т.е по-дълго време е топло, имате достатъчно влага, за да могат тези семенца от шишарките да се захванат в по-висока надморска височина. За около 15 години аз откривам бяла мура и в Пирин, и в Рила, на 50-70 метра по-високо, отколкото беше преди. Глобално затопляне има, абсолютен факт е".

От 1975 година насам всяка година температурите се увеличават. Сега е с над градус по-топло, сравнено с периода отпреди 100 години, обясни проф. Рачев.

"В началото на 1900 година количеството на въглероден диоксид в атмосферата е било 280-300 милионни части, т.е ако имате еднакви един милион части от въздух, 280 са били въглероден диоксид. В момента гоним 420. Това е 50 % увеличение на въглеродния диоксид в атмосферата. Това не е в резултат на природно явление, макар че колкото по-топло става, толкова повече вечната замръзналост се отделя, а с това се отделя заключения в нея метан. В резултат на това в атмосферата има повече въглероден диоксид и метан, а температурите се увеличават. През последните 30 години всяка година човечеството консумира около 15-16 милиарда тона фосилни горива - нефт, природен газ и въглища. Това количество въглерод, когато се окисли, става въглероден диоксид. В атмосферата през последните 30 години ние изчисляваме, че приблизително отделяме 35-37 милиарда въглероден диоксид всяка година. Натрупано в тези десетилетия, това води до промяна на химическия състав на атмосферата".

Интервюто с проф. Георги Рачев можете да чуете в звуковия файл.  

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Вижда ли се светлина за тунел под Петрохан?

Близо 8 години след протестите в Северозападна България за тунел под Петрохан проектът не е напреднал съществено. В началото на 2018 година, отчаяни от неглижирането на Българския Северозапад, стотици жители на региона излязоха няколко седмици поред на протести с настояване държавата да изгради магистрален път до Видин и тунел под Петрохан. Тогава..

публикувано на 25.11.25 в 13:30

Как ще повлияе еврото на пазара на автомобили втора ръка

Въвеждането на еврото у нас наближава и това поставя под лупа прехода към европейската валута в редица ключови сектори. Сред тях е и автомобилният сегмент, в който по традиция доминира вносът на употребявани коли. Купуването на кола втора ръка винаги е бил свързан със сравнения, анализи, разбира се, преговори за цената, така нареченото "пазарене" и..

публикувано на 24.11.25 в 11:00

Село Станево - където проблемите не липсват

Днес нашият екип гостува на едно спокойно дунавско село - Станево , част от община Лом. Село с богата история, но като много други малки населени места, и тук ежедневието не минава без трудности.  Инфраструктура е амортизирана, електрозахранването често създава грижи, а най-сериозният проблем за хората в Станево остава водоснабдяването - старият..

публикувано на 21.11.25 в 11:10
Георги Киряков

Георги Киряков: Да разчиташ на бъдещите поколения означава неспособност и бягане от отговорност

Приключи ли преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра"...

публикувано на 20.11.25 в 10:00
Светлин Тачев, политолог

Светлин Тачев: Може би ще оценим демокрацията, когато я изгубим

Приключи ли Преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра".  Каква..

публикувано на 20.11.25 в 10:00

Расте ли покупателната ни способност?

Според Евростат, България е лидер на Балканите по стандарт на покупателната способност. Страната ни изпреварва Румъния и Гърция и въпреки това, продължава да е сред най-бедните в ЕС. Стандартът на покупателната способност е условна единица, която изравнява това, което парите могат да купят в различните страни. Когато доходите се коригират по..

публикувано на 19.11.25 в 10:45

Единственият възможен или рисков е първият ни бюджет в евро?

Проектът на държавния бюджет за 2026 година беше одобрен от кабинета и внесен за обсъждане в Народната събрание. Той е разработен при 3 процента дефицит и растеж на икономиката до 2,7%. Предвижда се държавният дълг да достигне 31,3% от БВП, като максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет, е до 10,44 милиарда евро. Данък..

публикувано на 18.11.25 в 11:45