Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Минималната работна заплата- отдавнашен спор между синдикати и работодатели

Снимка: Радио ВИДИН

Вдигане на минималната работна заплата /МРЗ/ на 710 лева е заложено от началото на април, заяви пред БНР вицепремиерът и финансов министър Асен Василев. Повишението зависи от парламента, който винаги може да промени параметрите.

"Това, което дълги години се е случвало, последните 15-20 години, това което се случва, е един постоянен танц, където синдикатите казват искаме по- висока минимална заплата, работодателите казват ние не искаме по- висока минимална заплата, защото това ще доведе до безработица и този танц последните 20 години видяхме докъде ни доведе. Трябва да има ясни принципни критерии, това, което и обсъждахме. Ние в коалиционното споразумение сме заложили за максималния осигурителен доход 2,3 средната работна заплата, т.е. когато се вдига средната работна заплата в индустрията, се вдига максималният осигурителен доход. По същия начин в Европа в момента се обсъжда директива минималната работна заплата да бъде 50% от средната. Т.е. пак когато се вдигат средните заплати да се вдигат и минималните. Така, как да кажа, този ежегоден панаир, ако искаме така да го наречем, ще изчезне и ще има абсолютна предвидимост какво се случва спрямо това как се развива икономиката и как се развиват средните нива на заплащане в икономиката", обясни Асен Василев.

Според видинчани увеличението на минималната заплата на 710 лева не е достатъчно за нормален живот:

"Трябва повече, както и пенсиите... Те хубаво увеличават, но като спрат за данъка, те си остават същите. Не е нормално... 710 лева не стигат на никого. Необходимо е да се увеличи, но с повече. Това са дребни промени, недостатъчни... И с удръжките дори стават много по- малко. Не е нищо на база инфлацията в страната... То инфлацията вече ги е изяла. Предполагам, че няма да стигнат за нищо. Над 800 трябва да е. Аз живея на село и там цените са безбожни... Колкото е навсякъде по света, защо да е по- различна... За нищо не стигат, всичко са дигнали- тока, водата, всичко. Най- малко 1000 лева да е... Има нужда да се увеличи, предполагам че поне до стандартите на Европейския съюз трябва да се увеличи. Аз за малко съм се прибрал и една от причините да напусна България е точно ниското заплащане. Аз съм в Англия от 5 години и не мисля да се връщам за постоянно, поне за момента. В момента там минималното заплащане е 8-9 паунда на час. Стига им да живеят добър живот, да спестяват, да ходят на почивки... При положение, че всички цени са се увеличили минималната заплата направо е нищо. 710 лева ние не можем да ги вземем чисто. Като ни спрат за осигуровки, данъци и какво ще вземе без стаж. Около 650 ти остават чисти и какво правиш с тях с 4 човека вкъщи..."

КНСБ подкрепя всички цели на изпълнителната власт за ръст на минималната заплата по начин, който да позволява нейният размер да бъде достатъчен за издръжката на един работещ и семейството му. Това е дългогодишно искане, което мотивират на всяко тримесечие чрез изследването "Заплата за издръжка". От КНСБ припомнят, че едва 30% от наетите по трудово и служебно правоотношение получават заплата, която да е равна или по-висока от размера на "Заплатата за издръжка". Това налага провеждането на спешна догонваща политика по доходите. Част от тази политика е и минималната заплата. Предвижданото увеличение е недостатъчно, за да се компенсира реално загубената покупателна способност на домакинствата.

"Има сблъсък между синдикалната и работодателската позиция. Нашите експертни разчети на макроикономическите показатели за страната, за цялата макроикономическа картина показват, че едно такова увеличение на минималната работна заплата за страната е възможно. Следва да отбележим, например, за 2021 година бяха изхарчени над 6 милиарда лева за ковид мерки като и през тази година се предвиждат над 2 милиарда лева от страна на държавата отново за ковид мерки. Като тук трябва да отбележим, че по- голямата част от тези средства, които са предвидени за справяне с кризата са насочени към бизнеса", каза Росица Макелова- научен секретар в Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ.

През миналата година брутната "Заплата за издръжка" за всеки един от двама работещи родители с едно дете е нараснала със 117 лв. За работещ, който живее сам, тя се е увеличила със 130 лв. от началото на 2021 г. За последното тримесечие на миналата година необходимият доход за осигуряване на социално приемлив начин на живот за едно работещо лице е 1 479 лева, а при двама работещи в семейство с едно дете всеки един от тях трябва да взема не по-малко от 1 331 лева. Ако само единият от родителите работи, той трябва да осигурява заплата в размер не по-нисък от 2662 лв. Това показват последните данни от наблюдението на потребителските цени и необходимата заплата за издръжка към декември на КНСБ.

По проекта на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 година Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/ смята, че през последните години политическите партии, водени от политически популизъм и търсейки бърза и пряка политическа и електорална изгода, приеха решения и извършиха действия и бездействия, които разрушават пенсионно-осигурителния модел в България. Предложеният законопроект затвърждава това тяхно становище, защото предлага продължаване на политики и мерки, които не подкрепят, като: необоснованото в период на икономическа криза административно и необосновано от икономическите реалности увеличение на минималната работна заплата, вместо изработването на прозрачен механизъм за договаряне на размера на МРЗ по икономически дейности. 

Най- общо казано увеличението на МРЗ ще се отрази негативно на бизнеса, коментира изпълнителният директор на АИКБ Добрин Иванов:

"Ще се повишат разходите за труд в момент, в който бизнесът е притиснат от повишени разходи за електроенергия, за повишени разходи за газ и намалени приходи вследствие на пандемията COVID-19. Това е поредният удар срещу жизнеспособността на бизнеса. Така че най- общият коментар е негативно."

По отношение на минималната работна заплата трябва да се измисли обективен механизъм, който да отчита икономическите реалности:

"Т.е. повишение на производителността, повишение на инфлацията и други икономически реалности, които имат пряко влияние върху размера на минималното възнаграждение за най- ниско квалифицирания труд." 

Всички позиции по темата може да чуете в звуковия файл. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Вижда ли се светлина за тунел под Петрохан?

Близо 8 години след протестите в Северозападна България за тунел под Петрохан проектът не е напреднал съществено. В началото на 2018 година, отчаяни от неглижирането на Българския Северозапад, стотици жители на региона излязоха няколко седмици поред на протести с настояване държавата да изгради магистрален път до Видин и тунел под Петрохан. Тогава..

публикувано на 25.11.25 в 13:30

Как ще повлияе еврото на пазара на автомобили втора ръка

Въвеждането на еврото у нас наближава и това поставя под лупа прехода към европейската валута в редица ключови сектори. Сред тях е и автомобилният сегмент, в който по традиция доминира вносът на употребявани коли. Купуването на кола втора ръка винаги е бил свързан със сравнения, анализи, разбира се, преговори за цената, така нареченото "пазарене" и..

публикувано на 24.11.25 в 11:00

Село Станево - където проблемите не липсват

Днес нашият екип гостува на едно спокойно дунавско село - Станево , част от община Лом. Село с богата история, но като много други малки населени места, и тук ежедневието не минава без трудности.  Инфраструктура е амортизирана, електрозахранването често създава грижи, а най-сериозният проблем за хората в Станево остава водоснабдяването - старият..

публикувано на 21.11.25 в 11:10
Георги Киряков

Георги Киряков: Да разчиташ на бъдещите поколения означава неспособност и бягане от отговорност

Приключи ли преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра"...

публикувано на 20.11.25 в 10:00
Светлин Тачев, политолог

Светлин Тачев: Може би ще оценим демокрацията, когато я изгубим

Приключи ли Преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра".  Каква..

публикувано на 20.11.25 в 10:00

Расте ли покупателната ни способност?

Според Евростат, България е лидер на Балканите по стандарт на покупателната способност. Страната ни изпреварва Румъния и Гърция и въпреки това, продължава да е сред най-бедните в ЕС. Стандартът на покупателната способност е условна единица, която изравнява това, което парите могат да купят в различните страни. Когато доходите се коригират по..

публикувано на 19.11.25 в 10:45

Единственият възможен или рисков е първият ни бюджет в евро?

Проектът на държавния бюджет за 2026 година беше одобрен от кабинета и внесен за обсъждане в Народната събрание. Той е разработен при 3 процента дефицит и растеж на икономиката до 2,7%. Предвижда се държавният дълг да достигне 31,3% от БВП, като максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет, е до 10,44 милиарда евро. Данък..

публикувано на 18.11.25 в 11:45