"Съдбата си има нейна сила, с която води хората“ – споделя Таня, когато си спомня за първите си трепети с рисуването. Нейни приятелки ходели в студиото на Рени Петрова в Монтана. Годините били трудни и родителите на малкото момиче нямали възможност да я запишат. Таня чакала пред кабинета на Рени, за да види след уроците какво са направили нейните дружки. Попивала всичко и след това се опитвала да го повтори у дома. Един ден Рени я видяла и я поканила да влезе, въпреки че няма пари за урока. Така едно голямо сърце открило за изобразителното изкуство едно малко момиче и пътят им продължил заедно дълги години.
Рени е учителят пример и до днес за вече утвърдената художничка и арт педагог. Подадената ръка я води и до днес и Таня по същия начин дава шанс на всяко дете. Сега Таня Василева е поела мястото на Рени Петрова, която ни гледа от небето, а успехите на школата продължават да се множат.
Когато почувства, че някое от децата губи вярата си, колебае се, Таня му разказва случка от своя живот, за да го окуражи, защото вярва, че учителят е примерът, който ученикът следва.
"Аз също съм изпитвала страх от белия лист, имала съм моменти на безидейност и съм се чудела откъде да започна. Куражът да започнеш е може би най-голямото усилие и най-голямата сила.“
Таня е осъзнала, че работата с деца изисква да е добър слушател, да не е над тях, да не е зад тях, а да е до тях и да умее да ги изслушва.
Вярва в силата на истинските човешки взаимоотношения.
"На днешния човек му е много трудно да чуе себе си, защото постоянно се бори с един шум. С шума от притесненията за работа, за ежедневието и ако чуе себе си, това се случва, ако усети топлина, любов и подкрепа.“
Различава ли се работата в училище от работата с деца в школата? Какво е за нея отечестволюбието? Кой е любимият ѝ цвят и теми за рисуване? Как я приемат собствените й деца? Това са въпроси, чиито отговори ще чуете в звуковите файлове.
А за край – едно мъдро и топло пожелание към всички слушатели: Споделяйте себе си повече с близките и празнувайте живота заедно!
Повече от седем хиляди и петстотин български патриоти участват в Руско-турската освободителна война. Към Българското опълчение се присъединяват и четирима опълченци, родени в мездренското село Лик. Иван Петров Попов (1841-1928) е изключителна личност, чието име остава в народната памет и за когото и до днес се разказва. Още през 1860 година той е..
Днес, 17 февруари, отбелязваме Деня на спонтанната доброта. Той се празнува по цял свят от благотворителни организации, но не е известно кой е конкретният инициатор. Най-популярен е в САЩ. В този ден хората трябва да се стремят да бъдат добри към всички, без да очакват награда. Именно затова днес ви представяме един такъв пример от град Мизия,..
Сънят при бебетата и малките деца е тема, която вълнува всички родители, а трудното приспиване или пък честите нощни събуждания на децата са проблеми, на които често родителите мислят, че решение няма. Все още в нашето общество битуват митове, свързани с детския сън. Оказва се, че ако им се доверим, ще получим точно обратния ефект -..
Пет нови центъра за социален достъп ще бъдат изградени в малки населени места в България, като два от тях ще се намират в общините Чупрене и Ружинци . Тези т. нар. " хъбове за улеснен достъп" ще предоставят услуги на уязвимите групи и ще способстват за тяхната интеграция в обществото. Проектът се реализира чрез програмата „Поощряване..
Италианският певец Федерико Оливиери, известен с артистичния псевдоним Оли, спечели 75-ото издание на феста. 23-годишният изпълнител триумфира с песента "Глупава носталгия" (Balorda nostalgia). "Това е едно от онези неща, които изглеждат нереални, когато се случат. Безкрайно съм щастлив", бяха първите думи на Оли, когато му беше връчена..
"Неделник е тук. Какво ще научим в него: Писателят от Враца Теодор Петров ни връща в миналото за да ни представи своя първи роман „Комтитите“ за цар Самуил и неговото време. Ще празнуваме Трифон Зарезан в село Раковица в община Макреш. Празника не е отбелязван в селото от 2014 година. Сега с общи усилия на..
Неделята, в която се намираме днес е Седемнадесета след Неделя подир Въздвижение – на Блудния син. "След Неделята на митаря и фарисея, светата Църква ни въвежда в Неделята на блудния син. Състоянието, в което се намирал митарят, когато зовял към Бога за милост и не само не помислял за своите добродетели, но и не смеел да повдигне очи..