Харалан Александров: Да се снишим е рефлекс на оцеляващи, а не на свободни и смели хора

публикувано на 29.03.22 в 15:24

Снимка: БГНЕС

Интервю с Харалан Александров

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Войната в Украйна стана поредният повод за болезнено разделение в българското общество. Защо се стига до крайности в споровете между българските русофили и русофоби? Защо не сме обединени? Отговорите потърсихме в "Посоките на делника" от социалния антрополог Харалан Александров.

"Когато едно общество не може да намери център, не може да контруира идея за общо бъдеще и за общност, всеки повод да се разедини води до такова състояние. Каквото и да се случи, ние го интерпретираме като повод да се разединим, а не като повод да се обединим. Проблемът е в начина, по който функционира обществото, а не в драмата, която извън съмнение е много страшна- това, което се случва в Украйна. Разрушителният и саморазрушителният начин, по който реагирахме, е повод за много голямо разтревожване, защото здравите общности реагират чрез дебат, когато има различни гледни точки, или чрез търсене на компромис, а ние реагираме чрез взаимни обвинения и чрез разцепване. Другото, което много си личи в тази ситуация, е, че липсва лидерство на национално ниво, което да е в състояние да удържи тези противоречия, да произведе метапозиция, която да ги обхваща, да ги примирява и да я наложи. Няма такава компетентност в момента българското лидерство."

Според Харалан Александров е напълно обясним скептицизмът на част от българското общество по отношение на евроатлантизма.

"В момента голяма част от хората си дават сметка колко неблагонадежден съюзник е Западът. Виждаме една ситуация, в която Украйна е поглъщана, разкъсвана и съсипвана и едни съюзници, които се обединяват в това да размахват украински знаменца, да конфискуват авоарите, яхтите и дворците на руските олигарси и да им изпращат оръжие, за да продължи касапницата. Българите много лесно могат да се идентифицират, като част от Съветската империя с историческия травматичен опит, който имаме, с общество, което много лесно ще бъде жертвано. Според мен ние не вярваме, че можем да разчитаме на истинска солидарност от западните държави. Огромна част от хората в България смятат, че са употребени, използвани и изцяло контролирани от външна сила. Това убеждение много се засилва на фона на това объркано и безпомощно управление, което имаме и което изглежда взето на ръчно управление от Американското посолство, каквото е масовото убеждение. Това е изключително притеснително. Първо, защото не е вярно и второ, защото това означава, че българските граждани нямат никакво доверие в институциите и в правителството си."

Българинът е изключително податлив на фалшиви новини, пропаганда и манипулации, категоричен е анализаторът.

"За голямо съжаление днес в българското общество има взрив на конспиративни обяснения. Това много си пролича по време на пандемията. Масово се вярва в някаква злонамерена външна сила, в някаква зла конспирация. Идеята е, че ние не контролираме живота си, че някой друг взима решенията вместо нас, отчуждена е нашата воля от нас самите, мислим за себе си като за жертви на заговор. Хора, които много дълго време са имали травматичен опит, имат това усещане, че не контролират живота си. Активизира се идентичността на жертви в тази ситуация, а не идентичността на свободни хора, които разполагат с живота си и които могат да си позволят да взимат морални решения. Много важно е да се каже, че хора с идентичност на жертви са аморални- те не могат да се държат като свободни хора, не можем да очакваме от тях да разсъждават в категориите на ценностите. Огромна част от българите имат това преживяване- че с тях е било злоупотребено. По тази причина не е честно да ги упрекваме, че не са достатъчно смели, че не са достатъчно горди, за разлика от поляците например, които имат сходен много драматичен опит, но които по някакъв начин са си върнали усещането за общност."

Това състояние на българското общество крие сериозни опасности, предупреди Александров:

"Това блокира творческата ни енергия, не позволява на хората да се организират около общностни цели, вкарва ни в режим на оцеляване поединично, в малки групи. Всички дефекти на развитието се проявяват в тази ситуация. В момента се мобилизират приятелските мрежи, семейните мрежи, хората си дават сметка, че навлизаме в много тежък период и започват да се подготвят за бедствие и го правят по начина, по който знаят- да оцеляват чрез познати и приятели. Не разчитат на институциите, виждат, че правителството е безпомощно и търсят частни начини да се спасят, а не общностни. Когато нямаш преживяване за общност и нямаш убедително лидерство, през което да се прояви този дух на общността, най-естественото нещо е да влезеш в режим на оцеляване. Заради това масово в България се избира вариантът да се скрием, да се заврем, да се снишим, да се спотаим, докато се размине лошото. Това е рефлекс на оцеляващи хора, а не на свободни и смели хора."

Това състояние се "лекува" само със силно лидерство, обясни социалният антрополог:

"Трябва да възникне истинско лидерство, каквото не се забелязва в момента, т.е. да има група хора, защото лидерството не е задължително персонализирано, някакъв елит, който да е в състояние да предложи решение и това решение да съответства на културата, на манталитета, да отчита обстоятелствата и са успее да разчете наличните ресурси и да ги мобилизира за целите на оцеляването и развитието. Да отиде отвъд тези тяснокланови, партийни, фракционерски или просто бизнес организирани групи, които в момента подменят лидерството. Това е задачата."

Повече- в прикачения звуков файл.

БНР подкасти:

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Харалан Александров: Да се снишим е рефлекс на оцеляващи, а не на свободни и смели хора

БНР подкасти:

Стоил Цицелков: Наблюдаваме активно мероприятие, което цели да раздроби прогресивните сили

Трябва ли да пестим енергия?

Може ли държавата да се справи с насилието между деца?

Ще подпомага ли санирането Националният декарбонизационен фонд

Пътят към еврото: Какво предстои за Северозапада

Намалява ли материалното благосъстояние на домакинствата?

Имаме ли нормален достъп до информация?

За БНР

Радио Видин