Лятото е време за ваканция, почивка, пътувания и приключения, разбира се. Не само за възрастните. Да не забравяме децата! Най-големите приключенци на света всъщност. Днес ще отворим една книга, която е точно като за деца, като за лято, като за приключение, мистерия и пътуване. Нещо, от което всички имаме нужда, независимо колко сме пораснали.
"Мистерия във Венеция" на норвежкия автор Бьорн Суртлан е първа книга от поредицата "Детективи по неволя", с която започват приключенията на 10-годишния Давид и неговото семейство в различни точки по света. Петимата обикалят от Италия до Камбоджа и от Австралия и САЩ до Египет, само за да се сблъскат навсякъде с мистерии, история и изкуство.
И така, разбъркваме шепа листчета в една бейзболна шапка, отваряме първото попаднало в ръката ни и… заминаваме за Венеция, Италия! Люлката на европейското изкуство и сцена на приказен карнавал с маски. Да се повозим с гондола на солена цена по Канале Гранде, да посетим музея "Гугенхайм", да се разходим по площад "Сан Марко" и да надникнем в зловещите тъмници под Двореца на дожите. А знаете ли къде точно се намира Мостът на въздишките, защо се нарича така и какво ще се случи, ако целунеш някого точно под него?...
Бащата на Давид е писател, който има нужда от вдъхновение и преки наблюдения, за да подготви замислената от него поредица пътеводители за семейни ваканции. Идеята е да помогне на семействата, които имат желание да посещават с децата си различни дестинации, като сподели впечатления от първа ръка. И първото пътуване по волята на случайността е към Венеция, където Давид Бергвик, по-голямата му сестра Сисел (на 14) и по-малкият им брат Тур (на 5) би трябвало да си изкарат горе-долу приятно, докато баща им се чуди откъде да започне с първия пътеводител, а майка им не спира да говори за изкуство и не може да реши в кой музей по-напред да влезе.
Във Венеция освен това точно сега има карнавал. И се оказва, че зад понякога забавните, а понякога зловещи маски може би се крият още по-зловещи престъпни планове.
Още с пристигането в хотела, в който трябва да отседнат, Давид и семейството му се натъкват на някак позната, леко странна възрастна двойка норвежки туристи. Има нещо особено тревожно в Каролине и Бендик Смодал или господин Бръмбар и госпожа Клечка, както Давид ги нарича. Особено в госпожа Клечка. И необяснимото ѝ желание да посети със счупен крак и в инвалидна количка един от най-неудобните за придвижване градове в Европа, е само част от странностите около двамата.
Не, обяснението, че са тук, за да инвестират в произведения на изкуството май не е съвсем… вярно. Освен това… защо са толкова познати на Давид, когато е сигурен, че ги вижда за пръв път в живота си? Ами онзи мъж с маската, който непрекъснато се появява и изчезва около двойката Смодал?...
За щастие Давид има на своя страна точния човек, който сякаш знае всичко за всеки – любимия чичо Уилям, свещеник в затвора, вманиачен по кисели желирани бонбони.
Но господин Бръмбар, госпожа Клечка и зловещият им познат с маската не са единственото, което тревожи момчето. То си има свои проблеми, за които да мисли, като например сомнамбулизма си и деликатния момент с честото подмокряне на леглото нощем.
Дали пък в крайна сметка Сисел не е права, че най-големият проблем на Давид е не друго, а собственото му прекалено развинтено въображение?
Бьорн Суртлан иначе е социален работник, но от 1998 г. се съсредоточава само върху писането си. Дебютът му е през 1992 г. и от тогава е написал десетки книги за деца и младежи, преведени вече на над 20 езика. Успехът му до голяма степен се дължи на това, че освен че залага на приключенски и криминални сюжети, той успява едновременно с това да пише в изключително лек и хумористичен стил, като в същото време приема напълно сериозно детските и младежки теми, проблеми и светове.
Всъщност в оригинал заглавието на поредицата е "Арт детективи" и това не е случайно. Под формата на увлекателни приключенски истории, Бьорн Суртлан успява да запознае децата с историята и изкуството на различни държави, да им разкаже за художници и исторически личности, да им представи творци, картини, скулптури, сгради и места, да им разкаже за събития и хора.
Но преди всичко, внимавайте с връзките на обувките!
Коледа се е празнува в България от приемането на Християнството до 1944 година. Дори по време на османската власт българите са отбелязвали празника, макар и тайно- ходили са на църква и са подготвяли празнична трапеза. През 1878 за пръв път са били украсени и коледни елхи. Смята се, че тази традиция е донесена от руските войници, участвали в..
Млад мъж от Софрониево се нуждае от финансова помощ след трудов инцидент. Миглен е пострадал в склад за вторични суровини. След престой от няколко месеца в Пирогов е изписан и е на легло, като от кръста надолу не може да се движи. Грижи за него и за дъщеричката на Миглен, която е изоставена от майката след злополуката полагат родителите му, които са..
На втория ден от Коледа, 26 декември, в България се отбелязва Денят на Бащата. Това е празник, на който се чества бащинството и родителските грижи на мъжете, така както на Деня на майката се отбелязва майчинството. Обикновено на този ден се правят подаръци на бащите и семейството празнува заедно през деня. Празникът прославя бащите и бъдещите..
Един от най-светлите християнски празници всяка година е Рождество Христово. Не че е просто празник, но събитията, случили се преди повече от 2000 г., променили летоброенето на човешката история си заслужава да се споменават и до днес. Не бива да забравяме тяхната важност и факта, че те са общовалидни и в съвременността. От цял свят "ангелски"..
Коледа не е просто дата в календара, тя е чувство, от онези приятните, които носят уют и топлина в сърцето ни. Тя е празник на душата, която носи незабравими мигове и жестове към любимите ни хора. По Коледа винаги ставаме по-добри и освен към близките ни хора, проявяваме жестове на добрина и към околните. За това и днес, повлияни от коледния дух ще..
Писателката Цветелина Цветкова ще представи първата си детска книга "Нищимошката" пред малки читатели от Видин. Срещата е тази събота, 28 декември, от 11 часа, на коледния базар в града. "Нищимошката" я измисли моята приятелка Момо, която сега е на 15 години. Тя ми разказа за нея, когато беше на 5. Значи Нищимошката ми стои в главата от 10..
Възстановка на над 100-годишна риза бърчанка от Видинския край е един от подаръците, които неотдавна получи за рождения си ден етнографът от Русе Искра Тодорова. Ризата е изработена от майсторките везбарки Капка Виткова от Видин и Елисавета Йорданова от Русе. Поръчана е от близки на етнографката, която е с корени от Видинския край. За да създадат..