Северозападът се топи - и какво от това

"Изследването на населението и демографските процеси са изключително важни, защото въз основа на тях се изграждат или би трябвало да се изграждат почти всички политики в страната. Не само демографската политика, но и всички социални политики, освен това икономическите политики също следва да се базират на данни от демографската статистика, а най-важното изследване на демографската статистика е именно преброяване на населението, в което ние представяме данни по характеристики, които иначе не бихме могли да получим, а от друга страна данните са изчерпателни. Т.е. данните могат освен на национално ниво, да бъдат представени и на регионално ниво. Това позволява разработване на ефективни регионални политики, за което са необходими именно тези данни от преброяването. То позволява да се очертаят регионалните диспропорции и в този ред на мисли, използвайки данните от преброяването, които са съвсем актуални, сега е моментът да бъдат поставени тези въпроси за регионалните диспропорции и да се търси решение", обясни доц. д-р Атанас Атанасов, председател на НСИ.

Очертаващата се тенденция на намаление на раждаемостта, интензивните процеси на отлагане на ражданията към по-късни възрасти, промяната в динамиката на първите и вторите раждания, променящите се семейни модели показват, че са налице дълбинни промени в демографския режим на страната, което данните от последното преброяване отразяват. Увеличава се броят на бездетните жени, а извънбрачно родените деца са 60% от всички новородени. Това каза доц. д-р Елица Димитрова от Института за изследване на населението и човека при Българската академия на науките на дискусията. Във взаимодействие с високата смъртност и миграцията намалението на раждаемостта води до намаление на младите поколения и увеличаване на дела на възрастното население. Този процес има важни икономически и социални последствия, посочи още доц. Димитрова.

Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика, който също участва в дискусията, организирана от НСИ, посочи, че въпреки съществуващите очаквания за намаление на населението в мащабите от последното преброяване, резултатите са бил неочаквани, включително и на регионално ниво:

"Голямата новина от това преброяване е промяната в броя на населението. Преброяването е изключително важно, тъй като дава реална картина на много ниско териториално ниво. Спадът на населението започва от 1985 година, когато е върховото преброяване. След това населението в градовете спада, но не с драматични темпове- по-големият спад е в селата, но това преброяване вече показва по-сериозен спад на населението и в градовете. С едно, две изключения всички градове губят население, което не беше така в предни преброявания. Това е заради естествените процеси- тежка демографска структура, пандемията оказа своето влияние, миграционни процеси... Много е трудно да говорим за икономически подем, ако 10-те или 5-те най-големи града губят население. Това особено се вижда, като говорим за потенциал на икономика, в населението между 15 и 64 години, населението в работоспособна възраст. На практика то спада. Най-нисък е спадът в София с около 10%, а във Видин отива над 30%. Т.е. имаме области, в които 1/3 от работоспособното население изчезва за 10 години. Това дава ясен сигнал за потенциал на икономиката, за това, че индустрия и услуги продължават да се движат вече над 10 години не толкова към брой хора и към маса, а към влагане на повече капитал, на повече знания, на повече добавена стойност. Т.е. демографията директно влияе на икономиката. Със сигурност всички стратегически документи ще трябва да се пренапишат. Общините две години писаха стратегиите си за 2021-2027 година, но тези стратегии изцяло стъпват на стари данни и по-същество те вече не представят реалната картина... Когато се направи карта на механичния прираст, крайдунавските общини всичките са много в "червено", както и границата със Сърбия, което означава най-вероятно и политика по отношение на Дунава. Всичко това е въпрос на стратегическо мислене."

Диана Янчева, заместник-председател на НСИ, коментира и състояние на инфраструктурата в Северна България:

"Още "по-досадно" е, ако пътувате към Видин или изобщо тази, северозападната част. Аз се чудя тези хора как живеят там, защото това е изпитание и за тези, които возят стоки, и за населението, което е там. И е нормално това обезлюдяване. Но за разлика от демографските процеси, които трудно се поместват, може да бъде повлияно върху икономическото развитие, имайки предвид и наличността на ресурси, защото много често се казва "да, тук имаме страхотно място, ще направим завод, фабрика... И в един момент- техника има, земя има, ама хора?" Ние показваме каква е "картинката", но стигаме до там. Трябва да има "фармацевти", които да кажат "тази болест се лекува с това нещо", политиците трябва да знаят решенията, защото те определят стратегически накъде се върви. Напоследък се стараем да изготвяме готова компилирана информация, която плаче за изводи, само че ние и по закон, и по душа сме независими, не можем да кажем на политиците какво трябва да направят, но сме достатъчно грамотни, за да съберем информацията на едно място и да им я поднесем. Питайте управниците ползват ли тази информация..."

А в Кошава са убедени, че селото има бъдеще.

"Бъдещето го виждам, ако се върнат младите хора от чужбина. Моите деца са в София. Установиха се в София. Трудно ще се върнат насам. Може би ще има някакво съживление, но зависи от много работи, зависи от икономиката. Тука освен тази мина има и изба. Направиха изба. Тук има хора от селото, млади момчета, както и от други места. Това е съживлението", казва Емил Балуцов.