Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Планът за възстановяване е вреден

Стоян Панчев: Целенасочено разрушават българската енергетика

Тече процес на политическо пренареждане, докато не завърши - кризата няма да приключи

Стоян Панчев
Снимка: БГНЕС


Ако декларацията на Продължаваме промяната не бъде подкрепена в петък от парламента, то мандатът ще бъде върнат неизпълнен в понеделник или вторник.

Какви са перспективите пред българската икономика през 2023 година, която се очертава да задълбочи хаоса в политическата система на страната? Потърсихме Стоян Панчев, икономист и създател на Българското либертарианско общество.

Радио ВИДИН: Каква беше изминалата година за България в икономически аспект? 

"Нещата не са добри. Основната причина е инфлацията, която достигна двуцифрени размери. Доведе ни до това, поне от данните към момента, че доходите на българите изостават спрямо самата инфлация, заплатата изостава с малко - 1-2 %. Ако погледнем разбивките на доходите на домакинствата, т.е когато имаме едно домакинство, в което работят двама, изоставането спрямо разходите на същото домакинство е почти 10 %. Това е изключително обедняване именно при хората, които работят. Най-вероятно не са получили увеличение на заплатите през 2022".

Радио ВИДИН: С държавен бюджет бедността няма как да се оправи, но нашите политици не го разбират. 

"Не го разбират, отчасти можем да им го простим в тази година, в която има толкова висока инфлация. В голямата си степен тя беше предизвикана от ЕЦБ, от Еврозоната, допълнително от САЩ и Федералният резерв. Всички печатаха много пари през далечната вече 2020. В този случай - това, че реагират, търсейки начин да увеличават доходите, може за една година да им се прости. Проблемът е, че всичките им планове за дългосрочно забогатяване на страната също са свързани с бюджети разходи. Например, този непрекъснато дъвкан План за възстановяване и устойчивост, който, според моето мнение, е доста малък като размери - 13 милиарда, а това разхвърляно за 6-те години, които ще се изплаща, е почти нищо. На второ място - тези проекти, за които ще бъдат изхарчени, нито един от тях няма да доведе до дългосрочен растеж, може би 20 % от тях, но не повече, включително и част от т.нар реформи в този План са вредни. Вътре е предвидено, Мика Зайкова винаги трябва да се посочва, когато се говори за това нещо, защото тя най-много го коментираше в публичното пространство, но в Плана е заложено затваряне на не малка част от българската енергетика. Тя обаче е едно от малкото добре работещи неща през изминалата година. За едни изключително малки пари, отиващи в конкретни проекти, които в много от случаите не са полезни, разваляме нещо, което работи, което ни избута през 2022, именно енергетиката, която в България е базирана на въглища и на атомно гориво. Изобщо българският бизнес може да получава компенсации за високата цена на тока, защото България е производител и износител на ел. енергия. В тази посока, за съжаление, се вършат само грешки. Няма нищо правилно, свършено в последните години, а това ни избута цяла година. Краткосрочно - да, това вдигане на доходи натоварва бюджета, но по-големият проблем, донякъде оправдан при висока инфлация, но големият проблем е, че дългосрочните двигатели на растежа не само, че не се създават или подобряват, но се разрушават чрез политиката на повечето партии в парламента".

Радио ВИДИН: Да погледнем темата за Шенген и Еврозоната. Доста хора смятат, че това е огромен провал на отминалата година. Виждаме обаче какво се случва в Хърватия в момента.

"В Хърватия излязоха данни, че това, което ни повтаряха почитателите на еврото в България - че няма да има никаква инфлация вследствие закръглянето на цените при преминаването на лев, съответно на куна там, в евро, това се оказа обратното. Цяла Хърватия в момента е на нож. Има рязък скок, на някои места над 13 %, най-вече на хранителни продукти. Прочетох, че при кафето има гигантски скок. Така или иначе, дори това, което самият аз съм казвал, че ефектът от закръглянето е относително малък, може да се окаже, че не е вярно, защото данните, които ние сме имали, са за време, в което инфлацията изобщо не е била висока, имали сме дефлационен период, а сега, когато сме в инфлационен, може да се окаже, че скоковете са още по-големи от очакваното. Всичките приказки, които слушахме в последната година, особено в последните няколко месеца, от служебното правителство, от бивши величия като Горанов и т.н, това е политическа пропаганда. Ако погледнете истинските данни, това, което пишат и експертите на БНБ в този анализ, който е само чернова, такъв и ще остане, защото политическите сили не желаят той да е официален, но ако го прочетете какво казват различни учени като доц. Чобанов, проф. Неновски, доц. Сарийски - всичките ще ви покажат данни, че инфлацията скача в Еврозоната. Има един начален ефект, който сега коментираме за Хърватия, но има и по-дълъг, по-дългосрочен, който се вижда в Естония и Литва, където е най-високата инфлация в цялата Еврозона. Защо? Защото те са преминали от Валутен борд в евро. Там има ефект на купуване и изкупуване на държавните ценни книжа от страна на съответната държава, нейната Централна банка, която е част от евросистемата, което води до още по-голям скок на инфлацията, само че не веднага, не в първата година, а в следващите 10 години. За Еврозоната и аз съм го повтарял, и много други колеги също, инфлацията е първият и основен проблем, но след това следват още други, които ще ги видим и в Хърватия, но надявам се и не в България".

Радио ВИДИН: Политическата класа загърбва обикновено темата за икономиката. Несъмнено политическата криза няма да бъде решена скоро. Това означава, че през настоящата година рискът пред родната икономика остава все така жив.

"Рискът пред българската икономика е особено жив от гледна точка на дългосрочния план. Всичко, което се прави, не е продуктивно, не води до дългосрочен ръст на икономиката, а до нейното разваляне. При енергетиката това, което може да се направи, е да се намери друг начин за подпомагане на бизнеса, а не директно със субсидии. Това е окей за известно време, нали, самият бизнес не е виновен за ситуацията с инфлацията. Трябва да се мисли дългосрочно обаче. Трябва да се работи за дългосрочна инвестиция в енергетиката. В момента ПАВЕЦ "Чаира" не работи, проектите за добив на местен газ всичките са блокирани, имаме меморандум конкретно върху проучването на шистов газ, имаме въглищните централи, там проблемът е голям, Планът за възстановяване иска да вървим към тяхното затваряне. За АЕЦ Белене и АЕЦ Козлодуй - изобщо разширяването и построяването що се касае Белене е адски далеч, няма да имаме бърз ефект, а и не се работи особено по този въпрос. Топлофикациите са в тежка ситуация, те имат нужда от близо 1 милиард инвестиции. Енергетиката изцяло е забатачена, тя е нещо, по което дългосрочно може да се работи и ще бъде в центъра на икономиката в световен план, но ние се опитваме да я разваляме. Една от най-добрите антиинфлационни мерки, аз съм го казвал много пъти, да не влизаме сега в Еврозоната. Да отложим, да изчакаме да премине тази 40-годишна криза. Те са си сложили срок до 2029 година, тогава отново ще преразглеждат влизането. Смятам, че и тогава няма да е разумно. Нека не боядисваме къщата, когато гори. Ако влезем в детайлите на различни програми и системи - пенсионна, образователна, здравна, всички те са в доста сериозен проблем, защото са конфигурирани, работят според ситуация, в която има нисък ръст на цените. Тоест ниска инфлация. Сега обаче има висока инфлация, най-различни елементи от тези системи се чупят. Здравеопазването съм смятал, че доста дълго време цените там изостават от останалите цени, бяха близо до фалирането на болници. Един вид нашата политическа класа отчасти заради политическата криза, аз смятам, че тя дори не е нещо толкова лошо и нейното разрешаване е лесно, правиш избори и в крайна сметка стигаме до някакво равновесие, при което определени партии могат да направят правителство, но така или иначе проблемът е, че почти всички партии са се фокусирали върху грешните неща. Дори да сформират правителство, ще продължат с грешната политика. Ще искат да разпределят парите от Плана, удрят енергетиката, да премахнат Валутния борд и лева, вместо да се съсредоточат върху градивните неща".

Радио ВИДИН: Видяхме декларацията на Продължаваме промяната. Като че ли от нея става ясно, че партията, която уж е дясна, всъщност е с изцяло лява икономическа политика.

"Аз мисля, че те съвсем директно от изборите насам се опитват да заемат лявата част от спектъра поне икономически, макар че според мен и другите им политики са леви. Тече един процес, аз съм писал за него, на пренареждане на политическите партии, които търсят нови позиции, нови разделения помежду си, така че да се достигне до ново равновесие. Абсолютно си прав, става въпрос за почти изцяло лява политика, макар и в общия контекст на по-скоро дясната икономическа политика, която се води в България в последните 25 години благодарение на Валутния борд".

Радио ВИДИН: Ще приключи ли политическата криза през тази година?

"Не мисля, че ще приключи. Смятам, че ще стигне до сформиране на кабинет след следващите избори, което ще забърза процеса на политическото пренареждане. Този кабинет ще бъде най-вероятно агресивно евроатлантически, неговите политики ще включват част от грешките, които споменах по-рано - развалянето на енергетиката, агресивните усилия за влизането в Еврозоната. Тези грешки ще доведат в някакъв диапазон от време, не съм сигурен колко голям ще бъде, до обратното - ще има друг тип партия, която ще дойде на власт. Тя ще е антиглобалистка, ще се опитва да се противопостави на точно тези политика. Тя самата също ще има грешни политики, разбира се, но ще стигнем до едно ново разделение, в което част от партиите ще казват, че са евроатлантически, за премахване на суверенитета на страната, за влизане в Еврофедерация, като ще видите, че това тепърва ще бъде водеща тема. От другата страна ще има други партии, които ще казват, че трябва да се запази независимостта, трябва да има собствена валута, собствена данъчна политика, собствена енергийна политика. Как точно това ще бъде, разбира се, ще бъде спорен въпрос, но въпросът е да бъде различна от тази, която се задава от Брюксел. Това е моята прогноза, че ще стигнем до такова равновесие. Преди да стигнем до него - ще сме в постоянна криза".



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Стоил Цицелков

Стоил Цицелков: Партиите са виновни, че голяма част от гражданите не се превръщат в гласоподаватели

Избори. След изборите - отново избори: изречение, което обрисува живота в България през последните четири години. Отличава ли се сегашната надпревара за новата изпълнителна и законодателна власт от предизборните кампании през изминалите години? Какви са изводите и зададени ли са вече следизборните посоки?  Предимствата и недостатъците на..

публикувано на 06.06.24 в 10:00

Работим ли повече от другите европейци?

България е сред държавите с най-дълга работна седмица в Европейския съюз, сочат актуални данни на Евростат. През 2023 г. хората на възраст 20-64 години в ЕС са прекарвали средно 36.1 часа на основната им работа. Работните часове, обаче, варират силно в отделните държави. Най-дългата работна седмица е регистрирана в Гърция (39.8 часа),..

публикувано на 05.06.24 в 10:45

Може ли предприемачеството да бъде социално

Предприемчиви ли са българите? Атрактивност или практичност търсят младите хора при избора на професия? Печалбата ли е всичко или е важен и приносът към обществото? Работещ вариант за изпадналите от трудовия пазар ли е социалното предприемачество? Отговорите търсихме в "Посоките на делника".  Не са малко хората в България, които не работят, не..

публикувано на 04.06.24 в 14:26

Защо има икономически различия между държавите в Европейския съюз

Страните от ЕС имат значителни разлики в стандартите на покупателната способност. Икономически различия съществуват не само между държавите членки, но и между регионите. Значителна финансова подкрепа чрез европейски фондове и програми, насърчава икономическото сближаване, инвестициите, подобряване на качеството на живот.  Различията в икономическото..

публикувано на 03.06.24 в 16:49

Милчина лъка - село, откъснато от света

Отправяме се към грамадското село Милчина лъка. Стигаме доста по-бавно от обичайното, защото пътят е разнебитен.  Лошият път се оказва и най-сериозният проблем на хората.  Днес в селото живеят 20 души, толкова са по списък.  Кметският наместник Йордан Стефанов Събев споделя, че много пъти е алармирал за лошия път, по време на избори и преди..

публикувано на 31.05.24 в 12:10

Тома Ушев: Държавотворчеството на цар Фердинанд липсва на страната днес

Първият цар на съвременна България се завръща 76 години по-късно.  Напуснал завинаги любимата си страна на 3 октомври 1918 година, тленните останки на монарха най-сетне са на мястото, на което принадлежат.  Минали са повече от 100 години от абдикацията на цар Фердинанд, но той продължава да бъде една от най-противоречивите фигури от..

публикувано на 30.05.24 в 10:00

Явор Кирилов: Цар Фердинанд превърна България от кална провинция в силна и модерна държава

Първият цар на съвременна България се завръща 76 години по-късно.  Напуснал завинаги любимата си страна на 3 октомври 1918 година, тленните останки на монарха най-сетне са на мястото, на което принадлежат.  Минали са повече от 100 години от абдикацията на цар Фердинанд, но той продължава да бъде една от най-противоречивите фигури от съвременната ни..

публикувано на 30.05.24 в 10:00