Шафранът- алтернатива при променящия се климат в България

публикувано на 19.04.23 в 18:50

Снимка: Юлия Василева, личен архив

Фрагмент от ''Земята, която ин храни''- 18.04.23 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Във Видинско има условия за отглеждане на шафран. До този извод стига Юлия Василева, която в дисертацията си изследва териториите на България по степен на пригодност за отглеждане на най-скъпата подправка. Юлия е родом от Видин, до 7 клас учи в училище "Любен Каравелов", от 1999 година живее в София, там завършва и висшето си образование, в момента е докторант съм в Софийски университет, катедра Географски информационни системи. Интересът към изследването идва след интереса й към подправката, която тя употребява в кухнята:

"Един ден любопитството ми се събуди да проверя дали случайно в България не се отглежда шафран. Открих, че се отглежда с цел по-голямо производство и търговия най-рано 2009-2010 година. Шафрановият минзухар /Crocus sativus/, е различен от есенните минзухари, които виждаме по поляните. Цъфти октомври-ноември. Той е с по-широка екологична пластичност - издържа много на суша, почти не изисква поливане. Полива се от септември натам, когято започва да влиза в активна фаза. През останалото време, от началото на пролетта, до септември, е във фаза покой. Зимно време може да издържа до минус 20 градуса, лятото понася високи температури- културата се отглежда в Иран, Пакистан, Индия, Средиземноморието, а климатът там е доста по-горещ..."

Шафрановият минзухар не е претенциозен, а промяната в климатичните условия в последните години нареждат страната ни сред подходящите за шафранови насаждения. Отглеждането му в България започва като алтернатива на тютюна, а сред най-важните условия са топлина и подходяща почва. Предпочита по-рехави, песъкливи почви, аклиматизира се и вирее добре и на глинести, каквито са черноземите в Дунавската равнина. Хубаво е обаче теренът да е с лек наклон, за да не се задържа влага, както и площите да са с южно изложение, защото слънцето благоприятства неговия растеж и цъфтеж...

Няма официални данни колко са производителите и на какви декари се отглежда шафран, защото, както във всеки сектор на земеделието, и тук има няколко асоциации и сдружения. Факт е обаче, че най-големите площи със шафран са в района на Кърджали, но заради непретенциозността на растението и богатото почвено разнообразие у нас, почти във всяка точка на страната ни има посеви- не прави изключение и област Видин.

Добре е луковичките да се закупят от лицензиран разсадник, заради по-бързата аклиматизация, засаждат се в редове, на около 10 см. дълбочина. Не е проблем да бъдат засадени и в летните месеци, растението издържа както на ниски температури, така и на суша, но е добре преди цъфтежа да се полее...

Като всички останали растения и шафранът има неприятели- сляпо куче и малки голи охлюви- това е проблем, защото не може да се пръска с никакви хербициди- те биха оказали влияние на качеството на шафрана. Най-трудоемко си остава събирането на цветчетата, защото там всичко е ръчно, казва Юлия Василева:

"Това е най-трудоемката работа, която и до ден днешен, след толкова хиляди години на отглеждане на тази култура, беритбата си остава абсолютно ръчен труд... Това оправдава високата цена на подправката, както и факта, че растението съдържа над 150 летливи вещества, има изключително богат химичен състав..."

Важна е технологията на изсушаване, важно е да се получи сертификат за качество, не по-маловажна е и реализацията на продукцията. Към момента асоциациите не се ангажират с намирането на пазар, но се стараят да помагат на своите членове.

Наричат шафрана "червеното злато" и това не е случайно, казва Юлия Василева:

"Заслужил си е името, първите следи от шафрановия минзухар в човешката цивилизация са преди около 50 хиляди години. Използвали са багрилото му в направата на пещерни рисунки. Друг любопитен факт е, че това растение генетически не се видоизменя и на този етап не може да бъде генномодифицирано... Неподатливо е на чужда намеса, ако в някакъв момент се получи някаква мутация, тя ще е на абсолютно случаен принцип, няма да е резултат на човешка намеса. На този етап науката не може да му повлияе- това е хубаво, защото растението си остава автентично. Това, което зависи от хората, е да осигурят едни много добри до отлични условия, за да получат едни много добри до отлични резултати..."

Иран, Испания и Италия са водещи производители на шафран, но според проучванията, заради климатичните изменения ще дойде време, когато в тези държави няма да има производство, защото шафранът е зимно растение, обича минусови температури, каквито там няма. Ще стане ли България лидер в производството шафран, това времето ще покаже. А отглеждането на качествен шафран би осигурило добри доходи на всеки, който има търпението да обработва уханните цветчета едно по едно.

Шафранът е една от най-скъпите подправки за кулинарията, използва се във фармакологията и козметиката- но за това ще стане дума в някое друго предаване.

Колко луковички се засяват на един декар площ и какво количество може да се добие, както и каква е цената на шафрана- чуйте в звуковия файл.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Шафранът- алтернатива при променящия се климат в България

Честит празник на телефон 112, който никога не дава заето

Видинско момиче е с две първи отличия в музикален конкурс

Читалището в Ново село се готви за празника Трифон Зарезан

Художници от Монтана откриват изложба за 14 февруари

"Шоколадчетата" от Лом ще изнесат концерти в Испания

Каменоделецът Въто Цолов е дарил паметник и параклис на село Кален

Нутрициолог: Медът е най-доброто лекарство от природата

За БНР

Радио Видин