Манол Глишев: Българската политика е трудна за превеждане на чужд език

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Манол Глишев в ''Посоките на делника'', 17 август 2023 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Измени ли се класическото разделение "ляво-дясно" към сблъсък между консерватизма и либерализма в България? 

Липсва ли автентично ляво и истинско дясно на родната политическа сцена? 

Превърнаха ли се в отживелица идеологиите? 

Приложимостта на политическите полюси и бъдещето на политическия живот в страната дискутирахме с Манол Глишев, общественик, поет и писател, историк и анализатор.

Радио ВИДИН: Колкото повече минава времето и наблюдавам политическата ситуация в страната... лично според мен класическото разделение ляво-дясно като че ли вече не съществува.

"Така ли? Зависи на какво казвате ляво и дясно. За мен лявото е две неща: веднъж в културно отношение и веднъж в социално. Това са две различни сфери. Културната левичарска насоченост общо взето е тая, която обикновено се интересува от най-новаторското в сферата на културата в най-широк смисъл: от храната, през изкуството, образованието и т.н. Тази модерна или либерална лявост, културна лявост, съществува в България, у нас ѝ викаме "либерализъм", което е малко сбъркано, но така я наричаме. Отделно социалното левичарство го има, това са обикновено хората, които все казват: "А народът?", сиреч - "А бедните?", "А необразованите, с тях какво ще правим, за тях не трябва ли да се грижим?"... Това е лява насоченост, само че от друг характер. Интересното е, че обикновено тези две леви неща никак не вървят заедно. Отделно дясното също пак е културно. Аз, да речем, го споделям напълно, аз съм с изключително консервативни вкусове в културата. Предпочитам музика от 70-80-те, а не днешна, както и образование, което е хуманитарно насочено, но е с консервативна закваска. Примерно, приемам, че Земята е кръгла, че небето е синьо, че има обективни факти, че жените имат своите малки тайни, дето се вика. Отделно, пак нали, има социалноконсервативно дясно, съществува в България, много добре е представено. То е, че ние трябва да се грижим повече за инициативните хора, за бизнеса, за собствениците, за едрите и активни хора, едновременно с това - и за частната собственост, не толкова за социалните грижи. И четирите форми - и двете леви, и двете десни, ги има в България, но са с много объркани носители. Например, смешно е, но е факт, че една от най-сериозно десните във финансов смисъл, в социален смисъл, партии, е БСП, понеже тя сега е партия на едри собственици, което е странно. Не би трябвало да е така, ама е така".

Радио ВИДИН: Това ми прави впечатление. За пример: "Промяната" се представяха като дясна партия, но пък имат по-леви икономически възгледи. ГЕРБ, уж дясна партия, също са с по-леви икономически възгледи. Объркано е много.

"ГЕРБ не са с леви икономически възгледи. Ако някой гербаджия е твърдял нещо такова, той се е шегувал или е лъжел. Те правят и двете много често, особено много лъжат. ГЕРБ също е партия на доста сериозни едри лиферанти, които държат едни едри пари и няма как да са леви хора. Това са хора, които добре са се ояли, не могат да бъдат леви. Десни са, но в един мафиотски смисъл - "Каквото съм си взел, то си е мое", при тях такава е логиката, тя е примитивно дясна, в стил "Дон Корлеоне дясна". Колкото до Продължаваме промяната - не знам те как са леви, може би са леви културно, т.е. са за някакви новаторски форми в изкуството, ще слушат по-изчепена музика, ще отидат на нещо експериментално да гледат, ще дадат скъп билет за нещо странно може би, обаче няма как да са леви точно във финансовия и социален смисъл, защото те са партия на хората с добри заплати, хората с малки новаторски частни бизнеси, а и не толкова малки също. Те също са така малко десни, но може би не чак толкова мафиотски десни".

Радио ВИДИН: Има ли "битка" между консервативното и либерализма в България?

"И да, и не. Има хора, които, да речем, казват, че всяка форма на човешки живот е абсолютно еднакво легитимна с всички останали форми на човешки живот, т.е. двама мъже могат да живеят заедно или две жени могат да живеят заедно на едва ли не съпружески начала и това у нас минава за много либерално. Това обаче е някакъв въпрос, който е стоял пред по-голямата част от света може би преди 100 години и повече. Днес вече това даже е остарял въпрос. Това дори вече не е либерално по света. У нас пък се твърди, че е консервативно да си народняк, т.е. да си падаш по селската култура от XIX век, тази от времето на Освобождението, да си падаш по народни танци, народна музика, земеделските обичаи на нашите прадеди... това не е много консервативно, понеже според мен консерватизмът е силно градски, той е даже аристократичен. У нас обаче казваме консерватизъм на нещо, което е свързано по-скоро с масата от населението и то масата от XIX век, а не от наше време. Това няма как да е точно консервативно, това е по-скоро умилително. У нас понятията са объркани. Съществуват, но са с разменени етикети".

Радио ВИДИН: Това прави впечатление. Винаги сме обърнати.

"Ние сме не само малко изостанали, ние сме и встрани от света, понеже, дето се вика, нашите политици нямат навика да четат историческа литература и политическа, не знаят как точно да употребяват термините и си измислят нови значения на термините, така че българската политика е трудна за превеждане на нормален език в друга държава".

Радио ВИДИН: Възможно ли е в България да се утвърди двупартийна политическа система?

"О, би било чудесно, ако може, а защо да не може? Би било прекрасно да имаме едни център-леви, малко по-либерални, малко по-леви политици, които да искат да се погрижат за бедните, да искат да харчат държавните данъчни постъпления за социални грижи, за образование, за медицина, за такива неща, да допускат и по-новаторска култура. От другата страна пък да има център-десни, християндемократи, умереноконсервативни, на които аз лично по-скоро бих симпатизирал. Да не са тежки народняци, а да са по-скоро леко елитарни. Да, това би било прекрасно. Бих си мечтал за такова нещо. Да, може би е възможно. Но е трудно. Иска образование. Иска пари. Иска време. Все неща, които нямаме".

Радио ВИДИН: Къде обаче е мястото на патриотизма в политиката?

"Обикновено по-скоро като патриоти се заявяват по-консервативните и по-центърдясно хората, християндемократите. Като казвам християндемократи - това не означава само вярващи, практикуващи и черкуващи се християни, а хора с малко по-ретро възгледи в политически смисъл. Нищо не пречи да има и социалдемократи, център-леви, които също на практика да са патриоти, да обичат родината, да милеят за нея, да искат тя да просперира, да искат тя да бъде богата, щастлива, мирна, уважавана, т.е. патриотът може да бъде и левичар, но трябва да са съзнателни хора, трябва първо да са културни хора, образовани хора, второ - да са възпитани в ужас от корупцията както левите, така и десните. Трябва да са малко нов тип политици от европейски мащаб, а не хора като досегашните мутрафони и други галфони".

Радио ВИДИН: Този въпрос го зададох, тъй като според различни причини, знаете, в днешни дни да си патриот е малко, как да кажа, гледа се с лоши очи на това. Хубаво е да имаш лично чувство към родината.

"Ако човек е политик, ако човек иска да участва в управлението на страната, защото това означава политик - човек, който иска да управлява... този човек трябва да знае коя страна управлява и защо я управлява, с какво съгласие на население. Тоест това е човек, който трябва да познава и обича местната култура, а и да иска да и влияе в добър смисъл, тоест без значение дали е ляв или десен, такъв човек трябва да е добронамерен и честен в най-широк смисъл. Естествено патриотизмът не трябва да бъде простащина, не трябва да бъде национализъм от примитивен тип, не трябва да е омраза, той трябва да е любов, трябва да е уважение. Аз мисля, смятам за себе си, че съм патриот, но никога не съм си позволявал да мразя цял един друг народ или друга традиция, нация, страна. По-скоро естествено, че патриотизмът трябва да е хуманен, да възпитава в усещането за приличие и величие на нацията".

Радио ВИДИН: Тук доста хора се свързват с Русия, т.е. техният патриотизъм поради странна причина е изразен в това да имат топли чувства към друга страна.

"Това е исторически факт у нас. Голяма част от нашия патриотизъм е възпитаван на два пъти: веднъж от края на XIX век след Освобождението, втори път - вече по-насилствено след 1944 година във връзка с Русия в различните и форми, веднъж като империя, веднъж като СССР, което пак е империя, но в друг и по-жесток смисъл. Има хора у нас, за съжаление, хора с по-ниско образование, с по-ниска историческа култура, които много емоционално тръгват към историята и смятат погрешно, че за да си български патриот, ти трябва да изпитваш благоговение пред друга държава, в случая това е Русия. Това е грешка, разбира се. Тя е разбираема грешка. Това е грешка, която може да се лекува с добро: с образование. Не е нужно Русия да бъде чак мразена, макар че съвременна Русия е много зловредна за нас включително, както и за други европейски държави. Руското влияние в България трябва да отслабне до абсолютен минимум. Това не ни пречи да имаме едно, как да го кажа, хуманно отношение дори към Русия, разбира се, леко отстрани, леко отдалеч. В никакъв случай не трябва да се допуска запазване или увеличаване на руското влияние у нас. За да бъде човек истински патриот, за да бъде човек истински родолюбец на своята страна, която и да е тази страна, той трябва на първо място да мисли за нея. В нашия случай - ние сме българи, без значение дали сме етнически българи, ние всички сме български граждани. За нас би трябвало просперитетът на България, значението на България, да е най-голямо. Русия, Америка, Франция, Китай, Германия, без значение какви са нашите отношения с тях, трябва да стоят на второ място. България не е най-голямата страна на света, но е страна със свои традиции, със своя история и култура, страна със свое бъдеще, имаме великолепен език, така че ние имаме шансовете да си изработим едно щастливо бъдеще, стига да гледаме себе си. Да можем да преценим правилно къде са ни интересите. Аз съм убеден, че българските интереси стоят със свободния западен свят, с добре управляваните проспериращи нации, с които в момента сме в политически и военен съюз".

Радио ВИДИН: Как бихте отговорили на хората, които твърдят, че България е сляп слуга на дадени посолства или дадени съюзи?

"България в момента не е точно сляп слуга на нито едно посолство, защото неуспешно се опитва да бъде сляп слуга на две противоположни посолства едновременно. България в момента, поне политическата класа в България, е разделена на хора, които действително се допитват непрекъснато до Руското посолство за инструкции, а това е грешка, даже е престъпления, и от друга страна - хора, които се допитват за инструкции към американското посолство или поне така си въобразяват, че правят. Това не трябва да се прави и в двата случая. Разбира се, аз по-скоро симпатизирам на Щатите като съюзник на България, но в никакъв случай, ако бях истински политик, не бих съобразявал политиката на България с която и да е чужда държава, дори тя да е съюзническа, дори тя да е западна, дори тя да е самите Съединени щати. По същия начин спрямо Русия: България би могла да бъде по-близка с проспериращите добре управлявани западни нации, включително с Америка, но без да им се подчинява. В момента, тъй като България балансира по един изключително неумел начин, от два стола тя може да падне на земята и да се окаже без съюзници и приятели, една изолирана нация, самотна нация. В наши дни това е опасно. Първо, защото има война наблизо - войната в Украйна. Второ: това ще ни ограничи способностите да влияем на събитията в света, включително и чрез ООН, още повече през по-близките ни международни органи като Европейския парламент. Смятам, че ние би трябвало да направим своя стратегически избор на съюзници. Не можем да сме съюзници с всички. Трябва да решим следователно с кои. За мен въпросът има очевидно решение: ние вече сме съюзници с Европа и САЩ, така че там ни е мястото. Пак казвам, без по никакъв начин да им робуваме, но като спокойно имаме доверие помежду си".

Радио ВИДИН: В момента сме свидетели на пореден епизод от една дългогодишна битка за символи, ценности, за историята. Кога трябва да се премахне МОЧА?

"Битката за символите, борбата за историята и паметта е много важна. Има една старинна индианска поговорка, според която който разказва историите, владее света. Паметниците разказват истории. Те ни казват кои сме, защо сме, какво сме и т.н. Надписите на паметниците гласят тържествени фрази. В някакъв смисъл паметник е сградата на Народното събрание, на която пише "Съединението прави силата". Това е един исторически лозунг, наш български, който е много ценен за нас. Ако ние искаме да бъдем себе си, да бъдем българи, едновременно с това да бъдем хора, които са уважавани по света, това минава според мен през един елементарен факт. Най-важните паметници, най-големите паметници на наша територия, в нашите големи градове, далеч не само в столицата, столицата е само началото, тези паметници да бъдат български. Например, София за първи път е присъединена към българската държава от нашия средновековен владетел Крум. Нека да имаме един голям паметник на Крум. София е възвърната към българската държава при въстанието на Асен и Петър - ето, нека има една двойка скулптура на Асен и Петър, големи български владетели, освободители на България. София успешно защитена от Сръбско-българската война заради българската армия, начело с Александър Батенберг. Една прекрасна фигура на Батенберг би била чудесна: български принц, български княз, български държавен глава, голям български герой, на това отгоре млад човек, романтична фигура, офицер, какво да не му харесаш, както се казва... И либералите ще са щастливи, защото той е бил красив. Вместо това - ние имаме един огромен паметник, но не само в София, в Пловдив, в други наши градове, който е паметник на чужда армия, при това оспорим паметник. Не на чужда армия-съюзничка, а на армия, която на 5 септември 1944 година ни обявява война. Съветската армия в крайна сметка със своето влизане в България на нас ни довежда падането на нашата модерна национална монархия и отнемане на нашите амбиции за Македония и Беломорието. Помежду ни казано, нали, ние сме си българи и знаем, че Македония и Беломорието са си били български и би трябвало да бъдат български, поне тогава така е било. Защо трябваше да ги губим? Заради навлизането на Съветската армия по нашите земи. Нищо не печелим от нея, ние само губим. Защо ни е тази купчина статуи на съветската армия из България? Нямаме никаква нужда от това, няма логика от тези статуи".

Радио ВИДИН: Искам да Ви върна малко назад. Спомняте си Прехода, началото му, средата, същността.

"По-скоро средата. В началото бях на 6-7 години".

Радио ВИДИН: Какъв беше тогава политическият живот и как се промени?

"Докъм 2001 година, а тогава аз бях на 18, тогава ние имахме на практика нещо като двупартиен модел: голямата ужким формално поне левичарска партия, но същевременно с това някак странно консервативна, беше БСП, старата БКП, преименувана с нова буква в средата на името. По-скоро модерната, западнодемократичната, едновременно с това умерено патриотичната формация, беше във всичките си форми голямото старо СДС, от което произлязоха после хиляди реформатори, демократчета и т.н. Тези две големи групировки бяха сякаш в непримирим конфликт, всяка от тях се кълнеше, че мисли в името на цяла България. Това не беше изцяло идеален двупартиен модел, но беше почти двупартиен, а и беше полезен за страната според мен. Поне сега от дистанция на времето, вече като по-възрастен човек, започвам да го наблюдавам по този начин. Този двупартиен модел е изключително ценен. Ако имаме 30, 100 или 500 партиен модел, това значи слаб парламент, липса на посока в обществото - точно, това, което наблюдаваме днес - колебание. Двупартийният модел предполага сериозна риторика, сериозни спорове, но и едно самоограничаване. Езикът на парламента и на вестниците, особено на телевизията, беше по-обран. Преди 2008 ние нямахме социални мрежи. Да, някъде между 2003-4-5 и нататък докъм 2009 интернет започваше да навлиза в нашия живот, но все още беше относително ново, относително ограничено явление, което още не беше се разпищолило, не се беше превърнало във вакханалия на простащината. По-малко хора имаха интернет, по-малко хора имаха достъп до компютри, все още нямаше смартфони, това влияеше на качеството на разговорите. Разговорите бяха по-умерени, по-спокойни, по-обрани. Да, имаше спорове, но тези спорове бяха по-културни. В наше време, за съжаление, покрай разпространението на технологиите, се е стигнало до това изключителни простаци да си позволяват да дрънкат глупости пред хиляди читатели и слушатели. Това е проблем. Трябва да се научим с това, но някак си да го овладеем, т.е. хубаво е, освен да си говорим за политика, да си говорим и за култура. Обикновеният човек, нормалният човек, трябва да знае, че има прилично и неприлично, приемливо и неприемливо. Например, имам един случай скорошен. Тъжна история, за съжаление, почина моя близка приятелка, млада жена. Тъй като тя беше с известни позиции в научната общност, нейните колеги публикуваха неин некролог, трогателен, разбира се. Тъй като това беше едновременно независима, красива и интелигентна дама с високо образование, завистливи хора си позволиха да пишат небивалици по неин адрес в социалните мрежи. Това е една починала млада жена, майка на две деца. Абсолютно нередно е тя да бъде обругавана. Това е само един пример за такава излишна простащина, възпитана в интернет. Това нещо трябва да се преодолее. Тогава може би можем да се върнем към много други и по-добри форми на живот отпреди интернет, само че продължавайки да ползваме интернет".