Ако тази тенденция не бъде пречупена, до средата на века страната ни ще наброява около 5 млн. души, а делът на населението над 65-годишна възраст ще достигне близо 40 на сто.
Защо България продължава да се топи?
Защо сме единствената държава в света, която повече от 30 години е в топ три на страните с най-висок отрицателен естествен прираст?
Обратим ли е демографският колапс?
Потърсихме за коментар проф. д-р арх. Иван Данов, бивш министър на инвестиционното проектиране и член на Стратегическия институт за национални политики и идеи (СИНПИ).
Радио ВИДИН: Вие сте в обществения живот от средата на 80-те. Имате достатъчно дълги наблюдения, за да можете да проследите проблемите с демографията.
"Тези проблеми настъпиха след политическите промени, тъй като преди това нямаше отлив на населението, тъй като беше затворена страната. Това са естествени процеси - с отварянето на границите голяма част от населението напусна страната, така започна демографският проблем в първата му фаза. Още преди 89-а година имаше проблем, когато напуснаха 280 хиляди души във връзка с промяна на имената. Оттогава започна така негативната тенденция да намалява населението в страната. След политическите промени икономическите кризи обикновено водят до намаляването на населението".
Радио ВИДИН: Сякаш вече 30 години тази тема не е важна за никого.
"Тематиката напоследък доста сериозно се говори за нея. Аз съм написал една книга, някъде снощи я гледах, 2018-а трябва да е било, в която се говори за този проблем, че населението в България намалява, намалява катастрофално. Вече се стигна до едни данни, че до 2050 година няма да има прираст на територията на България, което смятам, че са такива крайни изявления, но тенденцията е такава - за намаляване на населението. Това обаче не е само в България, а общо взето на целия Балкански полуостров страните губят населението си".
Радио ВИДИН: Вие категорично обаче сте от хората, които смятат, че този срив е обратим, макар и трудно.
"Да, определено съм на това мнение. Трябва обаче зад това да застане основно държавата. Това е задача на държавата, ако си гледа работата. Държавата трябва да предприеме мерки за обръщане на негативните тенденции. Това са много сложни процеси. Преди всичко трябва да се създадат икономически предпоставки, такива обективно съществуват, но просто никой не си поставя задача да ги реши. На първо място бих сложил процеса на образование. У нас образованието е от доста време съзнателно, даже по-скоро несъзнателно е унищожавано. Нивото на образование, качеството на образование, подготовката на хората, което до момента, в който не се спре тази негативна тенденция в образованието, ще имаме негативни процеси в демографията. Образованите хора са по-гъвкави да се адаптират към променящата се обстановка и да оцеляват в нея, не само да оцеляват, но и да оцеляват в така по-положителен смисъл. Проблемите са страшно много. Здравеопазването също е сериозен проблем. Там нещата по-скоро са на друго ниво, те са решими сравнително бързо. Естествено трябва да има естествен прираст на населението. Това означава предпоставки в хората в тази възраст, когато могат да имат деца, да имат перспективи да ги отгледат, защото не е само да ги имат тези деца, а трябва да ги отгледат, та трябва да се вземат преди всичко мерки в икономиката и в образованието, в здравеопазването. Това са основните фактори, които директно ще повлияят бързо да се реши проблема. Колко бързо? Става въпрос да израсне едно дете, бързо говорим за най-бързата ситуация - 18-20 години. Говорим бързо от гледна точка на историческите скорости".
Радио ВИДИН: В пространството често се твърди, че една от причините за всичко това е, че ние сме бедни. Ние не сме бедна, може би по-скоро преразпределянето на средствата е несправедливо.
"Ще цитирам един колега, в една организация сме с него, който казва "Ние сме богата страна, в която живеят бедни хора". Това най-точно обяснява ситуацията в момента. Богата страна, в която има бедни хора. Всяка една държава е в състояние, на базата на това, което има... Най-голямото богатство на първо място са хората, а на второ - земята. Ние имаме огромна територия от земя, която е плодородна, която може да храни 3-4-5 пъти повече население, отколкото имаме в момента, и която под влияние на най-различни външни фактори е неглижирана. Този проблем е неглижиран. По тази причина българското село се обезлюдява. Хората търсят препитание на друго място. Не може някой да каже, че сме бедна държава при този климат и при тази територия, която имаме, при това местоположение, което имаме, което исторически понякога си прави лоши шеги, тъй като сме на особено привлекателно място, има доста външни сили, имащи интерес от нашата територия. Трябва да я опазим. Както казва Хайтов - загубим ли България, губим всичко".
Радио ВИДИН: Споменахте, че сте част от СИНПИ. Активни сте по темата за демографската криза. В предния разговор казахте, че ваши представители ще се срещнат с политици, за да представят своите идеи. Случиха ли се тези срещи?
"Не мога да кажа определено. Аз лично не съм присъствал на такива, може да е имало хора, които са се срещали. Понеже това е, демографията е тема, която е дългосрочна, тя не може да бъде решена от днес за утре. Няма да правя никакви предизборни агитации, но погледнете какво пише на лозунгите - "да озеленим Софим", "да спрем движението в центъра", изобщо хората, които се занимават с подобна агитация, те гледат на нещата в много къс план, с къс хоризонт. Демографията, на нея не може да се гледа така, да се съберем утре на едно мероприятие и да вземем решение, което на следващия ден ще започне да работи. Това е просто илюзия. Може да се виждали, не знам. СИНПИ постави тази тема на дневен род, след което почнаха много хора и други организации да я дискутират публично. Тя не може да бъде решена бързо. Това не е проблем, който се решава от днеска за днеска. Вземете едно образование училищно, което започва от първи клас, това са 12 години. След 12 години ние можем да решим, даже да направим перфектната образователна система в момента, но след 12 години ще имаме първите 100-процентови резултати. Трябва да се гледа с по-далечен хоризонт. Всички искат сега и веднага, но няма как да стане. Изисква се технологично време, така се казва в строителството".
Радио ВИДИН: Вие от СИНПИ акцентирате върху инфраструктурата.
"Имахме миналата или по-миналата седмица едно мероприятие, на което обърнахме внимание точно на инфраструктурата - изключително важен елемент за България. На първо място - автомобилните пътища, а още по-подценена е железопътната мрежа в страната. Размерите на страната са такива, че са изключително удобни за бързи влакове. Другият голям проблем, който аз много пъти споменавам и съм съгласен с един български евродепутат - нас няма да ни пуснат скоро в Шенген, тъй като голяма заплаха са нито бежанците през границата, нито са нашите тук вътрешни проблеми, за които непрекъснато се говори, а голямата заплаха е, че България се намира в непосредствена близост до Солунското пристанище. Потокът от стоки, вместо да ходи там, където в момента, ще започне да минава през Солун, а оттам най-бързият път в ЕС е Кулата-София-Видин и нататък към Европа. Това е причина, поради която някои държави ще започнат да губят доста средства, които ще останат на територията на Гърция, Румъния и България. Това е проблемът, поради който се правят тези пречки в приемането ни. Иначе самото приемането в Шенген е един акт, който ни засяга. Не знам колко българи пътуват до Румъния, но ще намалеят опашките към Гърция драстично. Има и други предимства естествено, но те са на друго ниво".
Радио ВИДИН: Тези проблеми, съгласен съм, че не могат да отшумят от днес за утре. Историята обаче познава примера на Ирландия.
"С образование. Тогавашният министър-председател на Ирландия, когато обсъждат какви мерки да вземат, той настоява и се налага в Парламента, да се отделят огромни средства за образованието. Това е в края на 50-те години. Ирландия намалява до 2 милиона. В момента тя е 8-9-милионна държава. Влагат се огромни средства в образованието. Това го казва и доцент Бърдаров. В момента сме на такава фаза, че дискусиите, които ние водим, аз лично за себе си не съм убеден, че има съответната чуваемост към тях, че има желание да бъдат разбрани в тяхната същност. Демографията, проблемите на образованието, проблемите на здравеопазването и икономиката, те не могат да се решат от днес за днес. Хората, които в момента са на такива отговорни длъжности, желаят бързо да направят добро впечатление. Това не става толкова лесно".
Радио ВИДИН: Образованието е в основата на всичко. С него бихме си създали и политическа класа, не просто ще започнем да решаваме демографската ситуация.
"Ние нямаме нужда да си създаваме, а просто да си възстановим образованието. Ние имахме в миналото едно много прилично образование, казвам го с чиста съвест. Имаше и някои негативи, защото беше политизирано, а това трябва да отпадне от образованието. Аз говоря основно за образование по природо-математически науки, образование по литература, което е силно неглижирано. За математиката пък не искам да говоря изобщо, от нея са отпаднали цели дялове в гимназията, поради което някой се сеща да пита защо нямаме инженери. Как да имаме такива, когато нямаме образование по математика? Децата, които учат в математическите гимназии, където действително получават много сериозна подготовка, отиват в програмирането. Останалата част от живота също обаче има нужда от специалисти. Това е едната част от проблема с образованието, а другата част е подготовката на технически кадри. Навремето имаше ПУЦ-ове, учебни центрове за занаяти, имаше и строителни войски, в които хора получаваха някакъв занаят по начин, по който предварително е обмислен един учебен план, запознаваха се материята по подходящ начин. В момента такова нещо няма. Образованието е много сериозна, много дълбока тема. По литература, понеже имах по-дълбоки познания в тази област - всичко, което се преподаваше в миналото, е отпаднало. Образованието е тема, която тепърва трябва да се рови, да се мъчи, да възстановим това, което имахме в природо-математическата област, физика, химия, математика".
Рубриката "Добро утро, кмете!" ни отвежда в село Василовци - едно от най-голямото в община Брусарци. Селото изглежда приветливо и добре поддържано, освен това не липсват и млади хора. Александър Борисов е кмет на населеното място първи мандат, от 2023 година. Опитва се да е в помощ на жителите и да се отзовава при нужда. По думите му,..
В кризисната за света ситуация политическата сцена в България продължава да бъде белязана от напрежение. Опозицията се обедини с призиви за оставка на министъра на вътрешните работи, а част от нея подготвя и вот на недоверие. Част от обществото продължава да протестира срещу еврото. На 16 януари мандатът започна с думите, че не очаква..
Освен институциите, бизнесът също се подготвя за присъединяването на страната ни към еврозоната. Много компании вече адаптираха ценовата си политика и започнаха да показват цените на стоките си в двете валути, за да се осигури повече прозрачност около ефекта от въвеждането на еврото. Тази самоинициативност е ясен сигнал, че бизнесът сам е..
Едва 6% от българите определят начина си на живот като изцяло здравословен , сочи проучване на изследователски център "Тренд". Почти половината от българите (48%) смятат, че здравословният начин на живот е твърде скъп, а 41% споделят, че имат затруднен достъп до качествена храна. Едва 15% спортуват редовно - ежедневно или няколко пъти в..
Може ли да се спре поскъпването на живота и могат ли да бъдат контролирани цените в условия на пазарна икономика? Каква е реалната икономическа обстановка у нас преди приемането на еврото и как протече този процес в някои от останалите страни от Еврозоната. На тези и други въпроси отговаря Cтoян Πaнчeв , пpeдceдaтeл нa Бългapcĸoто либepтapиaнcĸo..
Бранковци е село в Северозападна България. То се намира в община Грамада. В миналото в землището му са съществували осем села. По време на социализма Бранковци е достигало до 2 хиляди души, днес постоянно живеят 40. В селото няма магазин. Докарват хляб три пъти в седмицата. Автобус има веднъж седмично до Видин, но няма превоз до..
Вот на недоверие към правителството подготвят от десницата с цел промяна в конкретни политики. През следващия месец Продължаваме промяната ще избере основната тема на предстоящата парламентарна процедура, докато от Демократична България остават твърдо на позиция, че все още има достатъчно рискове, които могат да попречат на България да стане член..