Славинка Крумова: "Когато говориш с хората с добра дума, постигаш всичко"

Славинка Крумова, кмет на село Дондуково

Снимка: Радио ВИДИН

Фрагмент от ''Посоките на делника'' 09.02.2024

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Дондуково е село в Северозападна България. То се намира в община Брусарци, област Монтана.

Едно от първите имена на селото е било Ферджаново. По-късно населението от Ферджаново се преселило в Крива бара. Хората още помнят старото име на селото, което е било Татар Махала или маала. Днешното име Дондуково идва от княз Дондуков.

Земята е най-ценният ресурс за хората. Те това го знаят и затова днес никой не си продава земята. Няколко земеделски производители обработват земята и за това дават рента на местните хора. В селото има една ферма, в която се гледат крави и малко овце и кози.

Местните хора се гордеят със своя даскал Тодор, учител и виден деец и будител, ученик на Кръстьо Пишурка.

Днес в селото живеят 300 души, през лятото стигат до 350, преобладава възрастното население. Радващото е, че през 2023 година са се родили две бебета. Има и детска градина. В най-добрите си и благодатни години селото е наброявало 1500 жители.

Славинка Иванова Крумова е новият кмет на село Дондуково. Тя е родена в селото, живее и работи от години там и по-точно като специалист "Гражданска регистрация и административно обслужване" вече 23 години.

Смята, че тук хората са добри и задружни, помагат си, а и самата тя като кмет си поставя една цел - да работи в името на хората. Това не е лозунг, а реалност, казва Славинка Крумова:

"Кандидатирах се за кмет, за да се докажа на себе си какво мога... Хората тук може би са по-добри, по-задружни са... Каквото можем - помагаме. Населението е застаряващо. На Бабинден дойдоха 20 човека, организираме различни празници... Селото е единствено с това име в България. Идват софиянци да си купуват къщи, идвали са при приятели и им е харесало, спокойно е и чисто, близо е и река Лом... Къщите ни тук са предимно на един етаж и с двор..."

Инфраструктурата е основният проблем в село Дондуково, смята Славинка Крумова:

"Проблемът ни е в улиците, имаме проекти и ще направим нещо. Тротоарите ги чистим, чистим и гробищния парк, пръскаме, това е спасението... Здравното ни обслужване е добро, лекар идва във вторник. По социални програми ще работим. Около 20 човека ползват топлия обяд и хората са много доволни. Има и храна срещу заплащане... В селото няма бедстващи хора, а ако има такива, помагаме им. Има програма за лични асистенти и обслужваме тези, които са със 100% инвалидност... Почистваме и парка, няма проблеми... Когато говориш с човек с блага дума, постигаш всичко. Това е мое мнение, защото съм го изпитала."

Месторазположението на село Дондуково е благоприятно за връзка с останалите общински центрове. В селото има водоснабдяване, електрифицирано е, има и интернет, и мобилни оператори. В детската градина идват около 12 деца, подсигурено им е отоплението. Има и две бебета, и затова Дондуково няма да се заличи, смята Славинка Крумова и допълва:

"Хората търсят кмета за всичко, за молби, за лекарства, за проблем с тока. Това ми доставя удоволствие за това, че мога да помагам на някой."

В селото има и църква "Свети Николай Чудотворец", а съборът е на 24 май.

Срещнахме се с най-възрастната жена в село Дондуково, това е 91-годишната Роза Генкова Павлова. Казва, че е кръстена на цветята и има имен ден на Цветница. Родена е в Момин брод, учила в Лом, омъжила се в Дондуково. Пожелава ни да сме здрави и да не се преуморяваме, да работим по-малко, според силите си.

Срещаме се и с Нина Николова, която работи като библиотекар в Народно читалище "Христо Ботев - 1929" от 1984 година. Обича работата си и я върши с удоволствие. Родена е тук, познава местните хора, традиции и обичаи. Тази година ще бъде отбелязана годишнина на културната институция. Читалището в Дондуково получава и дарения от книги, има и активни читатели като Елена Евтимова, която прочита за година около 200 книги. Нина Николова търси стан за нейната етнографска сбирка, в която ще бъдат включени носии и битови предмети, традиционни за село Дондуково.

На 26 февруари читалището ще отбележи 80 години от смъртта на ремсиста Александър Петров - Цано Рачкин, който на 21 години е бил обесен в затвора в Лом.

Разговаряхме и с други жители на село Дондуково:

"Пенсионерски горе-доле се живее, справяме се някак, нямаме друг избор. Селото ни е много хубаво, но обезлюдено... Сега на 4-5 къщи по двама души има, всичко е съсипано вече, няма да се възроди селото... Унищожиха и гората, изсякоха я... Всички го знаят, но не се прави нищо... Кражби по домовете няма... Не можем да се оплачем... В Дондуково се живее като във Видин, оправяме се, кърпиме. Най-важното е да си вземеш хлеба, най-важното е да си здрав, а другото - каквото дойде... Всичко си имаме и това е най-хубавият център в община Брусарци. "

Повече в прикачения звуков файл.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Славинка Крумова: "Когато говориш с хората с добра дума, постигаш всичко"

Галерия

Теодора Макавеева: Всеки регионален журналист ще излъже, ако каже, че не му е оказван натиск

Илия Вълков: Журналистите направиха всичко възможно през годините да намалят до минимум доверието

Заложници ли са общините на политическата безтегловност?

Светослав Славчев: Без държавата да се намеси, няма как Видин да излезе от дъното

Ще работят ли младежите по специалността си след гимназията

Село Куделин- най-северната точка на България

В Деня на християнското семейство: Колко е важен бракът?

За БНР

Радио Видин