Славинка Крумова: "Когато говориш с хората с добра дума, постигаш всичко"

Славинка Крумова, кмет на село Дондуково

Снимка: Радио ВИДИН

Фрагмент от ''Посоките на делника'' 09.02.2024

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Дондуково е село в Северозападна България. То се намира в община Брусарци, област Монтана.

Едно от първите имена на селото е било Ферджаново. По-късно населението от Ферджаново се преселило в Крива бара. Хората още помнят старото име на селото, което е било Татар Махала или маала. Днешното име Дондуково идва от княз Дондуков.

Земята е най-ценният ресурс за хората. Те това го знаят и затова днес никой не си продава земята. Няколко земеделски производители обработват земята и за това дават рента на местните хора. В селото има една ферма, в която се гледат крави и малко овце и кози.

Местните хора се гордеят със своя даскал Тодор, учител и виден деец и будител, ученик на Кръстьо Пишурка.

Днес в селото живеят 300 души, през лятото стигат до 350, преобладава възрастното население. Радващото е, че през 2023 година са се родили две бебета. Има и детска градина. В най-добрите си и благодатни години селото е наброявало 1500 жители.

Славинка Иванова Крумова е новият кмет на село Дондуково. Тя е родена в селото, живее и работи от години там и по-точно като специалист "Гражданска регистрация и административно обслужване" вече 23 години.

Смята, че тук хората са добри и задружни, помагат си, а и самата тя като кмет си поставя една цел - да работи в името на хората. Това не е лозунг, а реалност, казва Славинка Крумова:

"Кандидатирах се за кмет, за да се докажа на себе си какво мога... Хората тук може би са по-добри, по-задружни са... Каквото можем - помагаме. Населението е застаряващо. На Бабинден дойдоха 20 човека, организираме различни празници... Селото е единствено с това име в България. Идват софиянци да си купуват къщи, идвали са при приятели и им е харесало, спокойно е и чисто, близо е и река Лом... Къщите ни тук са предимно на един етаж и с двор..."

Инфраструктурата е основният проблем в село Дондуково, смята Славинка Крумова:

"Проблемът ни е в улиците, имаме проекти и ще направим нещо. Тротоарите ги чистим, чистим и гробищния парк, пръскаме, това е спасението... Здравното ни обслужване е добро, лекар идва във вторник. По социални програми ще работим. Около 20 човека ползват топлия обяд и хората са много доволни. Има и храна срещу заплащане... В селото няма бедстващи хора, а ако има такива, помагаме им. Има програма за лични асистенти и обслужваме тези, които са със 100% инвалидност... Почистваме и парка, няма проблеми... Когато говориш с човек с блага дума, постигаш всичко. Това е мое мнение, защото съм го изпитала."

Месторазположението на село Дондуково е благоприятно за връзка с останалите общински центрове. В селото има водоснабдяване, електрифицирано е, има и интернет, и мобилни оператори. В детската градина идват около 12 деца, подсигурено им е отоплението. Има и две бебета, и затова Дондуково няма да се заличи, смята Славинка Крумова и допълва:

"Хората търсят кмета за всичко, за молби, за лекарства, за проблем с тока. Това ми доставя удоволствие за това, че мога да помагам на някой."

В селото има и църква "Свети Николай Чудотворец", а съборът е на 24 май.

Срещнахме се с най-възрастната жена в село Дондуково, това е 91-годишната Роза Генкова Павлова. Казва, че е кръстена на цветята и има имен ден на Цветница. Родена е в Момин брод, учила в Лом, омъжила се в Дондуково. Пожелава ни да сме здрави и да не се преуморяваме, да работим по-малко, според силите си.

Срещаме се и с Нина Николова, която работи като библиотекар в Народно читалище "Христо Ботев - 1929" от 1984 година. Обича работата си и я върши с удоволствие. Родена е тук, познава местните хора, традиции и обичаи. Тази година ще бъде отбелязана годишнина на културната институция. Читалището в Дондуково получава и дарения от книги, има и активни читатели като Елена Евтимова, която прочита за година около 200 книги. Нина Николова търси стан за нейната етнографска сбирка, в която ще бъдат включени носии и битови предмети, традиционни за село Дондуково.

На 26 февруари читалището ще отбележи 80 години от смъртта на ремсиста Александър Петров - Цано Рачкин, който на 21 години е бил обесен в затвора в Лом.

Разговаряхме и с други жители на село Дондуково:

"Пенсионерски горе-доле се живее, справяме се някак, нямаме друг избор. Селото ни е много хубаво, но обезлюдено... Сега на 4-5 къщи по двама души има, всичко е съсипано вече, няма да се възроди селото... Унищожиха и гората, изсякоха я... Всички го знаят, но не се прави нищо... Кражби по домовете няма... Не можем да се оплачем... В Дондуково се живее като във Видин, оправяме се, кърпиме. Най-важното е да си вземеш хлеба, най-важното е да си здрав, а другото - каквото дойде... Всичко си имаме и това е най-хубавият център в община Брусарци. "

Повече в прикачения звуков файл.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Славинка Крумова: "Когато говориш с хората с добра дума, постигаш всичко"

Галерия

Александър Михайлов: Демокрацията продължава да бъде най-добрата възможна форма на управление

Ще понесе ли бизнесът тежестта на новия бюджет?

Вижда ли се светлина за тунел под Петрохан?

Как ще повлияе еврото на пазара на автомобили втора ръка

Село Станево - където проблемите не липсват

Георги Киряков: Да разчиташ на бъдещите поколения означава неспособност и бягане от отговорност

Светлин Тачев: Може би ще оценим демокрацията, когато я изгубим

За БНР

Радио Видин