Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Село Косово - чиста природа, спокойствие и екологична храна

26
Снимка: Генади Цоков

Село Косово се намира в община Брегово, на около километър от границата със Сърбия. За първи път името му се споменава в турски данъчен регистър от 1450 г. Самото село е разделено от съседното в Сърбия Коилово след Първата световна война. Дотогава границата е минавала по река Тимок, която сега остава в сръбска територия.

Селото има 270 жители, но постоянно в него живеят около 120 души, обяснява кметът Михаил Петков. Ръководи Косово вече втори мандат, но първият е като кметски наместник. Съгласно новите правила, от есента на миналата година, е избран вече и за кмет от местните жители. Твърди, че основният проблем на селото е застаряването на населението и безработицата:

"Заради липсата на работа повечето млади хора заминават или за областните градове, или в чужбина. Тук основното население е от възрастни хора. От тях около 25-30 човека са самотно живеещи. Повечето от тях са пенсионери и имат своите доходи. Въпросът е, че вече и едно от магазинчетата затвори и останахме само с едно. От Общината осигуряват Топъл обяд за социално слабите. Другите пък получават хляб, който е с голяма отстъпка в цената...

Към кметството има назначени по програма трима души, които ги ползвам за различни дейности в селото. За съжаление тази година те са с един по-малко. Сега имам двама мъже и една жена, която е на възраст вече. За съжаление не мога да разчитам на тях много за физическа работа. А аз се нуждая от хора, с които да поддържам селото, административните сгради и др. Предстои да ми бъде назначен помощник за административната работа, технически сътрудник, за което се радвам и благодаря на кмета на общината, защото успя да подсигури този пост. Но, за момента ми липсват хора на терен, които да работят физическа работа навън, да поддържаме селото, изворите, кладенците, които все още функционират, училищната сграда, детските площадки и главно двора на църквата. С гробищния парк сме решили проблема като пръскаме избуялата трева, за да не го превземе...

Осигурили сме и медицинското обслужване. През седмицата идва човек, който преглажда нуждаещите се. Идва в понеделник, сряда, петък, понякога и в четвъртък. Имаме здравен център. Хората обикновено си знаят деня, в който ще дойде медицинското лице и чакат...

Целият район тук е много богат на водоизточници- 25 извора са в цялата околия. В самото село веднъж бяхме тръгнали да броим кладенците, оказа се, че в почти всеки двор има такъв. В последните години обаче се забелязва голям спад на водата в тях. Освен това, водата в кладенците и изворите е доста варовита. Това е и основната причина тя вече да не е годна за пиене... Не мога да кажа каква е причината за спада на нивото на водата във водоизточниците. Предполагам, че това не е само в нашия район, а е масово...

Що се отнася до името на селото, това, което съм чул от възрастни хора в селото е, че навремето то е било на друго място, а тук е имало ливади. Отглеждали са се и зърнени култури, заради което в района е имало много косове. По-късно и селото  се мести на това място, а името остава- Косово, заради косовете...     
   
Преди границата да се премести, някои от съседните села в Сърбия са били български. В тях все още има хора, които говорят български език и които все още имат роднини в Косово. Преди години дори тук, в една местност, е имало българо-сръбски панаир, където са се събирали хора от двете страни на границата. Било е веселба. За съжаление, това вече се е загубило в годините, няма ги и хората, които да споделят това нещо..."

В селото има училище "Св. св. Кирил и Методий“, което навремето е било до 12 клас. В него са учили и деца с белодробни проблеми. В училищния двор има също голямо общежитие и спортна зала. 

В центъра на Косово освен училището, се издига и сградата на местното читалище "Просвета 1927", което също се нуждае от ремонт. Известно е със самодейния си състав. 

Местните жители са от влашката етническа група и ревниво пазят традициите и обичаите си от едно време. Във връзка с това, от няколко години тук е подета инициативата за отбелязването на Коледа по стар стил на 7 януари. Празнува се от жителите на селото край "вордума"- люлка, издигната в горната махала на селото. 

Въпреки трудностите, хората в това полузабравено погранично село, все още таят надеждата, че ще се намери инвеститор, който да заложи на прекрасната природа, множеството извори, спокойствието и екологично чистите продукти, а младите хора ще пренасочат вниманието си към родното село, където на воля да отглеждат децата си. 

Подробности по темата, целите интервюта и анкета с местни жители - в звуковия файл.

*Снимки: Генади Цоков



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Очаквания и надежди за 2025-та - какво си пожелахме на Васильовден?

На 1 януари отново сме изправени пред поредното ново начало, изпълнени с надежди и очаквания. Каквито и да са икономическите прогнози, колкото и несигурно да изглежда бъдещето за много българи, всеки от нас отправя пожелания за себе си и най-близките си хора. Първият ден на годината народът ни нарича Сурваки. Наименованието идва от обичая..

публикувано на 01.01.25 в 10:45

Изпращаме трудна година и мечтаем за по-добри дни

Отброяваме последните часове на годината - време за анализи и равносметка, но и за планове, стремежи и амбиции за следващите 12 месеца. Казват, че ако си пожелаеш нещо в новогодишната нощ, то ще се случи. За какво бъдеще на България мечтаят политиците? Проверихме в "Посоките на делника".  "Тревожно е забавянето на строителството на новия..

публикувано на 31.12.24 в 11:27

В Мездра тържествено ще посрещнат 2025 година

От Общината за пореден път организират посрещане на Новата година в град Мездра на площад „България” с музика, танци и много весело настроение.                                                        В 23.30 часа танцорите от Фолклорен танцов ансамбъл "Мездра" - носител на истинския дух на българските традиции, ще започнат своя новогодишен концерт...

публикувано на 31.12.24 в 08:29

Събитията и темите на фокус през 2024 година

Бедността, последиците от горските пожари, климатичните промени, колко сериозен е проблемът с безводието, проблемите пред Общините, Европейският съюз гарантира ли благополучие на всички - това са само част от темите , по които говорихме през отиващата си 2024 година . Какви са най- често фалшифицираните стоки , които могат да се намерят на..

публикувано на 30.12.24 в 11:03

Георги Дамяново: Мечтата на кмета Нина Петкова за туризъм и развитие на селото

Гостуваме на село Георги Дамяново , част от най-малката община в oбласт Монтана , която има 13 населени места, като общинският център е село Георги Дамяново. Селото се намира в живописен регион. Нина Петкова е кмет на община Георги Дамяново и е млад човек, който има желание и мотивация да развива района. Тя ни разказа повече за селото,  за..

публикувано на 27.12.24 в 13:12

Радио ВИДИН отвътре

Основният закон в журналистиката е, че тя е свързана с резултат. Нейната цел е да влияе на общността и общество по най-прогресивния начин . Преди 40 години, а може би и повече, Радой Ралин в типичния си откровен и неудобен стил ни каза, че " когато журналистиката стане ялова, ражда сензации ". Вече 15 години обаче Радио ВИДИН е непоклатим..

публикувано на 26.12.24 в 10:05

На Коледа - за духовния смисъл на Рождество

Няма единна формула, която да ни прави по-щастливи на Рождество. Въпреки, че всички се опитваме да бъдем позитивни, изпълнението на тази задача, се оказва доста трудно. Когато сами преценим нивото си на щастие, ще открием, че не сме съвсем доволни от резултата. Как обаче да сме по- щастливи на празника? Има ли нещо, което очакваме с..

публикувано на 25.12.24 в 10:45