Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Маруся Любчева: Преодоляването на кризите започва от знанието

Снимка: личен архив

В нестабилен, несигурен и страдащ от редица кризи свят живеят съвременните общества. Подготвени ли сме да се справим и как да овладеем заплахите, които ни притискат? В "Посоките на делника" потърсихме мнението на проф. Маруся Любчева, университетски преподавател, бивш народен представител и евродепутат:

"Обществото ни наистина се намира в една много сложна ситуация. Не само българското общество, а обществата в международен и световен план. Много и различни видове кризи - политически, икономически, социални... За съжаление една много сериозна криза, която обхваща света, е военната криза, към която се готвят някои от страните. Винаги казвам, че е много важно тези кризи да бъдат управлявани. За да се управлява една криза, един риск, трябва да има достатъчно знание, достатъчно умение и компетентности това да се случва. Което означава, че те трябва да бъдат оценявани, анализирани, за да остане един контролируем риск, който наистина обществото може да управлява. За съжаление това много трудно се научава и ако го научаваме, ние го научаваме по трудния начин, т.е. случване на кризите, случване на рисковете, а ние реагираме на последствията. В този смисъл казвам, че кризите се управляват с много знание. Образованието формира всички знания, всички умения, с които човек може да се справя. Обществото ни се нуждае от много повече систематизация на тези знания, които наистина могат да управляват кризите и се нуждае от много повече синергия, която трябва да се включи между различните държави, между различните групи, между различните общества, за да могат да се преодоляват тези кризи. Изключително сложен проблем, който стои в основата на бъдещето на нашите общества, защото, ако ние не успеем да преодолеем рисковете, ако ние не успеем да преодолеем различията, формирани на различна основа, повлияни от изключително много фактори, наистина рискуваме обществата ни да бъдат доведени до колапс, който може да ги разруши или поне да ги върне много години назад, което е пагубно. От разбирателството и връщането на диалога, връщането на общуването, породено от новите знания, от новите умения, които можем да генерираме в обществото, зависи дали ще успеем или няма да успеем да се справим с кризите."

Живеем в сложна международна обстановка. Как очаквате да се развива светът занапред, защото това влияе и на нас, като общество, не сме изолиран остров?

"Да, не сме изолиран остров от това, което се случва в света, пък и около нас - ние сме много близо, почти в епицентъра на един военен конфликт. Мирът е за предпочитане. Неслучайно няколко пъти съм писала, няколко пъти съм говорила открито по този въпрос, че беше време, когато можеше по дипломатически път да се преодолеят противоречията и да не се стига до това, а сега, след като вече има такъв конфликт, да се преодолее неговото насърчаване. В момента, за съжаление, ЕС и много държави предизвикват насърчаване и предизвикване на този военен конфликт чрез изпращане на оръжия и поощряване на неговото продължаване. Предпочитайки мира, трябва наистина да се направи един сериозен дипломатически поход, който да доведе до прекратяване на военните действия и да се седне на масата на преговорите. Забравихме много неща от историята и тази забрава се отнася и за много европейски страни, и за много страни извън Европа. Винаги си припомням думите на един чешки журналист: "Хора, обичам ви, бдете..."

Къде да търсим лек за "болестите" на българското общество?

"Аз винаги се връщам към образованието и към знанието. Да, за съжаление, не само българското общество боледува, боледуват много общества и ние сме реални свидетели на това. Връщам се и към първия въпрос за кризите - това е част от продължаващото влияние на различни фактори, които предизвикват различни кризи и рискови ситуации в държавите, включително България. От тази гледна точка просто трябва да бъдат взети необходимите мерки. Странно звучи да се вземат необходимите мерки, но преодоляването на всякакви кризи наистина започва от знанието - знанието да управляваш, знанието да моделираш, знанието да създаваш онези модели, които могат да дадат перспективата за развитието, перспективата за устойчивост на отделните системи. Когато една система няма достатъчна устойчивост, тя залинява. От тази гледна точка верните решения са свързани с управлението, а доброто управление е свързано със знанието, с уменията и с компетентностите. Колкото повече знания, колкото повече умения в управленските структури, толкова по-сигурна, стабилна и устойчива ще бъде и системата, която се управлява. Затова всяка смяна на управленски модел е много рискова, всяка смяна на управленски екип е рискова. Трябва да има надграждане, последователност, а не при всяка смяна да се започва отначало. Светът не започва от нито един министър, светът не започва от нас, светът е продължение и ако искаме да го има, трябва да умеем да управляваме ситуациите, за да има продължение."

Проф. Маруся Любчева е от Северозападна България, споделя, че страда за съдбата на родния си край.

"Аз съм голям традиционалист и много обичам да опазвам, да развивам традиции, които съм запомнила от моя край, от моята фамилия, от хората, които са свързани с моята фамилия, но за мен връщането тук - в моя роден край, е да не забравям откъде съм, да не забравям откъде съм тръгнала. Аз съм от село Митровци, което е характерно с турлашките си традиции. Пазя си завеската, пазя си цървулките, шарените чорапки, защото смятам, че всеки човек трябва да има чувствителността, усещането, че той принадлежи на определена общност и където и да бъде в света, както и да се развива в света, той трябва да пази тези корени и да се връща към тях, за да има продължение, за да има развитие, за да ги опази, да ги обича, да ги следи и да ги търси във всяко следващо поколение."

Този край обаче има редица проблеми, най-вече демографски. Какво трябва да се направи, за да се овладеят тези негативни процеси?

"Управлението. За мен е изключително важно разбирането, че ние сме в демографска криза. За съжаление не само Северозападния регион е в криза от демографска гледна точка. Ние правихме няколко изследвания по отношение на демографията и разбирам, че с демографски проблеми са Северозападен, Североизточен, Югоизточен и Югозападен, а да не говорим, че и в централните части на България също има много проблеми. Това показва, че имаме недостиг, дефицит на управление по отношение на демографията. Този дефицит няма как да бъде решен по друг начин освен да се направи добър анализ, да се направи оценка и да се предприемат необходимите мерки. Какви мерки предприемаме за това тук да има добра инфраструктура, тук да има добри училища, да не се закриват училища, да се организират професии, които обслужват регионалната икономика? Мисля си, че ние живеем в една система на много висока степен на централизация и именно това е проблемът. Какво от това, че София ще достигне 3 млн., когато останалата част на България ще се освободи от човешко присъствие. Освобождавайки я от човешко присъствие, ние освобождаваме територия, а много добре знаем, че в света вакуум няма и тази територия ще бъде заета от някого. Изключително важно е да престанем да живеем в модела център-периферия, София и всичко останало - периферия, Пловдив и около Пловдив - периферия, същото би трябвало да се разглежда и тук - Видин и останалото наоколо е периферия, която запустява. Така че - управление, добро управление и достатъчно разумен управленски потенциал", обясни проф. Любчева и се обърна към своите земляци от Северозапада с думите:

"Обичам ви, обичам присъствието на този край в историята, в настоящето и в бъдещето на България!"

Повече - в прикачения звуков файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Александър Михайлов: Демокрацията продължава да бъде най-добрата възможна форма на управление

Зимата приближава, в навечерието сме на новата официална валута, а бюджетът за следващата година продължава да поражда разнопосочни мнения. От опозицията заплашват с големи протести заради еврото, липсата на върховенство на правото и обедняването на страната.  Възможни ли са промени в управлението? Как се очертава да изпратим политическата година?..

публикувано на 27.11.25 в 10:00

Ще понесе ли бизнесът тежестта на новия бюджет?

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), обединяваща национално представените работодателски организации: Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българска стопанска камара - съюз на българския бизнес (БСК), Българска търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерация на работодателите и индустриалците в България..

публикувано на 26.11.25 в 10:45

Вижда ли се светлина за тунел под Петрохан?

Близо 8 години след протестите в Северозападна България за тунел под Петрохан проектът не е напреднал съществено. В началото на 2018 година, отчаяни от неглижирането на Българския Северозапад, стотици жители на региона излязоха няколко седмици поред на протести с настояване държавата да изгради магистрален път до Видин и тунел под Петрохан. Тогава..

публикувано на 25.11.25 в 13:30

Как ще повлияе еврото на пазара на автомобили втора ръка

Въвеждането на еврото у нас наближава и това поставя под лупа прехода към европейската валута в редица ключови сектори. Сред тях е и автомобилният сегмент, в който по традиция доминира вносът на употребявани коли. Купуването на кола втора ръка винаги е бил свързан със сравнения, анализи, разбира се, преговори за цената, така нареченото "пазарене" и..

публикувано на 24.11.25 в 11:00

Село Станево - където проблемите не липсват

Днес нашият екип гостува на едно спокойно дунавско село - Станево , част от община Лом. Село с богата история, но като много други малки населени места, и тук ежедневието не минава без трудности.  Инфраструктура е амортизирана, електрозахранването често създава грижи, а най-сериозният проблем за хората в Станево остава водоснабдяването - старият..

публикувано на 21.11.25 в 11:10
Георги Киряков

Георги Киряков: Да разчиташ на бъдещите поколения означава неспособност и бягане от отговорност

Приключи ли преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра"...

публикувано на 20.11.25 в 10:00
Светлин Тачев, политолог

Светлин Тачев: Може би ще оценим демокрацията, когато я изгубим

Приключи ли Преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра".  Каква..

публикувано на 20.11.25 в 10:00