Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Има ли край политическата криза?

Снимка: БГНЕС

Все по-сложна става политическата ситуация у нас, криза се задълбочава, а изход засега не се вижда. Освен че парламентът не успя да излъчи редовно правителство, се оказва, че дори и служебно не може да бъде назначено безпрепятствено. Датата на новите предсрочни парламентарни избори не е ясна, след като вчера президентът Радев отказа да приеме предложеният от Горица Грънчарова-Кожарева състав на кабинет заради Калин Стоянов като вътрешен министър. Има ли край политическата криза у нас или все повече се задълбочава? Темата коментирахме тази сутрин в "Посоките на делника". 

Ако изборите бяха сега, нямаше да има съществени промени в парламента -  около 25% биха гласували за ГЕРБ, а битката ще е за второ, трето и четвърто място. Това показват данните от социологическо проучване на "Галъп Интернешънъл болкан", направено за Българската национална телевизия. Според моментните електорални нагласи ГЕРБ-СДС щяха да получат 25,2% от гласовете; ПП-ДБ - 15,2%; ДПС - 14,5%; "Възраждане" - 14,2%; БСП - 7,3%; ИТН - 6,2%. Съществени електорални размествания не очаква и политологът от Монтана Димитър Петров:


"Освен ДПС, която смятам, че ще има електорална щета, "Величие" със сигурност няма да влязат в следващото Народно събрание. Това беше тяхната "лебедова песен", няма как да върнат общественото доверие след целия този скандал. Основна причина за това ще бъде и отсъствието на Виктория Василева, за която редица експерти изтъкват, че именно тя е в основата на този техен успех, тъй като тя беше организационен секретар и на "Има такъв народ", а това е доста ключова позиция за координиране на всички структури по места. ИТН може би ще увеличат леко резултата си. Не очаквам нов политически играч, тъй като засега няма такива заявки, а времето е кратко, за да се създаде някоя значима политическа сила, която по някакъв начин да повиши избирателната активност. Очаквам тя и този път да е ниска. Дано не е по-ниска от тази на миналите избори. Но цялото това нежелание на политическите партии да влязат в по-сериозен диалог с цел наистина да се състави правителство, а не да се обслужват тесни политически интереси, ще отблъсне още повече избирателите. Не очаквам обаче да има някакви сериозни сривове в основните политически партии."

Според политолога политическите сили няма да предложат нищо ново и атрактивно по време на предизборната кампания.

"Очаквам отново безидейна кампания. Не съм сигурен каква точно трябва да бъде стратегията на политическите партии, за да могат да върнат доверието на болшинството от гражданите. Единственото, което хората искат, е някакво спокойствие, искат да видят сигурност, да видят, че има правителство, което отговоря на настроенията на народа и се старае да повиши неговото благосъстояние. Не иска да вижда правителство, в което има разнобой, в което има непрекъснати скандали... Хората просто искат спокойствие, предвидимост. Смятам, че ни очаква доста вяла кампания с повторение на едни и същи изтъркани лозунги."

Проучването на агенция "Галъп Интернешънъл Болкан" показва още, че ако изборите бяха сега, избирателите на ДПС биха предпочели почти единодушно формация на Ахмед Доган пред такава на Делян Пеевски. 

"Много изненадваща беше новината, че вероятно Ахмед Доган ще бъде водач на листата в Кърджали. На предишните избори водач в Кърджали беше именно Делян Пеевски. Но целият този скандал в ДПС по-скоро ще се отрази негативно на движението и те вероятно от втора позиция ще паднат на трета или дори на четвърта след ПП-ДБ и "Възраждане". Съществува обаче и хипотеза, че целият сериал със скандалите в ДПС е режисиран с цел да се втвърди електоратът. Може би това е с цел в далечна перспектива ДПС да стане първа политическа сила. Все пак смятам, че това напрежение в ДПС по-скоро ще доведе до срив в електората, а не до повишение", коментира още Димитър Петров.

Политологът очаква широко ляво обединение да повиши резултата на БСП.

"Категорично смятам, че ще има повишаване на резултата, тъй като социалистите в България имат нужда от някакво подобно обединение. Може би БСП ще е една от малкото партии, която ще покачи резултата си, но се съмнявам да излезе от позицията си на пета политическа сила, тъй като тези преди нея изглеждат доста стабилно към момента. Единствената съществена размяна ще бъде между второ, трето и четвърто място с оглед ситуацията в ДПС и възможността "Възраждане" да почерпи някакви дивиденти от промените в Закона за предучилищно и училищно образование, които със сигурност са с цел втвърдяване на електората преди изборите. Същото се случи и в 49-ото Народно събрание. В последните му дни те предложиха референдум за излизане на България от НАТО."

Според Димитър Петров след предстоящите предсрочни парламентарни избори, когато и да са те, не се очаква в парламента да влязат нови или неочаквани политически формации:

"Но толкова е динамична политическата обстановка, че няма да се изненадам част от разочарованите избиратели да се прелеят в някоя политическа партия като формацията на Радостин Василев, например, която беше следващата след "Величие" по гласове. В последните години голяма част от малките политически партии разчитат на протестния вот. Така беше и партията на Стефан Янев "Български възход", така беше и "Величие", така вероятно ще бъде и сега, но аз се съмнявам, че ще има седма политическа партия в парламента."

Ще има ли редовно правителство, излъчено от 51-вото Народно събрание?

"Едва ли ще има по-различни условия в следващото Народно събрание, с оглед на това че ще влязат почти същите политически партии. Винаги ми е било странно как тези политически партии ще успеят да обяснят на избирателите защо в предходния парламент не са се разбрали, а в следващото Народно събрание вече са се разбрали. Така се получи и Сглобката. Тогава беше твърдението, че е крайно време да се внесе някаква стабилност във вътрешнополитически план. Не разбирам какво би променило значително условията в следващото Народно събрание, за да се получи правителство, каквото не може да се получи в сегашното Народно събрание."

Партийните лидери у нас очакват резултатите от президентските избори в САЩ, за да пренастроят политическите си послания и действия, смята още Димитър Петров. 

"Ще видим дали след изборите в САЩ новият президент, който и да бъде той, ще продължи по някакъв начин да нагнетява напрежението или ще се опита да прекрати част от конфликтите, които се случват в международен план. Може би успокояване на международната обстановка ще се случи след изборите за американски президент. Не само в България, а и в много други държави, политическите партии наблюдават какво ще се случи в Америка, за да преструктурират своите позиции."

У нас към този момент не се генерира достатъчно силна политическа алтернатива, допълни политологът:

"Хората, които биха искали да бъдат такава алтернатива, не виждат нишата, не виждат възможността дори и да влязат в Народното събрание с кого могат да се коалират и с кого биха могли да управляват, тъй като обстановката е много сложна. Който и нов политически играч да успее да влезе в парламент, ще трябва да се коалира с част от останалите политически партии. Аз смятам, че ключът към това да се води отговорно управление е именно да има диалог между всички политически партии независимо какви са те и независимо каква е тяхната политическа тежест. Хората, които биха могли да са тази алтернатива, в момента се дистанцират с оглед на всички тези скандали, които се случват, и тенденцията всеки нов политически играч да бъде очернян."

Повече - в прикачения звуков файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Любен Иванов: Новият бюджет отваря старите корупционни вратички

Бюджетът за тази година бе обнародван в Държавен вестник и вече официално е в сила. Заложеният бюджетен дефицит от БВП е в размер на 3%. Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през годината, е 18,9 млрд. лв. В Бюджет 2025 са заложени приходи в размер на 90 млрд. лева, а разходите са 96 млрд. , което прави дефицит от 6..

публикувано на 01.04.25 в 12:06

Какви са задачите за общините след приемането на държавния бюджет

Кметът на Мездра Иван Аспарухов участва в съвместно заседание на две постоянни комисии на НСОРБ. Постоянната комисия по стратегическо развитие на местното самоуправление (ПКСРМС) участва в съвместно заседание на Постоянната комисия по финанси и бюджет (ПКФБ) на НСОРБ . Сред основните теми на двудневния форум бяха: Задачи за общините след приемането..

публикувано на 31.03.25 в 14:11

Кметът на село Карбинци: Дотук стигнахме от безхаберие

Днес продължаваме да търсим причините, породили обезлюдяването на Северозапада и даваме конкретен отговор с пример на поредното село от този регион. В рубриката "Добро утро, кмете", днес ще посетим село Карбинци в община Димово.   През селото минава Медовнишка река , която извира от подножието на Венеца при местността Топилото. Друго интересно..

публикувано на 28.03.25 в 14:00
Светлин Тачев, политолог

Светлин Тачев: Желанието за нормализация замени това за промяна

Счупена ли е демокрацията и нуждае ли се от оздравителни механизми? Достигната ли беше делегитимацията на политическата система в страната?  На фона на тези въпроси, произтичащи от огромните скандали, политически трусове и безпрецедентни ситуации в Народното събрание, се навършиха два месеца от 16 януари, когато кабинетът Желязков положи клетва и..

публикувано на 27.03.25 в 10:00

Правителството отряза ресторантьорите за ДДС ставката - какво следва?

Ресторантьори излязоха на протест миналата седмица, заради връщането на 20% ДДС ставка. Те заплашиха с блокади на пътища в цялата страна, заканиха се да доведат и хлебопроизводители на жълтите павета. От Нова година данъкът за ресторантьорския бранш се увеличи от 9 на 20%, след като по-ниската ставка се прилагаше от пандемията, заради..

публикувано на 26.03.25 в 10:45

Ускоряват строителството на пътя Видин-Ботевград?

Ускорено строителство на новия път Видин-Ботевград обеща регионалният министър Иван Иванов , след като изграждането на най-важния инфраструктурен проект за Северозападна България значително се забави през последните години и крайният срок за завършването му все още не е ясен. Очакванията са редовното правителство да активизира дейностите и да се..

публикувано на 25.03.25 в 14:39

България отбелязва значителен напредък в намаляването на жертвите по пътищата

Около 19 800 души са загинали при пътнотранспортни произшествия в Европейския съюз миналата година, което представлява лек спад от 3% в сравнение с 2023 година. Това е еквивалент на 600 по-малко загубени човешки животи. Въпреки че смъртните случаи по пътищата са намалели, общият темп на подобрение остава твърде бавен и повечето държави членки..

публикувано на 24.03.25 в 15:12