В Деня на Съединението във Видин отдават почит пред Паметник на скърбящия воин. Посветен е на загиналите в Сръбско-българската война. За монумента, английският журналист Берлайн казва, че в просветена няма такъв. Композицията изобразява воин, който, вместо да ликува заради победата, тъжи за жертвите.
Дълга и героична е съдбата на този паметник. Бронзовата фигура представя български гренадир от Сръбско-българската война през 1885 г. за защита на Съединението на България. Пиедесталът, който е кух, е и символична костница, обясни директорът на Регионален исторически музей (РИМ) – Видин Христина Кирилова.
"За нас е познат като Паметника на скърбящия воин. Така го наричаме, но той е реално със своето име "За отечеството". Историята е такава, че той се посвещава на всички, които са участвали и са дали живота си в защита на Съединението – Сръбско-българската война от 1885-та година и реално е по идея на офицерския състав на Трети пехотен бдински полк, които са отправили предложение до Общинския съвет да се направи един паметник в признателност на всички, които са дали живота си."
Провежда се конкурс за избор на проект и строителство на паметника. От трите предложения, които постъпват, журито избира това на скулптора Андрей Николов, обясни началникът на отдел "Държавен архив"- Видин Светлана Кръстева.
"През 2004- та година Видинският архив получи документи от Централен държавен архив, фонда на скулптора Андрей Николов Староселски, които са свързани с конкурса за избор на проекта, строителството на паметника. Запазена е кореспонденция на комисиите, на самия Андрей Николов с доставчици на гранита, с фабрики изпълнители на бронзовите отливки.
Има информация и за самия конкурс. Журито за избиране на проект на паметника заседава на 13- ти септември 1907 година. То е председателствано от директора на рисувалното училище Иван Мърквичка...Договорът за възлагане изпълнението е сключен между скулптора и командира на Трети пехотен бдински полк в началото на декември 1907-ма година. Гарант на Андрей Николов е Иван Евстатиев Гешов."
Основната фигура на паметника е излята във фабрика в Париж.
"Окончателното приемане на скулптурната фигура става на 10 януари 1909 година, когато комисия дава съгласието си да се премине към изливането ѝ от бронз. В заявление от Андрей Николов до председателя на комисията от 7 октомври 1909 година, става ясно, че главната фигура вече е отлята във фабрика „Jaboeuf et Rouard“ в Париж...На 5 октомври 1910 година комисията приема и одобрява и барелефите, изработени от Андрей Николов, като в протокола е записано, че те представляват млад войник при заминаването на войната, случка от войната, атака и мома селянка, която полага лавров венец на завърнал се от победата войник."
Запазени са записките на Андрей Николов с пояснения за проекта.
"Той пише: „Едно художествено произведение, каквото преди всичко трябва да бъде един паметник, та било то макар и скица, трябва само да говори за себе си. То трябва да действа с общо настроение, а това - настроението е нещо като миризмата на цветята. То не може да се разкаже с думи. Малкият размер обаче на проекта ме заставя да обясня сюжета на трите барелефа- двата странични ще представляват – единия заминаването на полка от Видин, прощаването на войниците с техните близки, а другият завръщането на войската и посрещането и от населението след победата. Барелефът отпред ще представлява една сцена от войната, една атака. В него ще има портретите на важните загинали герои от полка. Пиедесталът предвиждам да бъде кух и в тази кухина да се поставят костите на загиналите офицери. Отвътре ще се затваря от една врата, изработена от кована мед."
През 1911-та година паметникът е изграден на централния площад в града, където първоначално му е отредено място, обясни директорът на РИМ – Видин Христина Кирилова.
"Той е изграден първоначално на централния площад на град Видин. Много тържествено се открива, защото години наред хората са влагали наистина толкова много средства и желание, за да може да го видят издигнат. Било е замислено да се открие на 11 ноември, но се решава да се открие точно на 15 –и ноември, или 27-ми по нов стил и няма нищо случайно, защото 15-и ноември е празникът на победата, празникът на българската армия."
Още по онова време удивлява хората, които посещават града.
"Тук не се показва силата и мъжеството на българския воин, а напротив, инициаторите са искали той да покаже това, че не е нужно да се пролива излишно кръв, и то братска в случая. Тук виждаме един войник, който вече падайки, оставя своята пушка, сякаш да покаже колко е безсмислено това да се водят войните."
Не му е отредено да остане дълго на централния площад. През 1930-та година Видинската управа преценява, че посланието на паметника е злепоставящо и не буди патриотизъм. Предлага се на същото място да бъде издигнат нов, по-величествен. Светлана Кръстева от отдела на Държавна агенция „Архиви“ обясни:
"Известно е, че паметникът е открит на на 15 ноември 1911 година. Преместен е през 1937 година и това е във връзка с изграждането на същото място на нов паметник, а именно паметникът на Бдинци, загинали през войните 1912 та -1913 та година, 1915 та-18 та година. Тъй като е била факт вече Първата световна война и предхождащите я войни, имало е нови героични битки и представителите на Трети бдински полк и голяма част от обществеността са решели, че тази война трябва също да има издигнат паметник на загиналите и този паметник трябва да бъде по–величествен и са избрали същото място."
В града създават комитет за защитна на Скърбящия воин. Цялата композиция е преместена пред железопътната гара, на площад, който днес носи името "Съединение".
Във Петата неделя след Неделя подир Въздвижение, Църквата насочва нашето внимание към една картина, към един разказ, който показва колко е преходен нашият живот и че това, което остава е човешката доброта и любов. Днешното евангелско четиво предава притчата за богаташа и бедния Лазар. В тази Своя притча Господ Иисус Христос..
Видинското читалище "Светъл ден - 2009" заедно с организации от още три държави - Румъния, Словакия и Унгария, участва в проучване доколко Европейската стратегия за младежта се свързва с младите хора в Европа. В допитването са включени 1403-ма младежи на възраст между 18 и 24 години. Проучването, което е част от инициативата eSAT, е публикувано в..
Днес в рубриката "97 лапи и 1 опашка" ви срещаме със Симона Славейкова и нейното куче Айвари . Той е порода ши цу и е на 5 години. Ши цу е тибетска порода и е известна още като "императорското куче", защото много често са били подарявани на владетелите в Китай. Айвари е изключително наблюдателен и едно от любимите му занимания е да седи..
Точно преди пандемията от covid-19 една общинска болница някъде на брега на Дунав и на ръба на българския Северозапад се бори за оцеляване в мъртвата хватка на абсурдни разпоредби и непонятни стандарти. В Северозапада по принцип оцеляването е обичайното състояние на хора и институции, поради което местните са го превърнали почти в изкуство...
Днес в рубриката "Професия хоби" ще ви запознаем с един необикновен начин да запазим красотата на природата завинаги - капсулирането на естествени елементи в нежни бижута от епоксидна смола . Мадлен Рачева от Видин се занимава с това изкуство, което е повече от хоби - то е магичен процес на съхраняване на най-красивите моменти..
За осма по ред година инициативата "Млад благотворител" подкрепя доброволчески каузи на ученици. Конкурсът се организира от фондация "Благотворител" . Той е за благотворителни инициативи на ученици от 8-и до 12-и клас, като те сами избират идеята, обясни председателят на фондацията Станислава Рашева . Седем от предложенията ще бъдат подкрепени..
В Деня на народните будители 1 ноември търсим отговор на въпроса кои са съвременните будители и продължава ли нашето възраждане. Да, като пример за съвременни будители може да приведем учителите. Те са хората, които поемат огромната отговорност да ни дадат най-важното за началото на нашия живот. Задачата им обаче не е лесна, защото търсенията..