Очаквания и надежди за 2025-та - какво си пожелахме на Васильовден?

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Актуално'' в ''Посоките на делника''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

На 1 януари отново сме изправени пред поредното ново начало, изпълнени с надежди и очаквания. Каквито и да са икономическите прогнози, колкото и несигурно да изглежда бъдещето за много българи, всеки от нас отправя пожелания за себе си и най-близките си хора. Първият ден на годината народът ни нарича Сурваки. Наименованието идва от обичая сурвакане, който се извършва в нощта срещу празника, а на 1 януари православната църква почита паметта на Свети Василий Велики. По традиция Новата година носи много обещания. Освен с надежди, тя е пълна с 365 възможности, от които човек може да се възползва, за да промени нещо в себе си, в начина си на живот, в навиците и в мисленето си. Всички ние се надяваме да заживеем по-добре и по-благополучно. 

"Най-после и ние станахме пълноценна част от голямото европейско семейство, свързано със свободното преминаване през вътрешните европейски граници. Това бе една дълга, 13 годишна битка, защото точно толкова минаха откакто България и Румъния изпълниха всички изисквания за влизане в Шенгенското пространство. Разбира се, българските граждани и българския бизнес бяха най-ощетени през тези 13 години." - каза Емил Радев.

"Разбира се, че трябва да бъде повишена. Работодателите няма да имат работници, като не могат да плащат. В нашия край положението е най-трагично. Аз съм "за" увеличението на минималната заплата. Горе-долу трябва да се сравняваме с Румъния например. Тези, които са най-близо до минималната, трябва да се увеличи и тяхната заплата."

"Това повишение е пресилено, като административна мярка. Какво означава "тристранка", "диалог", след като ние си говорим, а аз си върша каквото си реша. Диалог няма. Да, ниско е нивото на заплащане, но трябва да се намери вариант, при който това да стане достойно за всеки един от нас." - подчерта Иван Сергисов - представител на Асоциацията на индустриалния капитал за регион Монтана.

На 1 януари отбелязваме Васильовден. Това е един от най-важните и значими празници в православния календар. Посветен на Свети Василий Велики - виден християнски мислител, философ и писател, чието име носи денят. Свързва се с редица обичаи и традиции, които са изключително цветни и наситени със символика. В този ден се отбелязва и обичая сурвакане, който е неизменна част от новогодишните ритуали в България. Денят на Свети Василий Велики, един от тримата вселенски православни учители. През целия си живот усърдно защитавал православната вяра, поради което православната църква почита паметта му с особена почит на този ден. Обредната трапеза на Васильовден включва много символични ритуали. Един от най-важните е разчупването на питата с пара, която е основен елемент на трапезата. По време на трапезата всички присъстващи разчупват питата, като вярват, че на този, който попадне парата, годината ще бъде особено успешна и благословена. Споделянето на храната създава усещане за общност и единство, каквото е и основното послание на празника. На Васильовден разговаряхме с журналиста и Ди Джей Васко Громков, който е един от най-верните радетели и защитници на поп-рок културата от 80-те години на миналия век и понастоящем автор и водещ на предаването за българска поп музика по БНТ "Ново 10+2":

"Днешният Васильовден носи за мен някаква абстрактност, защото както знаете професионалният ди джей си ляга след Новогодишната нощ някъде към 6.00-7.00 сутринта и на практика проспива 1 януари. После получаваш някакви съобщения, виждаш ги в късна вечер, но този ден на мен лично ми се губи някак си през последните 43 години. Аз не отдавам на именния си ден чак толкова голямо значение. Нямам спомен наистина в моето семейство да е имало някаква специална традиция за днешния Василовден ... Иначе относно българската популярна музика, впечатлението ми е, че много от българските изпълнители започват да се завръщат към пеене на български език, което мен лично ме радва. Има много талантливи автори на текстове."

Има ли го в музикалните среди днес разделението столица - провинция или в музиката няма база за подобно разделение? Това попитахме още именника Васко Громков:

"Вече не, то цялата провинция е в столицата, така че няма как да има подобно разделение. Аз много се радвам, че специално в моето предаване даваме сцена на артисти от абсолютно всички части на България. Последната ми гостенка беше от Мездра и страшно ме радва, когато е от друг край на страната, а не от столицата."

Празничната трапеза на Васильовден е богата и обилна, като се приготвя с голямо внимание и грижа. Подготовката започва дни преди самия празник, когато домакините избират най-добрите продукти и рецепти за своите гости. Обредната трапеза е украсена с многообразие от ястия, които символизират изобилие и благополучие. Поставянето на всяко ястие на масата е съпроводено с определени ритуали, които усилват значението на празника. Традиционно се приготвят различни ястия с пуйка или петел, пача и жито. Различни регионални ястия допълват празничната трапеза, като разнообразието и богатството на менюто са основен акцент. Неизменна част от трапезата е и баницата, в която задължително се слага пара, която носи късмет на този, който я намери в своето парче. Това е символ на новото начало и благословия за предстоящата година. Сурвакането е един от най-близките до сърцето народни обичаи, който се изпълнява на 1 януари. За изработката на сурвачките разказа Сашка Бизеранова, етнограф от РИМ Видин:

"Сурвакането е свързано с една пръчка, обикновено от черница или дрян. Отсича се от родител в семейството, от по-възрастен човек, като това става с един удар ... Времето е период на преход и името на обичая и рогата на елен е това, което се прибавя като епитет към думата елен или сур и оттам сурвачка. Това е едното значение на думата, а народната етимология е от сурово, тоест дървото е сурово, прясно отсечено."

Децата, известни като сурвакари, обикалят домовете и сурвакат стопаните, като използват специално изработени дрянови пръчки, наречени сурвачки. По време на сурвакането, сурвакарите произнасят благопожелания за здраве, щастие и плодородие през новата година. Тези благопожелания са символични и се предават от поколение на поколение, поддържайки жива традицията и връзката с миналото. 

"Нека да направят пътищата и да има работа за всички ... Да сме весели, здрави и щастливи. Здравето е на първо място, защото когато човек е здрав, той е и щастлив. Нека да обичаме близките си, да се радваме на малките и хубавите неща в живота ... Тук не се вижда грrжата за хората, иначе за инфраструктура, за украси - да, но за населението, което е по-важно, за младите хора, за всички трябва да има работни места и градът да е пълен с млади хора." - коментираха видинчани.