С нестандартната белгийска писателка Амели Нотомб вече сме се срещали благодарение на романа ѝ „Кралска воля“. И ако там тя разказваше една леко абсурдна любовна история за открадната самоличност, то в романа „Попитай сърцето“ темата е за друг вид любов и за това какво се случва, когато въпросната любов отсъства или не е тази, от която имаме нужда.
Различна и дръзка, Амели Нотомб обича си да се фокусира върху даден човек в определено време и място, разширявайки след това обстоятелствата около него. Вероятно под влияние на азиатската култура и светоглед, които е възприела по време на пребиваването си в страни като Япония, Китай, Лаос, Бирма и Бангладеш, Амели Нотомб обича да се вглежда в хората, да рови в душите и умовете им, да търси нормалността в странностите им. Да ги разбира без значение дали им симпатизира или не. В същото време в историите, които разказва, липсва мащабност. Няма полет от птичи поглед над живота на хората. Романите ѝ звучат като разказ за само един етап, дори за ограничен във времето епизод от живота на героите ѝ. Точно толкова са и кратки. „Попитай сърцето“ обаче е различен, макар да не надвишава по обем останалите. Този път авторката започва да разказва по-отдалеч, вероятно защото темата е за последствията от отношението на един човек към друг. От родител към дете. И няма как да разберем епизода, ако нямаме поглед върху предисторията.
Все така далеч от мейнстрийма в литературата, Амели Нотомб разказва една твърде реална история, позната и болезнена. Едва ли има човек, който да не разпознае някого в този или онзи от героите, но най-трудно е, ако откриеш някъде там себе си. Защото в този роман сякаш няма незасегнати. Има наранени и нараняващи, но никой не се измъква незасегнат.
„Попитай сърцето“ разказва историята на Диана – едно малко момиченце, отхвърлено напълно от нарцистичната си, ревнива майка. Не за първи път Амели Нотомб прави дисекция на женските взаимоотношения, този път пречупени през призмата на семейните връзки. Елегантно и изискано, без патетика, тя ни въвежда в света на Диана, която цял живот търси път към своята „богиня“ и вярва, че там някъде в сърцето на недосегаемата ледена кралица Мари има любов и за нея така, както се е намерила за брат ѝ и сестра ѝ.
Романът разказва за сложните, на ръба на непонятното отношения между красивата и суетна Мари и нейната най-голяма дъщеря, на която майката така и не може да прости за младостта – своята и нейната. Младостта, която Диана сякаш е откраднала от нея, както е откраднала блясъка, вниманието и възхищението на околните от деня на раждането си.
Диана е интелигентна, уравновесена и целенасочена, предизвикваща черна завист в собствената си майка дори само с факта, че съществува. Всеки поглед към дъщерята, всяка усмивка или мила дума докарва майката до депресия и злоба. За завистливата и суетна провинциална хубавица Мари детето ѝ, появило се според нея твърде рано, е основна причина за неслучилата се младост такава, каквато Мари я е бленувала, за недостатъчното хорско възхищение, от което дотогава е черпила енергия, за недостатъчното завист в погледа на не толкова успелите, не толкова хубавите и не толкова богатите.
И, разбира се, като всички романи на Амели Нотомб, и този в края си крие обрат, в който всички неуредени отношения между героите, всички висящи нишки на сюжета намират своята логична връзка. Както може да се очаква, с щипка непредвиденост и малко абсурдност – запазената марка на авторката, зад която прозират философските ѝ търсения, личат следите оставени от допира ѝ с културата на Изтока.
В крайна сметка „Попитай сърцето“ е поредният роман, в който Амели Нотомб смело се впуска в дисекция на сложните и на моменти объркващи връзки, на човешката психика и крехкостта на душата. Както може да се очаква, погледът ѝ е нетипичен, ярко контрастиращ с общоприетото, провокативен, почти научен. Въпреки това, „Попитай сърцето“ си остава една трогателна и тъжна история за твърде сложните и напълно необясними, нелогични понякога семейни отношения, в които един родител може да съсипе живота на всяко от децата си по съвършено различен начин. За пораженията от дефицита на родителска любов и подкрепа, за горчилката след перманентната липса на одобрение и нежност. Писателката не се страхува да обвини родителите с нисък капацитет за провалените им деца, но като че ли основното обвинение е срещу майките – справедливо или не. Защото в крайна сметка бъдещето на децата до голяма степен се определя от любовта на майката, а щетите от липсата ѝ са точно толкова зашеметяващи, колкото и тези от прекомерната, задушаваща любов.
„...Затичах се към вкъщи, вдишвайки за пореден път от мистичния въздух. Тук, покрай реката и божествената му сила, се случваха чудеса. Само трябва да повярваш малко по-силно в себе си, да затвориш очи и да вдишаш дълбоко. Да, реших да остана тук, за да градя бъдещето си, както и да откривам нови тайни места, за които ще знаем само аз и..
В единадесета неделя след Петдесетница , Църквата насочва нашето внимание към един евангелски момент, към една притча, изречена от Господ Иисус Христос, която ни дава отговор какви да бъдем и как да се отнасяме към нашите приятели и ближни, и в това да бъдем подражатели на Христа. "Рабе лукави, аз ти простих целия оня дълг, защото ми се..
В едно общество, което като че ли вече е станало напълно безчувствено към насилието, жертвите на престъпления и техните близки все още имат нужда от справедливост. Но ако дори служителите на реда са безсилни да я въздадат, кой би трябвало да поеме тази задача и има ли изобщо право някой да го прави? А какво ви остава, когато насилието нахлуе в..
Днес в рубриката "97 лапи и 1 опашка" ви представяме кучето Томи - вярната спътница на своята стопанка Цветана . Срещнахме ги по време на сутрешната им разходка - ведри, усмихнати и сякаш в перфектна хармония един с друг. Историята им започва преди цели девет години. Тогава Томи е малко, слабо и уплашено кученце, което скита само по улицата...
Днес ще ви разкажем за магията на антикварните книжарници. За любовта на една млада жена към книгите. Научена от малка от дядо ѝ, който е бил антиквар и букинист, да обича книгите, Анжела Иванова поема по неговия път, като завършва Университета по библиотекознание и информационни технологии. Специалността ѝ е "Книгоиздаване и редакция"...
От години детската площадка на улици "Широка" и "Христо Ботев" във Видин била в окаяно състояние, разказват пред Стефка Павлова младежите, които подеха инициативата за нейното обновяване. Антонина Лозанова обясни: "Събрахме се хора, които милеят за града ни и искат да живеят в една по-хубава среда. Тази дейност е финансирана в рамките на..
Тази събота, 23 август, Видин отново ще пулсира с енергията на " Street Jam " - второто издание на най-новото градско парти , което вече успя да остави ярка следа в културния живот на града. Дебютът на събитието се оказа истински феномен - без предварителни очаквания, то предизвика вълна от положителни емоции и коментари, рядкост за видинската..