Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Какво е усещането да преплуваш Дунав и защо това не се случва във Видин през последните 10 години?

Почти приключи лятото и намаляха плажовете по реката. Помислих си, че трябва да чакам половин година, за да мога да популвам отново. Присетих се и за ежегодните преплувания на Дунав, които се правят в Силистра, Лом, Ново Село. Някак си изгубих нишката при Видин. Защо в нашия крайдунавски град не се организират преплувания на реката? От детските години си спомням как бащата на моя приятелка ни научи да плуваме на плажа на 120 във Видин- казвахме му чичо Венци. Той говореше как се правили тези водни състезания и се събирали повече от 100 участници и хиляди наблюдатели. При тези спомени ми стана любопитно да разбера за вълнението и трепета от масовите преплувания на реката след 60 години. За да разбера къде се изгуби нишката, потърсих Даниел Дамянов, от видинското сдружение "Достоен живот". Дани е един от хората, успели да преплуват Дунав през 2003 година. Тогава е и последното организирано състезание.

"Още в детската градина, може би първа или втора група съм бил, когато един съгрупник преплува Дунав. Беше огромно събитие поне за мен, защото се чудех как тази голяма река може да бъде преплувана от такива лапета като нас"- удивява се, като се връща в спомените си Дани.

Кое ни пречи да организираме такова състезание? Според Дани застоят е свързан с незаинтересоваността на институциите- местната управа, областната администрация, а не липсата на средства или желание на видинчани.

© Снимка: РАДИО ВИДИН

Най-вълнуващото е, че Дани и неговият приятел и председател на Сдружение "Достоен живот" Митко Николов са хора с ограничена мобилност, които не са се уплашили от предизвикателството да влязат във водата и през 2003 година и доказали, че могат да усетят тръпката от забравената традиция. Дани разказва как всички около тях са ги гледали с неодобрение и тревога, но след продължителни разговори между Дани и организаторите от Община Видин и представителите на Българския червен кръст, все пак двамата приятели се потапят във водите на реката. И не само, че са допуснати до състезанието, а и успешно преплуват Дунав.

"Искахме да покажем на хората с увреждания в града, че когато човек има желание, увреждането не е пречка или оправдание. Малко се шашнаха организаторите, но ги уверихме, че няма нищо страшно. Сложиха ни предпазни жилетки, имаше две лодки със спасители от двете ни страни и бяхме напълно защитени."

С годините преплуването на Дунав се превърнало в сбъдната мечта за Даниел.

"Не съм чувал да има човек в инвалидна количка, който да го е направил", казва той и допълва с трепет: "Това си е моето постижение!"

Видинските деца за жалост не могат да се докоснат до тези състезания днес и това ги лишава от възможността да развият способности по плуване и въобще да се запалят по този спорт. Докато разговарях с Даниел Дамянов си спомних за отминалото детство, как очаквах да дойде събота и неделя, за да отидем всички деца от блока на Дунава, да плуваме, да скачаме в реката и да играем там.

"Когато се къпехме като деца в реката, по-големите батковци ни наблюдаваха и пазеха, като пораснахме ние се научихме на същото- да пазим по-малките от нас. Това лято не виждам тази традиция при децата."

Дани бе сигурен, че ако отново се възобнови преплуването на Дунав, ще има голям интерес от страна на хората във Видин. Завършихме разговора, обгърнати в носталгия за детските години, за реката, като неизменна част в живота ни и редовните масови преплувания на Дунав. С оглед на казанато до тук се надявам, дори се моля, този път някой от старите организатори да прочете написаното и чуе казаното, за да бъдат възобновени плувните състезания.

Оставам с надежда и многоточие тази история, и припомням архивни материали за състезанията, през какви етапи e преминалo преплуването на река Дунав през годините. Те са оставени от нашия покоен колега, спортния журналист Хари Яръмов:

© Снимка: Личен архив на Росен Ракаджиев

"В далечната 1960 година, през месец юли, първите 65 смелчаци покориха организирано реката- стартът бе край румънския бряг, срещу крепостта "Баба Вида", а финалът- на пристана срещу художествената галерия "Никола Петров", където тогава още не бе построена защитната стена и имаше понтон за спортни лодки. Първите участници получиха грамоти, значки "ПРЕПЛУВАЛ Р. ДУНАВ" и специални щамповани фланелки.

Сред първите, преплували реката, е и майсторът на спорта Росица Дочкова, която по онова време е още ученичка в Гимназията и се записва за състезанието, без знанието на родителите си... Преживяното е било толкова силно, че тя и до днес пази значката "ПРЕПЛУВАЛ Р. ДУНАВ"...

През 60-те и 70-те години Видин бе притегателен център за организирани групи от "Левски" София, от Кърджали и Пловдив. При нас организацията бе на ниво- медицинско обезпечаване, два съпровождащи лодките катери, спасители, които съпровождаха плувците... И нека припомним, че досега нещастен случай при преплуването на Дунава нямаме! Пример за участия в преплуването и обезпечаване на безопасността на участниците даваха деятелите на Морския клуб Тома Пеков, Михаил Георгиев, Петър Тодоров Занзи, както и спортният деятел и бъдещ председател на дружество "Химик" Антон Душанов. Сред първите участнички при жените бяха шампионките и медалистките по гребане Капка Врачанска, Маргарита Младенова, Стоянка Георгиева, Маргарита Димитрова, която по-късно се посвети на треньорството по плуване в град Лом.

Амбицията да бъде покорена реката се предаваше "по наследство". Сред традиционните участници бяха тримата лекари- братята Бурян, Людмил и Илия Калчеви. Преди две години заедно с дядо си преплува Дунава и 8 годишният четвърти по ред Илия Калчев- "най-младши", който учи в София."


Оставам с надежда, че разказът на чичо Хари ще бъде прочетен от организаторите и ще обновят преплуванията на реката. Преди една година си казахме сбогом с Хари Яръмов и днес почитаме паметта му с този кратък, но вълнуващ спомен за масовите преплувания на Дунав.
По публикацията работи: Лора Русинова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

По-малко от два месеца до еврото

Конференцията "България на прага на Еврозоната" събра ключови фигури от света на финансите в София. БНБ и Министерство на финансите организираха събитието д ва месеца преди страната ни официално да приеме еврото. България е готова за бъдещето си, подчерта министър-председателят Росен Желязков . "Нашата цел не е присъединяването към еврозоната,..

публикувано на 06.11.25 в 10:00

Защо над 2 млн. българи се определят като бедни?

Българите продължават да се чувстват едни от най-бедните в Европейския съюз, показват данни на Евростат за 2024 г. Според изследването 37,4% от хората в страната определят себе си като субективно бедни - т.е. смятат, че доходите им не им позволяват да живеят достойно. Това поставя България на второ място в ЕС след Гърция, където цели..

публикувано на 05.11.25 в 10:45

За плюсовете и минусите в бюджета и политиката в сметките на държавата

Проектобюджетът на държавата за следващата година е публикуван на сайта на Министерството на финансите късно вчера. Предстои да бъде внесен в парламента. Той ще е първият, изготвен в евро. Предвижда приходи в размер на 51.4 млрд. евро и 55.1 млрд. евро разходи. Дефицитът ще остане в рамките на 3% от БВП (брутния вътрешен продукт).   Минималната..

публикувано на 04.11.25 в 14:09

Как да се преодолеят регионалните различия

Решения за отключване потенциала на регионите дават от Института за пазарна икономика /ИПИ/.  Експертите посочват, че България бележи устойчив икономически напредък през последните 25 години. Брутният вътрешен продукт на човек от населението в стандарти на покупателна  способност се увеличава от 28% от средното ниво за Европейския съюз  през..

публикувано на 03.11.25 в 14:28
Село Разград

Село Разград възстановява читалищните традиции

Екипът на Радио Видин гостува в село Разград, община Вълчедръм. С познатия ни град Разград са общи не само имената, но и историята на двете населени места. По време на османското робство мигриращо българско население от град Разград се установява да живее в махала Разград, непосредствено до съществуващото тогава село Крумово- основано около 1764..

публикувано на 31.10.25 в 12:00

Успяваме ли да заделим бели пари за черни дни?

75% от българите нямат спестявания, а 25% от пълнолетните българи, или малко над 1,4 млн. души, спестяват, показва проучване на Изследователски център "Тренд", направено по поръчка на ЕКИП (Експертния клуб за икономика и политика ). Въпреки това, през последната една година се наблюдава чувствително увеличение на броя на спестовните българи - 170..

публикувано на 30.10.25 в 12:16

Ще ни осигури ли финансова стабилност бюджет 2026?

До края на тази седмица бюджетът на страната ни за следващата година трябва да бъде внесен за разглеждане в Народното събрание. Това стана ясно от думите на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов , който заяви, че в бюджета за догодина не е предвидено увеличение на налози.  Няма да има увеличение на данъци през 2026 година. Планира се увеличение на..

публикувано на 29.10.25 в 10:45