Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Що е то толерантност и има ли почва у нас

На 16 ноември 1996 година на Общо събрание на ООН е приета Декларация за принципите на толерантността, по силата на която понятието тълкуваме ето така: "толерантност" означава уважение, приемане и разбиране на богатото многообразие от култури в нашия свят, на нашите форми на самоизява и способите за проява на човешката индивидуалност. Толерантността е хармония в многообразието. Така ли разбираме понятието толерантност и в делничните си дни? Видинчани изказаха разнопосочни мнения по темата.

© Снимка: Надежда Чипева Архив

   Домът за временно задържане на бежанци в Любимец
"Общо взето- да, българите са толерантни. Уважават се хората взаимно. Помагат си, особено по селата има много повече толерантност, отколкото в големите градове... Но има и моменти, като сега със сирийците, в които хората са малко притеснени... Толерантни- слабо казано. Всеки гледа на другия да направи лошо. Толерантността е широко понятие. Отношението ни към бежанците трябва много сериозно да се обмисли, защото това е монета с две лица."

Според определението за толерантност- това е добродетел, която прави възможно достигането на мира и способства за замяната на културата на войната с културата на мира. Подпомагат я знанията, откритостта, общуването и свободата на мисълта, съвестта и убежденията. Толерантността не е само морален дълг, но и политическа и правна потребност.

© Снимка: Жоро Александров Архив

"Толерантността е онова нещо, което липсва при общуването между политиците и техните партийни представители във Враца",
започва коментарът на сътрудника ни във Враца Жоро Александров и продължава:

"Тъй като толерантност най-общо означава "търпимост", то точно липсата на търпимост е основното нещо, което отличава отношенията между партии и организации през последните 24 години. Преди 10 ноември 1989-а за всички беше ясно, че не може да се говори за толерантност, а за приемане на единствено вярната линия, която трябваше да следва Априлската линия. А тя винаги беше правата, дори когато криволичеше сред планини от безумия…Но това са стари неща. За съжаление, новите не са никак добри.

Липсата на търпимост личи от почти всяко заседание на местния парламент, където са събрани общински съветници, избрани от 7 политически партии или сдружения. Понякога се налага ораторите от председателския състав да тропат твърде началнически по катедрата, от която говорят, за да бъдат чути. Друг път това просто не се случва, а липсата на разбирателство между мнозинството в общинския съвет и кмета води след себе си до слабости в управлението. Не случайно сесиите често биват превръщани в циркови изпълнения на слаби политически акробати, които се чудят как да лавират между своите и общественополезните интереси.

Нещата не са по-розови и в самите местни партийни структури, където е важна думата на Вожда с голямо "В". Авторитарният начин на управление не е чужд нито на старите, нито на по-новите партии. Е, има и изключения, но ако посоча поименно добрите, останалите ще се обидят, а нали трябва да съм толерантен?!

Затова предлагам в дните, посветени на търпимостта, да не се канят политици, да не им се дава думата, да не ги търсим за коментари. Защо ли? Защото през последните 24 години бяхме достатъчно толерантни да им повярваме, да ги избираме и да ги оставим да ни мачкат по всевъзможни начини. Не ме разбирайте погрешно: аз съм толерантен, но според българските политици търпимостта може и трябва да се проявява само към тях. А тъй като политическата класа, според мен, е трудно подвижна и инвалидизирана (за да не казвам саката!), от своята импотентност и некадърност, предпочитам да не говоря нищо хубаво за нея. България има спешна нужда от нови, морални хора, но не от месии, защото на спасители се нагледахме през последния четвърт век!"


И от острата полярност на днешния ден, към уроците на историята.

© Снимка: БГНЕС Архив

"Днес толерантността на българина е обременена от нашия общ социален егоизъм. Толерантността не бива да бъде изнасяна от контекста на времето. По един начин изглежда толерантността във време на война и по съвсем различен начин изглежда тя в обединена Европа, част от която сме и ние. Най-важно е днес да обясняваме на всички хора в нашата страна, независимо от етнос и религия, защо бежанецът трябва да бъде подкрепян",
заяви в "Посоките на делника" Максим Бенвенисти, председател на организацията на евреите в България "Шалом" в разговор с Цветомир Цветанов. Въпросът за толерантността е от изключителна важност за нас, защото сме оцелели благодарение на българския народ, каза и главният секретар на организацията на евреите Йосиф Меламед:

"Наскоро разговарях с един стар видинчанин- Аврам Папаров, който ми разказа, че е много признателен на Видин: "Когато не ни приемаха никъде на работа заради Закона за защита на държавата, местната бирена фабрика назначи негласно баща ми и по този начин оцеляхме", предаде разказа на възрастния мъж Йосиф Меламед.

И към мъдростта на миналото добавяме погледът на младите хора.

© Снимка: РАДИО ВИДИН

"Да бъдем добри и толерантни и добротата да ни носи вътрешна удовлетвореност. Добротата в днешно време е понятие, на което рядко се отдава значимост. Когато направим нещо добро у нас идва чувството за удовлетворение и душевен мир. Макар и твърде често да не ни се отвръща на доброто с добро, това ни дава вътрешно спокойствие."
Това обясниха Калина и Надя, ученички и Ели Цветанова, преподавател в ПГ "Проф. д-р Асен Златаров" във Видин в своя разговор с Ани Цекова.

Най-точен отговор на въпроса "Толерантни ли сме" може да даде всеки пред себе си. И ако досега не сме мислили над него, можем да го направим именно на 16 ноември. Не толкова помпозно като в програмите и директивите на ООН, просто по човешки.

Още по темата можете да чуете в аудио файла към материала.
По публикацията работи: Пламен Коцев

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Има ли икономиката ни потенциал за растеж?

Според Асоциацията на индустриалния капитал, икономиката ни има потенциал за растеж, чрез насърчаване на заетостта. Министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов и председателят на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Румен Радев се обединиха около идеята за отключване на потенциала на..

публикувано на 28.05.25 в 10:45

Има ли лек за демографския срив?

И през миналата година продължава тенденцията Северозападът да се обезлюдява . По последни данни на НСИ в област Видин вече живеят малко над 70 000 души, спадът на населението за една година е 1231 човека, което е най-голямото намаление като процент в страната. Област Враца е загубила за година 1617 жители и към декември 2024 година е 146 000 души,..

публикувано на 27.05.25 в 13:38

Ценим ли българското слово

Отбелязахме 24 май - Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.  "В библията пише "Началото бе словото" и словото на роден език е нещо, което не всеки народ има. А ние като българи би следвало да сме изключително горди с това, че това е празник, който е наш. Празник, в който е..

публикувано на 26.05.25 в 12:59

Село Радовене- живописна природа и млади хора с желание за по-добър живот

След дълго пътуване по пътищата на Северозападна  България, екипът на радио Видин пристига в село Радовене. То се намира в община Роман, на 4 км е от общинския център.  На около 1 км от селото се намира жп спирка на линията София - Варна. С общинския център има и автобусна връзка.  Радовене е едно красиво полупланинско село, разположено в..

публикувано на 23.05.25 в 12:25

Във Видин най-много зрелостници ще се явят на втора матура по английски

Утре е вторият задължителен зрелостен изпит за дванадестокласниците. Той е по предмет, който е избран от учениците. В област Видин най-много зрелостници ще се явят на матура по английски език - 156. Следват предпочитанията към изпита по география и икономика, където ще се явят 28 души. 26 зрелостници са пожелали да държат матура по история. Началото на..

публикувано на 22.05.25 в 14:54

Тома Ушев: Срастването с държавата превръща Църквата в административна услуга

Задължителното изучаване на "Религия и добродетели" в училище доведе до напрежение и раздели обществото.  Част от него протестира под надслов “Училището не е църква”, а другата - шества начело с патриарха.  Какви са аргументите "за" и какви са "против" идеята?  Постижимо ли е духовното и морално развитие на децата чрез пряката роля на държавата?..

публикувано на 22.05.25 в 10:00

Синдикат "Образование" подкрепя учебния предмет "Добродетели и религия"

"Синдикат "Образование" направи няколко проучвания по въпроса. 97% смятат, че образователната система не се справя с възпитателната си функция. Очевидно това не е по вина на учителите, те не са спрели да възпитават през всичките тези години, макар и до голяма степен да им беше ограничено това право или призвание. Крайният резултат е, че нашите ученици,..

публикувано на 22.05.25 в 10:00