Прекланяме глави пред подвига на Христо Ботев и четата му от 120 години

С всенародно поклонение на връх "Околчица" днес отбелязваме 138-та годишнина от подвига на Христо Ботев и неговата чета, и паметта на загиналите за свободата на България.

В 12 часа сирените в цялата страна оповестиха отдаването на всенародна почит към паметта на Христо Ботев и загиналите за свободата. Със сигурност този исторически път до връх "Околчица" всяка година се изминава с ентусиазъм и преклонение в душите!

120-годишна е традицията да прекланяме глави пред подвига на Христо Ботев и четата му, това разказва пред Жоро Александров, Кирил Андровски, един от най-големите изследователи на делото на Войводата във Врачанско, а и в България от последните години. Бившият журналист и кореспондент на БНР е превърнал в мисия на живота си това да провери всеки миг от великото и страшно пътуване на Ботев от Козлодуйския бряг до неговата Голгота във Врачанския балкан.

"Отначало тържествата са скромни, съпроводени са с религиозни ритуали, но по-късно прерастват в национални… Непосредствено след Освобождението, на Козлодуйския бряг, там, където е стъпил кракът на Ботев след акостирането на парахода "Радецки", е издигнат каменен кръст. На Милин камък населението от околните села Мраморен и Баница издигат дървен кръст. Но истински всенародни тържества се организират за първи път през май 1884 година. Това става в Пловдив и Враца. В Пловдив инициатор е учителят и журналист Георги Денев. Проява има и във Враца, организира я… "сестрата на Ботевия четник - Георги Обретенов - Петрана, и още един мъж от Русе - Велко Абаджиев. В тържеството се включват много граждани, опълченци, Стефанаки Савов и други Ботеви другари, както и много деца. Следващата 1885 година ситуацията вече е различна, защото в Пловдив - тогавашната столица на васалната на турския султан област Източна Румелия, честването на Христо Ботев изглежда не се е понравило на властта и тя го забранява. Стига се дотам, че участниците в подготвеното предварително тържество биват преследвани, а учениците - наказвани. Захари Стоянов се намесва и връчва протестно писмо срещу гоненията на тогавашния управител на областта Гаврил Кръстевич. Именно Захари Стоянов е човекът, който през 1888 г. организира група, която върви по стъпките на Ботевата чета от Козлодуйския бряг до Врачанския балкан. А на Милин камък произнася слово пред събралите се участници. През 1885 г. тържеството на Милин камък край Враца е много по-добре организирано от предходната година. Участниците се събират предния ден, изпратени са тържествено от Враца. Групите от деца и възрастни са разквартировани в Мраморен и Баница. На следващия ден на Милин камък се получава голямо тържество, на което говори учителят Васил Кънчов… Населението се е подготвяло добре - доста агнета са били опечени, правели са се курбани с овни. Канени са духовници, които са отслужвали заупокойни молитви на загиналите в Балкана. През 1888 г. Захари Стоянов издава своята книга "Христо Ботев - опит за биография"- разказва Андровски.

Две години по-късно, през 1890 година, в центъра на Враца се открива първият паметник на Христо Ботев. На това тържество, което се осъществява на 27 май 1890 година, присъстват княз Фердинанд и Стефан Стамболов, министър-председател по това време. Те са посрещнати предния ден край Враца и участват в откриването на този паметник. По това време вече във всички населени места от Козлодуй до Враца се отбелязва подвига на Ботев и четниците му.

"През 1901 година, по повод 25 години от смъртта на Войводата, за първи път се организира отбелязване в местността, където е загинал  на Йолковица, а не на Околчица, където се прави сега. След тази година вече и във Врачанския балкан се почитат тези паметни дни. През 1939 година в района е поставен и величествен опълченски кръст. Друга знаменателна дата в честванията на Ботев е 2 юни 1964 година. На 2 юни, след проведеното тържество във Врачанския балкан, на Околчица първите държавни мъже, начело с Тодор Живков, откриват сегашния паметник на Христо Ботев. Това се случва в 16 часа на 2 юни 1964-а", разказва още Кирил Андровски.

Тази година Ботевите тържества във Враца започнаха с църковен ритуал по освещаване на този паметник, който е дело на склуптора Владимир Гиновски.

Един млад човек от Враца извървява маршрута на Ботевата чета за 10-ти път. Начална скорост да тръгне, както и на много други млади врачани, му дава клубът по туризъм към езиковата гимназия, която е завършил. Мощността на мотивацията да бъдеш част от не само най-масовата туристическа проява у нас, но и от големия патриотичен заряд да следваш Ботевия път, поне за него не отслабва във времето. И сега той предава импулс на младата смяна Ботеви поклонници като помощник на групата походници от врачанското езиково училище. Той е на 24 години, държи да го представим като Венелин Петров - Фенчето и е в състояние да формулира какво е походът за него, дори с една дума.

"Всичко. Защото нямам право на избор. Родолюбието и патриотизмът са най-важните", казва Фенчето пред кореспондента на БНР във Враца Ива Антонова.

Едва ли е подозирал Ботев, когато е писал "Хаджи Димитър", че невероятните му слова: "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира..." през времето ще се увековечат завинаги до неговото име. А 2 юни ще е денят, в който ние- българите- ще почитаме в мълчание и гордост героите си.

Още по темата за Ботев чуйте в звуковия файл.