Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

З март- ден за памет

Познаваме ли символите на държавността? Кой е авторът на българския химн? Колко лъва има на герба на България? От кога бяло-зелено-червено са цветове на българската нация?

31
Снимка: Ваня Минева


Днес е 3 март. Ден за памет. България чества своя Национален празник. На днешната дата, преди 138 години, Русия и Османската империя подписват Санстефанския мирен договор, с който се създава Третата българска държава.

Кои са символите на държавността? Кой е авторът на българския химн? Колко лъва има на герба на България? От кога бяло-зелено-червено са цветове на българската нация?

Но да започнем от това, от кога отново на картата на Европа я има България? Защото днес е ден да памет. На днешната дата- 3 март 1878 година, се слага край на Руско-турската война (1877-1878) и със Санстефанския мирен договор е възстановена българската държава, като автономно княжество, с християнско правителство и своя войска. Границите на княжеството обхващат Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунска област и Халкидическия полуостров).

Търновската конституция, Снимка: Държавен архивСпоред този договор България е населена от 4 800 000 души. Държавата се управлява от княз, избран от населението, с одобрението на Великите сили и Високата порта.

Парламентът е трябвало да изработи Органически устав (Конституция).

Предвижда се и временно руско управление за срок от 2 години, което се осъществява от специален императорски комисар. Новата държава има данъчни задължения към Високата порта. Англия и Австро-Унгария се обявяват против договора.

По тяхна инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския договор от юли 1878 година. Санстефанска България е разделена на пет части:

Северна България и Софийския санджак формират васалното Княжество България, което плаща ежегоден данък на турския султан, има своя милиция и се ръководи от княз, избиран от народа, но със съгласието на Великите сили и султана;

земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област с име Източна Румелия, управлявана от генерал-губернатор, назначаван от Високата порта;

Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя под пряката власт на султана;

градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия;

Румъния получава Северна Добруджа като компенсация за Бесарабия, която по силата на Санстефанския договор се предоставя на Русия.

Вчера кметът на Враца Калин Каменов и заместник кметовете Мария Попова и Петя Долапчиева раздадоха 2 500 знамена.

Пред 3 март във Враца, Снимка: Община ВрацаПрипознават ли съвременните българи символите на държавността, питам колегата Александър Русев:

"Мисля, че ги припознават. Гербът, знамето и химнът на България присъстват в живота ни. Когато наш спортист спечели в голямо международно състезание- звучи химнът и се издига българското знаме. А гербът присъства във всички официални документи. Когато българите са обединени от определена кауза, издигат националния флаг- както при празнични поводи, така и при протести например. Обърнете внимание на българите в чужбина- на всички техни събития присъстват българските символи. Освен това символите на държавността се изучават и в училище."

На 3 март във Видин, Снимка: Ваня Минева"Освен националните символи на държавността, да не забравяме и регионалните- има ги във всяко населено място. Те са начин за запазване на паметта. Дали ще е паметник, местен герб, химн на града- важното е да е ясно какво представлява този символ за живота на хората в това населено място. Националните символи са ясни. Аз не допускам, че има хора, които не ги припознават. Бих искал да кажа друго- мисля, че не трябва да се затваря отбелязването на важни дати от нашата история по повтаряем и познат до втръсване начин. Свързването на празника с определено място и определен протокол, носи негативизъм. България е достатъчно богата на история и може да се търсят различни места- това би накарало гражданството и най-вече нашите деца, да се замислят какво празнуват, защо го празнуват и как го празнуват. Това е бъдещето- защото ако те не участват в тези празници, след време самите празници няма да ги има", коментира професорът на историческите науки Милко Палангурски.

На 3 март във Видин, Снимка: Ваня МиневаФакт е, че откакто видинската група за исторически възстановки на патриотичен клуб "Бдинци" Видин, към Национален съюз "Единение", участва в празниците, видинчани започнаха да излизат с децата и внуците си на площад "Бдинци" и с всяка следваща година участващите в честването на бележити исторически дати стават все повече. Расте броят на зрителите, расте и броят на "актьорите". Така бе и тази година, когато в създаването на живите картини отново се включи Георги Маринов, председател на съюз "Единение", неговият заместник Красимир Иванов, момчетата от "Тимошки хайдути" Брегово, приятелите им от клуб "Поп Минчо Кънчев"- от Стара Загора, Нова Загора, Казанлък и Мъглиш, клуб "Чакър Войвода" Самоков и Сдружение "Традиция-2015" Плевен.

За символите на държавността си поговорихме и с Мария Новакова, главен експерт в "Държавен архив" Видин:

"Символиката е важна част от държавността, а по-общо, от принадлежността към идея, общност, цел. Средновековната българска държава установява и развива трайна хералдическа традиция, а гербовете й са известни извън нейните предели- на Балканския полуостров, Унгария, Австрия и Русия.

Стематография на Христофор Жефарович, Снимка: Държаван архивВ епохата на Българското възраждане гербът на България се появява върху литографии, отпечатани в Сърбия, Австрия и Русия, върху знамето на българските доброволци в Кримската война, върху някои от четническите знамена, върху печатите на революционните комитети и кокардите на въстаниците от Априлската епопея. Един от въпросите, които трябва да реши Учредителното събрание, е свързан с установяването на новите национални символи. Отговорът му се съдържа в Глава IV- За герба на Княжеството, за печата и за народното знаме:

"Българский Държавенъ гербъ е златенъ коронованъ левъ на тъмночървено поле. Надъ полето Княжеска корона. На държавний печатъ се изображава гербътъ на Княжеството."

Въпросът с герба е решен съвсем формално с чл. 21 на Конституцията, но неговото графично и цветово композиране, съдейки от протоколите на Учредителното събрание, е оставено за по-късно, за "хора, вещи в тия работи". Няма обяснение какви трябва да бъдат короната, формата на полето и другите детайли. Ето защо до окончателното изработване на държавния герб се използва гербът на България от "Стематография" на Христофор Жефарович, но монтиран в хермелинова мантия, с княжеска корона над нея. Причините за това решение можем да намерим в огромната популярност на книгата, издадена през 1741 година, сред българския народ в епохата на нашето национално Възраждане. Изображението на герба в нея се придружава от едно четиристишие, в което се казва: "Светъл лъв на черно поле се изправя".

Орден за храброст, Снимка: Държавен архивНовоприетият герб е използван за оформяне на корицата на Търновската конституция. Той присъства в ордена за храброст "Велик кръст" и звездата към него, учреден на 1 януари 1880 година. През същата година разисквания се водят и от Второто обикновено народно събрание, което приема Закона за сеченето на българските монети. Позовавайки се на стенографските дневници, можем да съдим за разгорещените прения и настроенията за демонстриране на единството на трите български области- Мизия, Тракия и Македония- посредством символите, цитирам: "житни класове, ружеви цветове и лаврови листя" и за включването на девиза "Съединението прави силата".

Българският герб претърпява няколко изменения, дължащи се на вписването на фамилната хералдика на двамата ни владетели Александър Батенберг и Фердинанд. В държавния ни герб влизат редица елементи от гербовете на Хесенския, Сакс-Кобург-Готския и Бурбонския двор, но се запазва българският национален символ- Лъвът. Това продължава до 1930 година, когато е приет Законът за държавния печат и е утвърдена окончателно голямата форма на държавния герб.

Кокарда, Снимка: Държаван архивТук е мястото да споменем описанието на Феликс Каниц на новосформираната гражданска милиция във Видин. По време на посещението на генерал-губернатора княз Дондуков-Корсаков в следосвобожденски Видин на 29 октомври 1878 година:

"...пред него дефилирали българските въоръжени момци с калпаци и лъвчета на челото".

През 1934 година Видинската община, ръководена по това време от нашия енергичен съгражданин д-р Бърни Бончев, също замисля изработването на герб на нашия стар град. Поръчката е възложена на Техническия отдел и е изпълнена от нашия съгражданин Живко Попов, с помощта на градския архитект Майер Аладжем. На 18 февруари 1936 година общинските съветници приемат проекта и решават той да бъде изработен от метал и поставен на Стамбол капия, като под него също с метални букви се изпише "Столична врата". Днес този надпис липсва, но нашите съграждани могат да видят герба, който преди няколко години беше почистен.

Красимир Кръстев, Снимка: Ваня МиневаПрез 1995 година художникът Красимир Кръстев предложи съвременен вариант на герб, който се придържа към символите на стария, но предлага изчистена графична форма, която се използва и в момента, като запазен знак на Видинската община.

Според чл.23 от Търновската конституция, "Българското народно знаме е трицветно и състои отъ белъ, зеленъ и червенъ цветове, поставени хоризонтално." Първообразът на българския национален флаг се пази в Националния военноисторически музей. Става въпрос за знамето, изработено от българката Стилияна Парашкевова, от Браила, за нашето опълчение, връчено на 8 май 1877 година край Плоещ. То е трицветно, със същото разположение на цветовете- отгоре надолу- бяло, зелено и червено, и изображение на лъв, изправен на задните си крака.

На 3 март във Видин, Снимка: Ваня МиневаЗнамето като национален символ заема мястото си в новата държавна обредност. В протоколите на Видинския общински съвет откриваме решения за отбелязване на различни празници, като с глашатай да се обяви на гражданите да украсят къщите и дюкяните си с народното знаме.

През 1883 година, на 17 април, по този начин се чества годишнината от избирането на Александър Батенберг за български княз, а на 25 август 1884 година общинарите решават да украсят крайбрежната алея с трицветни знамена за посрещане на княза, ако той реши да слезе на Видинското пристанище.

През 1885 година се обсъжда украсата на града с националния флаг за наближаващите Великденски празници и рождения ден на Негово Височество Княза.

На 3 март във Видин, Снимка: Ваня МиневаКогато говорим за знамена, не можем да не припомним историята на знамето на Трети пехотен бдински полк. Полкът е формиран през 1884 година, с княжески устав на основата на Ломпаланска, Свищовска и Берковска дружини, като получава знамето на Седма Ломпаланска дружина. През 1918 година, след подписването на Солунското примирие, полкът, който е на позиции на Битолския фронт, е оставен като заложник на Съглашенските военни части. Във видинския архив се пази спомен на полковия знаменосец, записан от Недко Жиков. В него се разказва за спасяването на знамето по време на 18-месечното пленничество в британски лагер край Солун. Когато се разнася новината за предаването на полка знаменосецът предлага на полковника си да изгорят знамето, за да не бъде пленено заедно с тях, но преди аутодафето сваля знамето от дървената дръжка и слага на нея брезентов калъф. Светинята е зашита под хастара на войнишката куртка на Ангел Йонов, където остава до освобождаването му от плен през октомври 1919 година. Много емоционално е описано завръщането на знаменосеца във Видин, където е посрещнат от командира на полка, който целува знамето, докато всички присъстващи коленичат, приветстван от гражданството като герой и под звуците на "Шуми Марица" е носен на ръце."

Гербът на Република БългарияНека сега да дадем отговор на поставените в началото на нашия разговор въпроси за знамето, герба и химна на Република България:

Националното знаме на Република България има правоъгълна форма и се състои от три цвята: бял, зелен и червен, разположени водоравно отгоре надолу. Цветните полета са еднакви по форма и размери. (Извадка от Закона за Държавния печат и Националното знаме на Република България)

Гербът на Република България е държавен символ, който изразява независимостта и суверенитета на българския народ и държава. Гербът на Република България е изправен златен коронован лъв, на тъмночервено поле, във формата на щит. Над щита има голяма корона, първообраз на която са корони на български владетели от Втората българска държава, с пет кръста и отделно кръст над самата корона. Щитът е поддържан от два златни короновани изправени лъва, обърнати към щита от лява и дясна хералдическа страна. Те стоят върху две кръстосани дъбови клонки с плодове. Под щита, върху прехвърлена през краищата на дъбовите клонки бяла лента с трикольорен кант, е изписано със златни букви "Съединението прави силата". Гербът на Република България се изобразява на държавния печат по начин, определен със закон за държавния печат.

Изложбата Основите на българския парламентаризъм, Снимка: Росен РакаджиевИзобразяването на герба на Република България на други места, както и възпроизвеждането на елементи от герба в значки, възпоменателни медали и други, се допуска само с акт на Министерския съвет. (ЗАКОН за герб на Република България, обнародван в Държавен Вестник, бр.62 от 05.08.1997 година)

Химна на Република България можете да изтеглите тук:

Горда Стара планина,
до ней Дунава синей,
слънце Тракия огрява,
над Пирина пламеней
Припев:
Мила Родино, ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест,
ах те нямат край.

Цветан РадославовПрез 2013 година във Видин гостува документална изложба, посветена на 150-годишнината от рождението на автора на националния химн на България- Цветан Радославов. Тя бе подредена в "Държавен архив" Видин. Показаните документи, фотоси, нотни записки са предоставени от фондовете на Научния архив на БАН, от Националния исторически музей и историческия музей в Свищов, както от Художествена галерия "Николай Павлович" и училище "Цветан Радославов" в Свищов. "Изложбата представя разгърнат и увлекателен разказ за живота и делото на Цветан Радославов- ученият, учителят и творецът", каза тогава доц. Ружа Симеонова, директор на Научния архив на БАН. Да си припомним:

"Акцентът на изложбата е ето на това табло. Тук има един документ, който ние наричаме оригинал на националния химн. На него пише, че е изпят от проф. Шишманов през 1926 година, нотиран е от Панчо Владигеров и е създаден възоснова на т.н. Свищовско или Влашко хоро", обясни Цветана Величкова, един от авторите на изложбата. След което припомни и една от версиите за първото запяване на бъдещия химн- през 1885 година. Тогава български студенти от Виена, сред които е бил и Цветан Радославов, след като научили, че България е във война, се качили на кораб и потеглили към родината- за да се включат в Студентския легион и да бранят Отечеството.

"При вида на родната земя, навярно някъде тук, при Видин, те запяват тази патриотична песен, която ги е мотивирала да оставят университетските си катедри и да дойдат да участват във войната в защита на родината", каза Цветана Величкова.

Изложбата Основите на българския парламентаризъм, Снимка: Росен РакаджиевПовече можете да научите, ако видите изложбата "Основите на българския парламентаризъм", посветена на патрона на видинската природо-математическа гимназия "Екзарх Антим І". Експозицията е подредена в една от обновените зали на училището и съдържа 25 постера със снимки и факсимилета на документи, карти, ръкописи, спомени, стари фотоси.  Включени са документи, чиито оригинали се съхраняват в Централния държавен архив- във фондовете на Канцеларията на Императорския руски комисар, Народното събрание, Министерския съвет, Монархическия институт, Областното събрание на Източна Румелия, Министерството на външните работи и изповеданията, както и в някои лични архивни фондове- на Константин Стоилов, Христо Стоянов, Иван Андонов. Показани са гравюри и карти от колекцията на Симеон Симов, както и копия на документи от чуждестранни архивохранилища от колекциите Русия, Франция, Австро-Унгария и Германия, съхранявани в Централния държавен архив. Организатори на изложбата са Народното събрание, Държавна агенция "Архиви"- Централен държавен архив, със съдействието на Народна библиотека "Св. Св. Кирил и Методий"- Български исторически архив".

Изложба Вяра и държавност, Снимка: Ваня МиневаВ съседство- в сградата на Държавен архив Видин, е подредена още една изложба, посветена на екзарха-  "Вяра и държавност". Експозицията съдържа документи и ценни вещи с историческа стойност от живота и делото на Екзарх Антим І Видински. Оригиналите на показаните документи се пазят в Централния държавен архив, в архивните фондове на Българската екзархия, на Народното събрание и на Монархическия институт, в Държавен архив Видин, където се пази богатият личен архивен фонд на Антим І. Включени са и документи и вещи с историческа стойност, които се пазят в Държавните архиви във Варна, Монтана, Враца, в Държавния военноисторически архив Велико Търново. Както и факсимилета от Дневниците на заседанията на Учредителното народно събрание, предоставени от Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" София.

СОУ Цар Симеон Велики Видин празнува 3 март, Снимка: Ваня МиневаДнес е 3 март. Ден за памет. На колоната на хан Омуртаг, издигната през 882 година и открита в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново, е издълбан надписът:

"Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Но нека роденият последен, като гледа тия писмена, да си спомни за оногова, който е издигнал този градеж."

Да, днес е ден за памет. А най-доброто училище за памет е семейството.

Имам един добър приятел, който се казва Омуртаг. "А, така ли?", го питат, когато се запознава с нови хора. Често се случва да се шегуват с него и да питат: "А как се казва баща ти?" "Крум", казва моят приятел. Познавачите на нашата история веднага се опитват да продължат шегата: "А да имаш син Маламир?" "Имам", казва моят приятел Омуртаг. Историята е напълно истинска. Той е Омуртаг. Син на Крум и баща на Маламир. За него и за всички, добри хора, които гарантират бъдещето на България, като възпитават на памет децата си, Честит празник!



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Хората на Хубавене - всички заедно в труд и празник

Екипът на Радио ВИДИН гостува на село Хубавене, община Роман. Местните не помнят откъде се е появило днешното име, но смятат, че идва от факта, че в него живеят добри, работни и хубави хора.  До селото ни отвежда нов, асфалтиран път. В центъра ни посреща кокетно малко площадче, тук е и паметникът на загиналите във войните 1912-1913, 1915-..

публикувано на 13.12.24 в 12:00
Теодор Димокенчев

Теодор Димокенчев: Стабилно редовно управление ще има, когато се появи нов субект

Започнаха срещите на държавния глава с партиите преди връчването на първия мандат за кабинет.  Лидерът на най-голямата парламентарна група Бойко Борисов предложи правителство на ГЕРБ, оглавено от него, в което да участват още ПП-ДБ, БСП и ИТН.  Първата политическа сила е готова да получи папката идната седмица.  Част от втората парламентарна..

публикувано на 12.12.24 в 10:00

Крие ли рискове новият проектобюджет?

От Министерството на финансите официално публикуваха разчетите на Бюджет 2025. Изчислено е приходите да бъдат под 93 млрд. лева при разходи, гонещи 99 млрд. Според този последен проект дупката в бюджета ще бъде около 6,5 млрд. лв. Това означава, че успяваме да задържим в рамките 3% дефицит, който е нужен за приемане в еврозоната. Освен това се..

публикувано на 11.12.24 в 10:45
Андрей Вълчев, народен представител от БСП-Обединена левица

Андрей Вълчев: Надявам се страстите да утихнат и политиците да проявят държавническо поведение

След 26 дни безплодни опити и 10 гласувания Народното събрание най-накрая успя да си избере председател - експертът по конституционно право и преподавател в Софийския университет доц. Наталия Киселова, която влезе в парламента като част от гражданската квота на БСП-Обединена левица. Този акт "отпуши" процедурата за съставяне на правителство и днес..

публикувано на 10.12.24 в 13:32

Защо е необходима реформа в районите за планиране в страната

На страната ни е необходимо ново райониране за нуждите на европейската статистика и кохезионната политика. Сегашното райониране очертава все по-големи икономически дисбаланси в тях по отношение на безвъзмездната помощ от ЕС в изпълнение на кохезионната политика (на сближаване и преодоляване на икономическите дисбаланси). Обособяването на районите..

публикувано на 09.12.24 в 14:50

Роман - градът с многото мостове

Екипът на Радио ВИДИН гостува на Роман, който се намира в пределите на област Враца. Градът е административен център на общината, в която попадат 12 населени места. Името на Роман идва от средновековната Романова крепост.  Релефът на общината е ниско планински и хълмист, като територията ѝ изцяло попада в пределите на Западния Предбалкан...

публикувано на 06.12.24 в 13:00
Красимир Георгиев

Красимир Георгиев, АКАБ: Предлаганите промени в Закона за движение по пътищата са от пусто в празно

Как да се намалят жертвите на пътя?  Крачка в правилната посока ли са промените в Закона за движение по пътищата, които служебното правителство одобри, но предстои разглеждането и гласуването им в парламента, който има повече от неясно бъдеще.  Къде блокира системата, която от декада не може да се пребори с един от големите проблеми за..

публикувано на 05.12.24 в 10:00