Жители на село Върба: Основният ни проблем е безразличието на властта към обезлюдяването

Днес трудно може да бъде намерен жител, който да посочи мястото, където е паднал метеоритът, но пък може да бъде открит свят, който все още живее в кротка идилия, сред наистина прекрасна природа.

"Село Върба е типичен пример за това как да може да бъде наречено райско място, а да няма кой да го види, да сподели живота в селото и възможностите, които то дава", обясни една от местните жени, която се приготвяше да се върне в Белоградчик за зимата, както традиционно правят и други жители на Върба.

"Селото ни наистина е хубаво, но си отива, защото тук вече няма хора. Останали са 10 души с нас, които идваме през лятото. Ето сега, като се развали времето, аз си отивам, комшийката - също... Тук остават само няколко души. Имаме тук едно младо семейство, което се занимава със земеделие, отдолу съседите, имаме и един възрастен мъж, долу до магазина също едно семейство, фелдшерът и това е...", изброява един по един жителите на селото Цецка Ценова.

"Хубаво е, че поне имаме магазин. В понеделник, сряда и петък ни карат хляба и тогава този, който го кара, отваря и магазина. В него има само най-необходимите продукти- брашно, сол, захар, ориз... В никакъв случай обаче не може да се каже, че тук можем спокойно да живеем, ако разчитаме само на него. Задължително се ходи в града за продукти. Когато някой се разболее, викаме Бърза помощ също от Белоградчик.

Тук хората са на доизживяване, а децата ни се пръснаха. Повечето отидоха в чужбина или се изселиха в големите градове. Едната ми дъщеря беше медицинска сестра в белоградчишката болница, но после замина за Лом. Семейството ѝ остана в Белоградчик, но щом се наложи, тя трябваше да замине... Другата ми дъщеря пък е в Чехия. Нямаше работа тук и бе принудена и тя да замине. С една дума, младите хора нямат интерес да живеят в селото.

Върба е чудесно село, по-точно - беше. Толкова много хора имаше тук, кипеше живот, но сега вече си отива. Всички в селото са на доизживяване... Сами виждате на какъв хал е в момента. И това продължава с години... Всички къщи от горната махала са пусти. Ако тръгнеш пеша, не можеш да минеш...

От какво се нуждае селото ли? Ами - от хора. Но, младите не са заинтересовани да градят бъдеще тук. Мъчно ми е, но ги разбирам..."

Защо за младите красивата природа и спокойствието не са достатъчен стимул да се върнат в село Върба, какво ще се случи с него, след като и последните възрастни жители тук си отидат? По тези въпроси разговаряме и със семейство Цецка и Коста Георгиеви. Мъжът бил тракторист в машинно-тракторната станция в Белоградчик, но се наложило да се върне в родния дом, за да гледа родителите си. 

 
"Жена ми остана в Белоградчик, защото работеше в телефонния завод, но когато го закриха, си се прибра и тя. И тук сме вече за постоянно от 1996 година. Не знам защо се случва всичко това със селото, но е голяма трагедия. От първата къща до последната- всичко е пропаднало. Крадци ни откраднаха рекордоманите, портите изчезнаха, съсипаха къщите... Имахме и канализация, но виж какво остана. Никой за нищо не се интересува. Просто лъха някакво безгрижие и те това е...

Гледам къщите от другата страна на баира и си спомням как изглеждаха те преди и как сега. Преди се виждаха оградите, дворовете- всичко. Сега едва забелязвам комините сред гъсталака. Спомням си и баща си, който седеше отпред на пейката, клатеше глава и все повтаряше с въздишка: "Да не дава Господ да дойде понеделник". Накрая го попитах защо, а той отговори: "Защото тук няма да има живот вече. Не мога да видя и един човек..." Тук не само че никой не остана, ами и никой не иска да идва, защото е пусто. Тежи ми, но какво да направя. На никой не му е зор за селата.

И аз все по-често си задавам въпроса- защо да стягам къщата, като утре, като си замина, кой ще дойде да живее в нея. Гледам и магазина ни- изпопадали тавани, не се чисти, не се мете. Едно време от ХЕИ-то правеха проверки поне. Сага на никой не му е зор за нищо. Просто едно безгрижие, безгрижие..."

"А какъв хляб ни карат- няма да го погледнеш", включва се в разговора и съпругата му: 

"Лош е, но нямаме избор..."