Как оцеляват социално слабите

Общината ангажира с различна заетост социално слабите, които трябва да отработват 14 дни в месеца.  

"Идват хората, отработват си дните. Има и трайно безработни, има и наскоро регистрирани, и които са привикнали към тази услуга. Тя наистина е единствена възможност да си вземат някой лев, да може да преживяват. Около 10 души са за Димово, в Арчар са към 100 души, Орешец са малко също, има и по двама-трима", каза кметът на Община Димово Лозан Лозанов.

В социалния патронаж се готви храна за над 200 души:

"Има две кухни- една в Димово и една в Арчар. В селата караме храната на място до кметствата. Доволни са хората, че все пак получават някаква храна. Първо, второ и половин хляб. Тези, които ползват патронажа получават по един хляб, но те получават първо, второ и трето. От патронажа се ползват пенсионери, които също изнемогват. Там се плаща процентно от пенсията."

Нови работни места ще има в община Димово- за хора с увреждания и за хора, отговарящи за работата на безработните, които отработват 14 дни. И по двете програми наетите ще работят за срок от 2 години,

"В момента са подадени хората и чакаме одобрение- по една бройка в Арчар, Димово и Медовница", обясни кметът Лозан Лозанов колко човека с над 50% намалена работоспособност ще назначи Общината.

Повечето хора в региона са заети със земеделие:

"То при нас няма нито фабрики, нито цехове. Завод имаме, но там са много малко- 10 души."

На централната улица, която минава през Димово- "Георги Димитров", две жени отработват 14 дни като метат тротоарите. Как се изкарва месецът с 49 лева и 50 стотинки?

"Не се справяме въобще. Имам внуче, което сега е втори клас. И на нас парите не ни стигат. С тия 50 лева и на това дете 100 лева, това са 150 лева и детските- 40 лева, са 190 лева. Трима души със 190 лева не могат да живеят. Парите отиват за ток, за вода, за телефон", разказва с какви трудности трябва да се справя Желатинка Недкова.

Заедно с дъщеря си и внучето се изхранват с продукти от домашната градина. Съпругът ѝ е починал преди година и няма на кого друг да разчита. Не може и да се пенсионира, защото не е навършила необходимата възраст. Ако ги няма и тези 14 дни, които да отработва:

"Увисвам на въжето..."

София Георгиева е дъщеря на Желатинка Недкова. Наета е като домашен помощник за една година. В момента работи за 130 лева, по 2 часа на ден. Назначена е в началото на годината.

"Задълженията са ми да мина и да обслужа бабата, която гледам. Да ѝ занеса вода, хляб, ако нещо има нужда да ѝ помогна. Работех с още един човек, защото бях на 4 часа, но с нея имах проблеми. Заплатата е 255 лева на 4 часа. Преди някъде 2 месеца вече ми я намалиха на 130", обясни София Георгиева.

София Георгиева казва, че в Димово няма работа и младите хора напускат дома си:

"Такива като мен, 30-годишни, масово бягат. Тука за едни има работа, за едни няма, което не е прилично. Към по- големите градове се насочват младите хора, защото тука живот няма."

Младата жена се надява програмата да продължи и следваща година, защото за нея друга алтернатива за заетост няма.

В домашния социален патронаж се приготвя храната за пенсионерите и хората, одобрени да получават топъл обяд. Всеки ден служителите на патронажа готвят за 230 души- 150 получават топъл обяд и 80 са патронажници.

"По "Топъл обяд" даваме първо и второ, с половинка хляб. А за патронажниците и трето- десерт", каза директорът Надка Живкова.

Храната по европейската програма е на стойност 2.50 лева на ден.

"Половинка хляб е 35 стотинки и останалото също е добро. Стигат парите и за месо. Единственият безмесен ден е понеделникът."

На записалите се към патронажа храната се кара на място:

"Понеже имаме доста села из общината, разкарваме и натам. 150 души не са малко. Като и 100 са в Арчар, това са 250."

"Дом нема пари, не стигат. Пенсионер, сама съм и това е. 200 лева ми е пенсията. Доволна съм... Със 170 лева пенсия ток ли, вода ли, телефон ли? И лекарства, и край... Дадоха ми чорба и боб и ябълка. Доволен съм... Откакто е почнала тая програма, много съм доволен. Аз съм безработен. И съм доволен много от храната. Старая си всеки ден да си идвам да си я получавам, защото на нея се надявам...", заявиха потребители на социалната услуга.

До домашния социален патронаж в Димово се намира Дневният център за хора с увреждания. Редовно го посещават две пенсионерки- Валентина Георгиева и Ненка Коцева:

"Ние ходим само вторник и петък. Тогава повече хора се събираме. Там правят понякога разни работи- банички, палачинки. Има барче с тия цени, на които са докарани стоките. Билкови чайове ни вари шефката без пари и ни дава. Сигурно 50 души сме и когато правим празник, не може да се съберем, в две стаи се събираме."

Жените разказаха, че в Центъра им мерят кръвното и на диабетиците кръвната захар. Директорът съдействал да получат и 10 процента намаление на лекарствата от местната аптека.

Още по темата може да чуете в звуковия файл.