Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Младежи от близо и далеч с идеи за съживяване на селото

Видинското село Делейна стана артистична резиденция

8
Снимка: Вероника Методиева

Младежи, които учат или работят в различни държави, за три седмици смениха големия град с малко село в Северозапада. Това, което ги свързва, е интереса им към изкуството. Събира ги сдружение "Фабрика за идеи", а желанието им е да помогнат за съживяването на селата.

11 младежи от няколко държави имат задача чрез изкуството да представят своето виждане как да изглежда съвременното българско село. Сред тях са музиканти, актьори, архитект, етнограф, илюстратор. Част от тях остават във видинското село Делейна, с други връзката е онлайн.

Въпросът, на който всички те трябва да отговорят, е как да мислят за селото в бъдеще време, а причините, които ги отвеждат в Делейна, са различни.

Елена Стойчева е архитект, урбанист: 

"Още в Австрия работех в офис, който се занимава с развиването на проекти срещу обезлюдяването на малки населени места. Някак си се разви този интерес към селата. Мисля си за живота в малките населени места, които са по-близо до природата. Всеки има къща, градина. Би могло все още да има едно добре функциониращо малко общество, помагащо си."

Соня Пенчева е фотограф. След 12 години в САЩ отново е в България:

"Винаги съм искала да дойда, да снимам по селата. Чухме за тази програма, за арт-резиденцията. Кандидатствахме, избраха ни и съм много щастлива да съм тук в Делейна, да заснема този район на България, който не е много добре отразен, а има много интересни неща."

Димитра Кънева е актриса. Родена е в София и учи в Уелс:

"Винаги ми е било много тъжно, че българските села обезлюдяват по този начин и наистина смятам, че изкуството и културата са много важен фактор в изграждането на едно по-хубаво бъдеще."

В Делейна, където деца и младежи почти няма, хората отварят вратите на домовете си.

 Мотивът на Миленка Николова е простичък

"Защото се чувствам много самотна, просто исках един човек до себе си, макар и за 20 дена, за 30." 

Огнян Тончев е кметски наместник на село Делейна:

"Посрещнахме ги. В началото бяха малко скептично настроени към селото, към обстановката, но след това доста добре се вписаха в различните дейности. Обикалят из селото. Разпитват старите хора за обичаи, за нрави, за начина на живот."

Ягодинка Илиева е убедена, че младите има какво да научат: "Мисля, че има доста неща, които да им се покажат- нашите тъкани, килими, черги от нашите баби и майки, прабаби…Просто да им покажем как се справяме с работата."


Мария Кръстева: "Те се интересуват от носии, от такива битови неща, от животните, от начина, по който живеем."

Срещите с местните хора Соня запечатва през обектива си: "Много мили хора, с много интересна история, с традиции."

Сара Крайкрафт е етнограф от САЩ. Интересува се от българските занаяти. Заедно с Елена е любопитна да види какво има в старите ракли и гардеробите. Наричат проекта си "Отворен гардероб".

"Много обичаме да общуваме с бабите и виждаме как на тях всъщност им липсва общуване с младите хора. Ясен е на всички проблемът, който за България е много голям. Младите хора напускат селата. Остават много самотни възрастни хора. Видяхме, че техните ръкоделия, нещата, които са правили с много усилия за децата си, не биват оценени от младите хора, пък ние ги намираме за много ценни. Така започнахме да се питаме какво ли се крие в гардеробите на тези възрастни жени... Нещата, които са минали през ръцете на жените, най-вече това ни интересува, с какво са се занимавали, защо пазят тези стари неща, какво означават за тях. Също така търсим и специални истории, които са свързани с нещо определено, например с някоя престилка. Понякога намираме доста интересни разкази. Искаме да съберем истории, които се крият в гардеробите"- признава Елена Стойчева. Сара Крайкрафт я допълва: 

"Засега сме видели черги, носии, престилки, а също и по-ежедневни неща, не само дрехите за специални дни, но истории с конци и прежда от много години, от много поколения."

Баба Миленка с умиление разказа пред микрофона ни за ценните старини, които пази в скрина си. 


"Тези тъкани неща са от майка ми- едно, две, три. Имам две момичета, за тях са… Това там е танцова носия, с която съм играла като млада. Това тук съм го запазила за Сара, ако пее, ако има програма тук в селото, да се облече в национална носия, да пее, да играе."

Възрастната жена е приела Сара в дома си като внучка. Убедена е, че ще продължат да общуват и когато си тръгне. Радостна е, че има на кого да разкаже историите си. 

"И да имам просто тука един човек до мене, тя ми е като внучка, много ми е мъчно, че ще си тръгне... Аз имам интернет, може и от Америка да ми пише, аз също ще ѝ пиша...Много съм благодарна, че дойдоха в нашето село, да се чуе, че има някъде накрая, до границата със Сърбия едно такова малко село, и все още има хора в него..."

С присъствието на младите, възрастните в Делейна няма да са забравени. Младите пък от артистичната резиденция в Делейна са с надежда за бъдещето на селото.

Димитра Кънева смята, че чрез такива инициативи може да се изгради едно хубаво бъдеще за селото, но трябва да се направи така, че да не изчезнат и старите, хубави традиции и ценностите от миналото. 

Соня Пенчева е обнадеждена, че все повече млади хора започват да се прибират към селата, да оценяват хубавия въздух, тишината, спокойствието, добрата храна, която можеш сам да си приготвиш.“

Всички са убедени, че опознавайки местата и хората в малкото село, ще помогнат и да го съживят.

Присъствието на младите хора в Делейна се усеща и с всекидневните им изяви, в които активно се включват жителите на граничното селце. 

Най-доволни са децата, за които всеки ден е различен- с рисунките върху асфалт и по лицата им, с търсене на съкровище около седемте чешми в селото, с усилията им да освежат и пребоядисат люлките в градинката до читалището. 

Богата е и програмата, с която ще бъде поставен край на артистичната работилница. Започва в 11 часа на 12 септември, с откриване на изложба в сградата на училището, в която ще бъдат показани с артистичните проекти на всички участници. До 23.45 часа из публичните места на селото ще бъде експонирана POP-UP изложба на художничката Елена Назърова. От 13 до 14,30 часа в двора на училището всички ще се съберат на споделена трапеза с кулинарните специалитети на село Делейна. Вечерта, от 19 часа, в залата на читалището ще бъде представен документален спектакъл, а от 21 часа започват танци на селския площад. 






Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

3-ти март: Символ на борбата за свобода и независимост

На 3-ти март 1878 година България беше освободена след близо 500 години османско владичество, но пътят към тази победа не е бил  лесен и е бил изпълнен със стотици хиляди жертви. Освобождението на България не е просто исторически момент - то е символ на борбата за свобода, независимост и национално възраждане. През този период на тъмнина,..

публикувано на 03.03.25 в 16:00

Професор Йосиф Аврамов представя две от новите си книги

Утре, на 4 март, в Културен център "Жул Паскин" във Видин, ще се проведе събитие, посветено на две от най-новите книги на професор Йосиф Аврамов - "Силата на парите - том 1“ История и теория на парите и "Силата на парите - том 2“ (България и еврото. Банково дело и ценни книжа) .  Тези произведения ще ни запознаят с дълбокото значение на..

публикувано на 03.03.25 в 15:30

Видин отбеляза 3-ти март с тържествени събития и почит към героите на България

Днес отбелязваме един от най-светлите дни в българската история - 3-ти март, денят на освобождението на България.   По този повод бяха организираха редица събития във Видин, които ни напомниха за цената на свободата и за всички герои, които са се жертвали за нашето бъдеще. След молитвата, в 10:45 часа пред паметника на румънските воини в село..

публикувано на 03.03.25 в 14:00

Освобождението на Белоградчик и неговите герои

На 24 април 1877 година с манифест от руския император Александър II е обявената поредната Руско- Турска война, която за нас българите като народ, се явява Освободителна. На 27 юни руските войски навлизат в българска територия при град Свищов. Населението възторжено вярва, че свободата е близо. Изключение не правят и нашите предци от град..

публикувано на 03.03.25 в 13:22

"Неделник" от 2 март 2025 година

Ден преди 3 март нека да отдадем почит на празника български. Сдружение за съхранение на национални традиции "Бдинци" - Видин организира на 3 март, националния празник на България, възстановка на събитията от 1877-1878 година.  За подготовката ще ни разкаже Иво Иванов , председател на сдружението. Във възстановката ще участва и..

публикувано на 02.03.25 в 13:05

Защо да прощавам?

Неделята, в която се намираме днес се нарича Неделя Сиропустна . На днешния ден ние, християните, имаме обичая да искаме прошка един от друг, затова и самият днешен ден се нарича Ден на прошката . Този обичай е дълбоко християнски по характер, защото с какво най-вече ни прилича да започнем настъпващия пост, ако не с взаимно..

публикувано на 02.03.25 в 08:00

Видинчани отчитат поскъпване на мартениците

В навечерието на първия пролетен месец, на фокус са така обичаните от всички мартенички. Баба Марта е персонаж в българския фолклор. В народните вярвания името ѝ е свързано с името на месец март. И ако нейните братя - Голям Сечко /януари/ и Малък Сечко /февруари/ са представяни с лют характер, то Баба Марта е  ту усмихната и добронамерена,..

публикувано на 28.02.25 в 17:10