Младежи, които учат или работят в различни държави, за три седмици смениха големия град с малко село в Северозапада. Това, което ги свързва, е интереса им към изкуството. Събира ги сдружение "Фабрика за идеи", а желанието им е да помогнат за съживяването на селата.
11 младежи от няколко държави имат задача чрез изкуството да представят своето виждане как да изглежда съвременното българско село. Сред тях са музиканти, актьори, архитект, етнограф, илюстратор. Част от тях остават във видинското село Делейна, с други връзката е онлайн.
Въпросът, на който всички те трябва да отговорят, е как да мислят за селото в бъдеще време, а причините, които ги отвеждат в Делейна, са различни.
Елена Стойчева е архитект, урбанист:
"Още в Австрия работех в офис, който се занимава с развиването на проекти срещу обезлюдяването на малки населени места. Някак си се разви този интерес към селата. Мисля си за живота в малките населени места, които са по-близо до природата. Всеки има къща, градина. Би могло все още да има едно добре функциониращо малко общество, помагащо си."
Соня Пенчева е фотограф. След 12 години в САЩ отново е в България:
"Винаги съм искала да дойда, да снимам по селата. Чухме за тази програма, за арт-резиденцията. Кандидатствахме, избраха ни и съм много щастлива да съм тук в Делейна, да заснема този район на България, който не е много добре отразен, а има много интересни неща."
Димитра Кънева е актриса. Родена е в София и учи в Уелс:
"Винаги ми е било много тъжно, че българските села обезлюдяват по този начин и наистина смятам, че изкуството и културата са много важен фактор в изграждането на едно по-хубаво бъдеще."
В Делейна, където деца и младежи почти няма, хората отварят вратите на домовете си.
Мотивът на Миленка Николова е простичък:
"Защото се чувствам много самотна, просто исках един човек до себе си, макар и за 20 дена, за 30."
Огнян Тончев е кметски наместник на село Делейна:
"Посрещнахме ги. В началото бяха малко скептично настроени към селото, към обстановката, но след това доста добре се вписаха в различните дейности. Обикалят из селото. Разпитват старите хора за обичаи, за нрави, за начина на живот."
Ягодинка Илиева е убедена, че младите има какво да научат: "Мисля, че има доста неща, които да им се покажат- нашите тъкани, килими, черги от нашите баби и майки, прабаби…Просто да им покажем как се справяме с работата."
Мария Кръстева: "Те се интересуват от носии, от такива битови неща, от животните, от начина, по който живеем."
Срещите с местните хора Соня запечатва през обектива си: "Много мили хора, с много интересна история, с традиции."
Сара Крайкрафт е етнограф от САЩ. Интересува се от българските занаяти. Заедно с Елена е любопитна да види какво има в старите ракли и гардеробите. Наричат проекта си "Отворен гардероб".
"Много обичаме да общуваме с бабите и виждаме как на тях всъщност им липсва общуване с младите хора. Ясен е на всички проблемът, който за България е много голям. Младите хора напускат селата. Остават много самотни възрастни хора. Видяхме, че техните ръкоделия, нещата, които са правили с много усилия за децата си, не биват оценени от младите хора, пък ние ги намираме за много ценни. Така започнахме да се питаме какво ли се крие в гардеробите на тези възрастни жени... Нещата, които са минали през ръцете на жените, най-вече това ни интересува, с какво са се занимавали, защо пазят тези стари неща, какво означават за тях. Също така търсим и специални истории, които са свързани с нещо определено, например с някоя престилка. Понякога намираме доста интересни разкази. Искаме да съберем истории, които се крият в гардеробите"- признава Елена Стойчева. Сара Крайкрафт я допълва:
"Засега сме видели черги, носии, престилки, а също и по-ежедневни неща, не само дрехите за специални дни, но истории с конци и прежда от много години, от много поколения."
Баба Миленка с умиление разказа пред микрофона ни за ценните старини, които пази в скрина си.
"Тези тъкани неща са от майка ми- едно, две, три. Имам две момичета, за тях са… Това там е танцова носия, с която съм играла като млада. Това тук съм го запазила за Сара, ако пее, ако има програма тук в селото, да се облече в национална носия, да пее, да играе."
Възрастната жена е приела Сара в дома си като внучка. Убедена е, че ще продължат да общуват и когато си тръгне. Радостна е, че има на кого да разкаже историите си.
"И да имам просто тука един човек до мене, тя ми е като внучка, много ми е мъчно, че ще си тръгне... Аз имам интернет, може и от Америка да ми пише, аз също ще ѝ пиша...Много съм благодарна, че дойдоха в нашето село, да се чуе, че има някъде накрая, до границата със Сърбия едно такова малко село, и все още има хора в него..."
С присъствието на младите, възрастните в Делейна няма да са забравени. Младите пък от артистичната резиденция в Делейна са с надежда за бъдещето на селото.
Димитра Кънева смята, че чрез такива инициативи може да се изгради едно хубаво бъдеще за селото, но трябва да се направи така, че да не изчезнат и старите, хубави традиции и ценностите от миналото.
Соня Пенчева е обнадеждена, че все повече млади хора започват да се прибират към селата, да оценяват хубавия въздух, тишината, спокойствието, добрата храна, която можеш сам да си приготвиш.“
Всички са убедени, че опознавайки местата и хората в малкото село, ще помогнат и да го съживят.
Присъствието на младите хора в Делейна се усеща и с всекидневните им изяви, в които активно се включват жителите на граничното селце.
Най-доволни са децата, за които всеки ден е различен- с рисунките върху асфалт и по лицата им, с търсене на съкровище около седемте чешми в селото, с усилията им да освежат и пребоядисат люлките в градинката до читалището.
Богата е и програмата, с която ще бъде поставен край на артистичната работилница. Започва в 11 часа на 12 септември, с откриване на изложба в сградата на училището, в която ще бъдат показани с артистичните проекти на всички участници. До 23.45 часа из публичните места на селото ще бъде експонирана POP-UP изложба на художничката Елена Назърова. От 13 до 14,30 часа в двора на училището всички ще се съберат на споделена трапеза с кулинарните специалитети на село Делейна. Вечерта, от 19 часа, в залата на читалището ще бъде представен документален спектакъл, а от 21 часа започват танци на селския площад.
Премиерата на най-новия документален филм на общественика Христо Илиев - "Духовният остров Св. Иван" ще се състои във Враца. Лентата разказва историята на о-в Свети Иван, разположен край Созопол в Черно море. Това е най-големият български остров, с богато историческо и духовно значение. Именно там екип, ръководен от проф. д.и.н. Казимир..
Отбелязваме Седмицата на брака за 14-ти път в България, от 2012 година. Оттогава насам тя се разраства с всяка следваща година, благодарение на участието и подкрепата на уважавани личности и организации, представители на институции, църквата, медиите, предприемачи и съмишленици. Седмицата на брака е международна инициатива, провеждана ежегодно..
Истинското му име е Хуан Естебан Аристисабал. Колумбийският поп и рок певец Хуанес е роден през 1972 година в градчето Каролина дел Принсип. Още ненавършил 7-годишна възраст, Хуанес вече бил наясно, че ще посвети живота си на музиката. 16-годишният Хуанес създава първата си група – Ekhymosis, в която той е водещ вокал и китарист. През 1998..
Вчера Българското националното радио отбелязва своя 90 ти рожден ден. Да ни е честито. "Без радио не мога" - това споделя Ангелина Петкова от Монтана. Тя е на 86 години, най-възрастната радиожурналистка в града. С Ангелина Петкова ни среща кореспондента ни в Монтана Любо Андреев. Йодановден по стар стил отбелязаха във..
Без радио не мога. Това казва Ангелина Петкова от Монтана . Тя е на 86 години, най-възрастната радио журналистка в града. Първите стъпки в професия прави в Трявна. Обучава се в Българското национално радио под ръководството на Анна Шинева, Николай Джунов, Борислав Бояджиев и Михаил Минков. И до ден днешен Ангелина се чува по телефона с Божана..
Неделята, в която се намираме днес е Петнадесета неделя след Неделя подир Въздвижение. Днешната неделя е посветена на евангелското събитие – срещата на Господ Иисус Христос със Закхей , началник на митарите и богат за онова време човек. "Йерихон, палмовият град, отново бе развълнуван. Вестта за изцеряването на слепия просяк..
Възрастни хора в 10 населени места от община Мездра обслужва в момента социалната кухня към фондация "Проект Северозапад" , която възстанови дейността си от началото на годината. Продължават записванията. От неправителствената организация са готови да доставят обяд на достъпни цени до повече населени места, обясни директорът на фондацията Яна Рупева..