Доверяваме ли се в днешно време?

"Не, категорично, на кой, хората просто загубиха всякакво доверие и във всеки един. Ето сега идват избори - как, за кой...Няма доверие, няма ценностите от едно време, хората, може би защото са в безпаричие, са злобни и това е. Предишни времена беше по-друго, по-добре може би. Отношенията бяха по-нормални, имаше приятелства, имаше доверие, имаше събирания... Бил съм предаван от близък, това се случва особено сега... Доверие е имало някога, а сега няма доверие, хората се надяват на много неща, то излиза обратното..."

Доверието е един от най-изследваните проблеми в социалните науки. Обикновено терминът, който се използва като синоним на доверието, е социален капитал. Смята се, че наличието на доверие в едно общество е огромен ресурс, каза социалният антрополог Харалан Александров.

"Съвсем сигурно е, че без доверие не са възможни голяма част от транзакциите в социалния и в икономическият живот. Колкото повече хората си вярват, толкова по-лесно става обменът, толкова повече ползи има за общността... Друга съвсем категорична полза от наличието на доверие са емоционалните ползи. Много по-добре живее човек, с по-добро психично здраве, по-добре се чувства, ако вярва на хората около себе си и разчита на тях, разбира се, а не ако ги подозира и смята, че му мислят злото. Някои от крайните форми на недоверие, между другото, се описват от езика на психичното страдание, това е параноята - смяташ, че целият свят е злонамерен, всеки те дебне, иска да ти причини вреда и щета... Това, което можем да кажем за България, е, че доверието съществува, но то не е институционализирано, или на научен език не е формално доверие. По-малко вярваме на институциите, отколкото на хората. В нашата култура, която е доста фамилистка, по-скоро персонализирано доверие. Тоест ние вярваме на някой, с който имаме история на отношение, когото познаваме и който смятаме, че ще ни свърши работа."

Чуйте повече в звуковия файл.