Видин отново на дъното по (почти) всички показатели за развитие

Видин остава областта с най-неблагоприятна демографска картина в страната и през 2020 г. Коефициентът на естествен прираст намалява бързо и достига най-ниската си стойност от –21,9‰ (при –9,5‰ в страната). Същевременно обаче 2020 г. е първата година от поне две десетилетия, в която областта успява да привлече население. Коефициентът на механичен прираст е 2,1‰. Продължителният период на бързо застаряване на населението се изразява и в изключително неблагоприятната възрастова зависимост в областта. Съотношението на населението на над 65 години към това на 0–14 години достига 251,2% (при 150,6% в страната), а към това на 15–64 години – 51,5% (при 34,1% в страната). Делът на градското население е сравнително нисък и през 2020 г., а гъстотата му – почти двойно по-малка от средната за страната.

Монтана е сред областите с най-ниски доходи и стандарт на живот, което предопределя и високия дял на бедност в областта. Икономическата активност в областта отбелязва най-големия ръст в страната, но нарастването и` е съпроводено едновременно от най-значителния в страната ръст на заетостта и на безработицата, въпреки че коефициентите им остават значително по-неблагоприятни от средните. Инвестиционната активност в областта е сравнително слаба, но усвояването на европейски средства – относително високо. Монтана е с най-нисък дял на автомагистралите и първокласните пътища. Усредненото ниво на местните данъци в общините от областта е второто най-ниско в страната. Самооценките на местните администрации за развитието на електронното правителство продължават да изостават. Продължаващото застаряване на населението в страната е особено видимо в област Монтана. Резултатите на учениците са изключително ниски и през 2021 г. 

Враца е една от двете области, в които брутният вътрешен продукт на човек от населението се свива през 2019 г. Същевременно обаче заплатите и доходите в областта продължават да нарастват и ръстът им е по-висок от средния. Показателите на пазара на труда поставят област Враца в неблагоприятно положение. Предизвикателства пред местния пазар на труда остават сравнително ниско образованата работна сила и застаряването на населението. Икономическата и инвестиционната активност са сравнително слаби, но обемът на произведената про-дукция продължава да нараства. Целият район се представя слабо по показателите, измерващи инфраструктурното развитие. Усредненото ниво на местните данъци в общините в област Враца е сравнително ниско и през 2021 г.

"Да, и нашите наблюдения показват, че ситуацията с бизнеса тук не се е подобрила. Ние никога не сме били добри в сферата на икономическото развитие. Демографската характеристика на нашия регион е много лоша, застаряващо население, болно население. От друга страна, липса на инвестиции, дали български или чуждестранни инвеститори. Това се отразява негативно на икономиката, а в съчетание с пандемията от COVID-19 и всички лоши икономически последствия, които тя имаше - при нас става още по-лошо. Забелязваме от нашите партньори, които работят в сферата на хотелиерството и ресторантьорството: зеленият сертификат буквално се отрази фатално върху техния бизнес. Отново затвориха врати, единици от заведенията и хотелите работят. Опитват се да си задържат персонала благодарение на програмите, които Агенцията по заетостта отново е активирала. Съчетанието на зелен сертификат с изключително ниското ниво на ваксинация  в нашия регион води до тежки последици за който и да е бизнес. Отделно виждаме, че в момента програмният период, който трябваше да стартира 2021 година, все още не е стартирал. Тези бизнеси, които най-добре се развиваха в нашия край, в момента затихват", посочи Камелия Лозанова, председател на УС на Агенцията за регионално развитие с бизнес център - Видин. 

"Много бих се радвала това да се случи - новата власт да обърне внимание на региона. Аз познавам човека от миналата власт, който не позволяваше да се мине на децентрализация. Основният мотив тогава беше, че ще има голяма злоупотреба на евросредствата. За мен децентрализирането на всяка помощ, били то от ЕС или от държавен бюджет, би било много полезно. Колкото и малка държава да сме, различаваме се по региони драстично. Не стопроцентова, естествено че трябва да се движат националните програми и мерки, оперативните програми трябва да работят на национално ниво. Ако регионите разполагат, било то кметове или на ниво областен управител, ако по-малките региони разполагат с възможност сами да определят как да се инвестира, това би било голям плюс. Никога не е късно да се започне политика за възстановяване на определен регион, ако е интелигентно и разумно създадена. Един от ходовете, които са полезни за нашия регион, е пътят, тази скоростна отсечка, но чудно защо не заслужихме магистрала. Тази скоростна отсечка ще даде живот. Където има път, има бизнес и икономика. Един такъв малък ход ще даде глътка въздух. А започне ли се целенасочена политика - за създаване на иновативни бизнеси, би могло да се създаде политика и за насърчаване на младите хора. Да ги привличаме, да ги върнем, да ги задържим".

"Трябва да създадем адекватна ситуация икономическа и всякаква възможност за кариерното им развитие. Младите деца в момента работят основно в кол центрове, в офиси и филиали на големи компании, които са чужди, а и свързани с възможност, която не допринася нищо за България. Трябва да развием производството си, трябва да видим какво прави програмата за развитието на селските райони в селските райони. В момента не действат адекватни мерки за подпомагане на земеделите и животновъдството, а България традиционно е такава държава.