Радио ВИДИН навърши 13 години

Владимир Недев е сътрудникът ни от Лом. От 10 години той отразява случващото се в Лом и околността. Успяхме ли чрез него дадостигнем близо до хората?

"В моя град има хора, които слушат единствено БНР-Видин. Това го казвам, не защото искам да се подмажа на някого, а защото познавам лично такива слушатели. Преди време се очудвах, когато непознати ме поздравяваха по улиците и накрая разбрах, че това не е защото съм хубавец, богаташ или умник, а защото хората са слушали нещо за Лом по радиото. Хората се радват, когато слушат за родните си места. Това не могат да го видят или чуят по централните новини. Аз не съм много по речите и пожеланията, така че ще кажа кратичко: "Бъдете живи и здрави всички от радио Видин и Бог да ви благослови!"".- пожела Владо Недев на целия ни екип.

Любо Андреев се занимава с журналистика от 1997 година. Той е сътрудник на Радио Видин от самото начало - неговата област е Монтана.

"Жителите на област Монтана харестват радио Видин-особено тези в селата, където интернет от възрастните хора трудно се използва. Те разчитат основно на радиото и то на радио Видин. Затова радиото е техен спътник в живота. Работата на жутналиста никак не е лека. Отвън изглежда, че всичко е "окей"-щракваш с присти и новината идва. Не е така! Тези, които работим в тази сфера сме наясно, че за да стигнеш до събитието изисква много знания, много връзки с хората, които търсиш и най-важното е-хората трябва да ти имат доверие за да споделят това, което ти искаш да научиш. За мен радио Видин е една възможност да работя, да усведомявам хората в област Монтана, да им бъда полезен. На всички, които работят в радио Видин им пожелавам да са здрави, да са щастливи, да са обичани  и да имат повече време за своето семейство. Колеги, от все сърце ви желая: Бъдете живи и здрави и все така да бъдете добри приятели!"- каза сътрудникът ни в Монтана.

Жоро Александров е журналист с дългогодишен опит. Сътрудник на Радио Видин е от самото му създаване, а Враца и областта са неговата територия.

"Помолиха ме да разкажа най-интересните случки, свързани с присъствието ми в ефира на най-слушаната медия в Северозападна България, че и отвъд региона, ако се вярва на последните рейтингови проучвания. Къде ли не съм влизал заради Радио Видин! И в затвора бях, и на катастрофи бях, по болници и арести, по протести..Но най-забавната ми случка е свързана с това, че още преди да тръгне радиото, аз облепих с плакати за това историческо събитие цяла Враца. Признавам си го чак сега, 13 години по-късно, но не съжалявам. Отне ми няколко часа труд с баданарката и лепило Ц-200. Тук някъде трябва да отговоря и на въпроса, дали съм успял да стигна до хората чрез медията. Знайте, че когато радиото спира за профилактика, слушателите във Врачанско ми звънят да ме питат "Абе, какво става с радиото?". И сега-най-важното, което искам да кажа. Казвам се Георги, обаче така се стекоха нещата, че се представям като Жоро. Даже близките ми вече забравиха рожденото ми име, защото когато по няколко пъти на ден повтаряш и то години наред, по най-слушаното радио, че си Жоро, а не Георги, на кого да вярват хората? И така се примирих. Надявам се  и властите да разбират тази промяна на самоличността ми . Тя не е шизофрения, затова ще помоля най-официално ръководството на радио Видин да ми издаде служебна карта с другото ми име. А сега и за сериозното.. Мили колеги, желая ви да бъдете здрави и любопитни и да не отстъпвате от онова, което правите. Щеше ми се да ви пожелая да имате толкова почивни дни в годината, колкото имам и аз, но все пак днес е празник, а не време за равносметка. Искам да благодаря на мениджмънта на радио Видин или както е модерно-просто Оги, който преди 13 години ми подаде ръка през тези дълги дни и нито веднъж не ме е разочаровал, не ме е карал да си взема шапката, да върна диктофона и просто да се махна. Е, не исках краят да е такъв, ама.. Честит празник, колеги! При нас, във Врачанско има един хубав израз "И да илядите!". Честит 13-ти рожден ден на радио Видин!"- ни пожела и Жоро Александров.