Най-големият проект в плана е изграждането на национална мрежа от батерии за съхранение на енергия с изцяло европейски средства в размер на 1.56 млрд. лв. Другите ключови програми са тази за икономическа трансформация на българския бизнес за 1.3 млрд. лв., които се очаква да привлекат още 1.6 млрд. лв. частни пари. 216 млн. лв. са предвидени в плана за програма за подкрепа на индустриалните зони. 700 млн. лв. са отделени за цифрова свързаност. Над 500 млн. лв. са предвидени за нови влакове. Повече от 1 млрд. лв. са отделени за социално включване, включително за трансформация на системата 112. 350 млн. лв. за модернизиране на лечебните заведения за болнична помощ и 107 млн. лв. за изграждане на центрове за диагностика и лечение на мозъчно-съдови заболявания. Планът за възстановяване включва и значителни средства за STEM центрове и подготовката на учители за тези центрове. Става въпрос за 1.2 млрд. лв. за подобряване на образователната инфраструктура. 400 млн. лв. са предвидени за наука и иновации. Не на последно място в плана за възстановяване са заложени над 300 млн. лева за проучване на геотермалния потенциал на България. Най-много средства в плана за възстановяване са отделени за сектор енергетика: 41.8 % от общо всички средства.
Според народния представител от ГЕРБ от Видин Росица Кирова обаче предвидените в плана инвестиции в този сектор няма да бъдат изразходени рационално:"Искрено се надявам управляващите да размислят и този милиард и половина, който искат да го подаряват за батерии, да го вложат в преносна мрежа. Ако вложим парите в изграждане на преносната мрежа, защото в момента тя не може да поеме голяма част от новите присъединяващи се обекти, тя ще остане за бъдещите поколения и ще може да се ползва 50-100 години напред. Животът на тези батерии и необходимостта периодично да бъдат подменяни е 7-8 години. Как приемате възможността да продупчим на 6 места, за да търсим геотермални извори, от които да произведем електроенергия на базата на някакви данни, които някой някъде е казал? Наскоро в един енергиен форум Асен Василев каза, че работят със стари данни от преди 20 години. На мой въпрос в Народното събрание той каза, че изключително много специалисти и фирми са ги консултирали и са казали, че сме изключително подходящо място да произвеждате ток от геотермална енергия, докато на енергийния форум каза, че нямаме достатъчно данни и са оскъдни. Едновременно с това, сравнението на България и Турция по отношение на топлите води, които трябва да излязат и да поризведат електроенергия, е изключотелно нелепо и смешно и това не е мое твърдение, а твърдение на всички в тази сфера, които работят от години и се занимават с това. Ние имаме различни дадености, различни характеристики, различна география. И понеже явно стана ясно, че няма да могат да се използват за производство на електроенергия, започнаха да говорят, че ще отопляват парници, което е несериозно, защото е заделена огромна сума от 300 млн, за да бъдат направени тези 6 сондажа. Най-лесно ще потънат парите там. Не това трябва да е основата на нашия план за възстановяване в сфера енергетика и това го казва всеки един експерт по отношение на енергетиката в България."
Проектите в плана са съобразени с изискванията на Европейската комисия, а изпълнението им ще бъде строго контролирано, обясни народният представител от "Продължаваме промяната" от Враца Деница Симеонова. За да получим средствата по плана за възстановяване и устойчивост, ще трябва да извършим и редица реформи:"Този план е уникален и в глобален мащаб, защото това е един механизъм, по който парите се изплащат срещу изпълнени проекти и срещу изпълнени реформи. Сруктурата на плана не позволява тези пари да се похарчат по непрозрачен начин. Едно от важните условия е, че пари не се дават, ако няма реални резултати, които да удовлетворяват Европейската комисия. Постарахме се в тази последна актуализирана версия на плана да заложим и допълнителни механизми, които позволяват не просто прозрачност и ефикасност, но дават и сигурност на гражданите как се харчат парите. В едни от най-големите като ресурс проекти, като енергетиката, българското правителство е заложило в плана да кооперира с организации като Европейската банка за възстановяване и развитие, която да изготви модела за големите търгове за батерии и за геотермали и да може по абсолютно прозрачен и независим от България начин да се намерят най-добрите изпълнители и наистина българската икономика да върви напред. Мина доста време от 2020 година и този план от план за възстановяване вече се превръща в план за дългосрочно развитие. Той ще бъде и добра основа за следене на работата на правителството, защото в него са заложени около 50 проекта, но и около 50 реформи, за които има ясни цели кога и как точно трябва да се изпълнят. Свидетели сме на различни опорки от опозиционни партии и т.нар. експерти в енергийния сектор, но факт е, че когато контролът и цялостният механизъм за тази процедура са възложени на институции от подобен мащаб, меко казано е слаб аргумент, че това ще се случи непрозрачно. Другото важно за батериите, това е дългосрочната визия на правителството, е, че се разглеждат възможностите извън плана за възстановяване, а по Фонда за справедлив преход, да се изгради фабрика за производството на такива батерии и в дългосрочен план България да е лидер, защото прехода към зелена енергия е нещо, което тепърва ще бъде предизвикателство в икономиките в световен мащаб. Актуализацията на плана е направена спрямо очакванията и изискванията на Европейската комисия, не спрямо вижданията на който и да било конкретен човек."
Според правителството, изпълнението на националния план за възстановяне и устойчивост е огромен шанс за модернизация на България, като условията, поставени от Европа, са свързани с реформи, които да гарантират прозрачното и правилно усвояване на средствата.
Високата инфлация, както и несигурността на континента, породена от войната в Украйна, обаче е възможно да променят очакваните резултати от прилагането на Плана за възстановяване и устойчовист.
Повече- в прикачения звуков файл.
Екипът на радио Видин е в село Мѐдовница, община Димово. Селото е на около 50 км от Видин. Потегляме по новата магистрала, но тъкмо когато сме се настроили да пътуваме удобно, отбиваме по старото трасе на Е-79 и започваме да криволичим по тесния и изпълнен със завои път Скомля - Медовница. По пътя върволицата от тирове е безкрайна и меко казана..
Обвинения в корупция, арести и обиски: политическите нюанси, които изпълват горещото лято, напомнящо повече на раздираната от скандали 2020 година, отколкото на променила се България след серията от големи протести преди години. От коалицията Продължаваме промяната-Демократична България подготвят вот на недоверие през септември, който да очертае..
Според Националния статистически институт, през юни общият показател на бизнес климата у нас се е покачил с 1.9 пункта спрямо предходния месец. Подобрение на показателя се наблюдава в строителството, търговията на дребно и в сектора на услугите, а в промишлеността запазва приблизително равнището си от май. Промишлените предприемачи оценяват..
След близо 6 години строителство в началото на този месец най-после бе отворен за движение 33-километровият участък от новия скоростен път между Мездра и Ботевград. В експлоатация от миналата година е и 14-километровата отсечка Макреш - Бела. За да бъде завършен обаче целият изключително важен за Северозапада път, който ще свърже Видин и София,..
Предлагат промени в Закона за училищното и предучилищното образование , сред които и преобразуването на настоящите природо-математически гимназии в специализирани училища, с прием от пети клас. Проблемът с достъпа до разширено математическо образование за децата се замита под килима, казват от Гражданска група "Математика за всички деца" ...
В рубриката "Добро утро кмете" днес ще посетим белоградчишкото село Праужда. То се намира в Западния Предбалкан, на около 7 км от Белоградчик. Разположено е в северната част на планинския рид Ведерник. От околностите на село Праужда започват на изток Белоградчишките скали. Това е живописно място, където историята извира като непресъхващ извор. В..
Европейският парламент и министрите на финансите на Европейския съюз излязоха с окончателно решение за присъединяването на България към единната европейска валута. С 531 гласа "за", 69 "против" и 79 "въздържал се" в парламента беше одобрен докладът за присъединяването ни към еврозоната от 1 януари следващата година, с което България става нейният..