„Животът ни беше в ансамбъла”: Тракийската певица Йорданка Илиева и гайдарят Илия Димитров

Ямболското село Недялско е извор на прочути певци и свирачи, родно място на трима родствено свързани изпълнители – кавалджията Драган Карапчански, певиците Желязка Бочукова и Йорданка Илиева (1922-2002), една от първите солистки на Държавния ансамбъл за народни песни и танци.

В семейството на Йорданка всички пеят. От малка е край сестрите си по празници, на хорото, на нивата, на седянка. „Ние бяхме бедни хора на село, но въпреки беднотията майка ми не спираше да пее. Така работата вървеше по-леко”, спомня си певицата. Бавните богато орнаментирани песни учи от майка си, а хороводните – от хорището. През 1943 г. близък родственик помага на 21-годишната певица да осъществи първите си записи във фирмите за грамофонни плочи „Орфей” (с оркестъра на Ради Ангелов) и „Микрофон” (с групата на Ахмед Бабаков). От 1946 г. след конкурс Йорданка Илиева е редовен изпълнител в концертите „на живо” пред микрофона на Радио София. „До 1951 г. изпълненията бяха на живо и трябваше да ставам рано, за да бъда в 6 часа в радиото”, казва тя. Там гласовитата тракийка среща бъдещия си съпруг – шопският гайдар Илия Димитров, музикант в Угърчинската група на Цвятко Благоев, която участва в радиоконцертите с народна музика. За първата среща с певицата разказва Илия Димитров: „Една сутрин на път за радиото в трамвая пътувахме с колегата Асен Раданов и го попитах на коя певица ще свирим. До нас едно момиче в селски дрехи се обади: „На мен ще свирите, аз съм певицата”. От тогава двамата са неразделни в живота и на сцената.  

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• „Рекох ти, Цоне”, обр. Хр. Тодоров; „Слънцето трепти, захожда”, съпр. Угърчинската група; „Стойчо седи на дюкяна”, съпр. групата на Ат. Вълчев – изп. Йорданка Илиева

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Гласът на Йорданка Илиева се разпознава от слушателите, а песните на родното Недялско стават популярни, предпочитани са в радиопрограмите. За нея музиковедът Михаил Букурещлиев пише: „Гласовите и музикалните й качества ни карат да се заслушаме в пеенето, да признаем без колебание таланта. Песента се лее естествено и спокойно и това внушава на слушателя усещането, че изпълняваната песен „лежи” на нейния глас”. Най-ранният запис на Йорданка Илиева в Златния фонд е от 1954 г. на песента „Пил ми Недю” с Угърчинската група. Във фонотеката на радиото тя оставя над 70 песни в съпровод на Тракийската тройка, Странджанската група, Оркестъра за народна музика, групите на Иван Кирев и Атанас Вълчев. В телевизионната поредица „Дъщерите на Орфей” (автор Б. Геронтиев) певицата споделя: „Когато се създаде Държавният ансамбъл за народни песни и танци през 1951 г., на конкурса се явиха около 400 певици, от които одобриха само девет. По-късно имаше и други певици, защото трябваше да се попълва ансамбълът, но ние сме първите девет, които започнахме. С Вълкана Стоянова бяхме утвърдени певици, солистки, станахме каки на новите млади момичета... Говоря предимно за ансамбъла, защото животът ни беше там”. 26 години до пенсионирането си Йорданка Илиева пее в сопраните на хоровия състав, участва в камерни групи, изпълнява и солови песни с оркестъра. Година по-късно в ансамбъла постъпва и нейният съпруг – Илия Димитров. 

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• „Нат`вари Стоян кирия”, обр. Ал. Текелиев, съпр. ОНМ на БНР, дир. К. Колев (1973); „Повлякла е къпина”, съпр. групата на Ат. Вълчев (1983) – изп. Йорданка Илиева

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Попивал от традиционната бащина свирня в родното село Чеканчево, Елинпелинско (Западно Средногорие), 12-годишен Илия Димитров хваща гайдата, а на 16 вече свири с Угърчинската група в Радио София (1938). Неговата популярност нараства, изявите му като солист и оркестрант в ансамбъла, както и записите в радиото показват майсторско владеене на оригиналните шопски хорà и ръченици („Граовско хоро”, „Право шопско на пояс”, „Чеканска копаница” и др.). По негови мотиви Филип Кутев създава музиката към емблематичните музикално-танцови постановки на Държавния ансамбъл – „Шопска сюита”, „Събор в Софийско”, „Мъжко шопско” (хореография М. Дикова) и др. Мария Кутева казва, че той е от онези гайдарджии, които могат да се посочат като пример за подражание на традиционното ни инструментално наследство.

Голяма част от записите на Йорданка Илиева и Илия Димитров са издадени в самостоятелни и сборни грамофонни плочи. През 2006 г. излиза компакдискът „Овчари чукат кърмило” с най-популярните песни на тракийската певица. Последното им участие в предаването „Жива вода” от 2000 г. (автор Т. Пеева) се пази в Златния фонд на БНР.

Йорданка Илиева и Илия Димитров са народни изпълнители, формирани изцяло във фолклорна среда. С репертоара и таланта, които притежават те достойно представят тракийската песенна школа и шопския инструментален стил. Изявите им по радиото, работата в ансамбъла и звукозаписите пренасят това фолклорно богатство в днешната сценична практика и в музикалното обучение на съвременните изпълнители.

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• „Чеканска копаница” и „Право чеканско хоро” – изп. Илия Димитров, съпр. Р. Сираков – тамбура и А. Раданов – виола.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• „Шопска ръченица” и „Шопско на пояс” – изп. Илия Димитров

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!