„Животът ни беше в ансамбъла”: Тракийската певица Йорданка Илиева и гайдарят Илия Димитров

Гласът на Йорданка Илиева се разпознава от слушателите, а песните на родното Недялско стават популярни, предпочитани са в радиопрограмите. За нея музиковедът Михаил Букурещлиев пише: „Гласовите и музикалните й качества ни карат да се заслушаме в пеенето, да признаем без колебание таланта. Песента се лее естествено и спокойно и това внушава на слушателя усещането, че изпълняваната песен „лежи” на нейния глас”. Най-ранният запис на Йорданка Илиева в Златния фонд е от 1954 г. на песента „Пил ми Недю” с Угърчинската група. Във фонотеката на радиото тя оставя над 70 песни в съпровод на Тракийската тройка, Странджанската група, Оркестъра за народна музика, групите на Иван Кирев и Атанас Вълчев. В телевизионната поредица „Дъщерите на Орфей” (автор Б. Геронтиев) певицата споделя: „Когато се създаде Държавният ансамбъл за народни песни и танци през 1951 г., на конкурса се явиха около 400 певици, от които одобриха само девет. По-късно имаше и други певици, защото трябваше да се попълва ансамбълът, но ние сме първите девет, които започнахме. С Вълкана Стоянова бяхме утвърдени певици, солистки, станахме каки на новите млади момичета... Говоря предимно за ансамбъла, защото животът ни беше там”. 26 години до пенсионирането си Йорданка Илиева пее в сопраните на хоровия състав, участва в камерни групи, изпълнява и солови песни с оркестъра. Година по-късно в ансамбъла постъпва и нейният съпруг – Илия Димитров. 

Попивал от традиционната бащина свирня в родното село Чеканчево, Елинпелинско (Западно Средногорие), 12-годишен Илия Димитров хваща гайдата, а на 16 вече свири с Угърчинската група в Радио София (1938). Неговата популярност нараства, изявите му като солист и оркестрант в ансамбъла, както и записите в радиото показват майсторско владеене на оригиналните шопски хорà и ръченици („Граовско хоро”, „Право шопско на пояс”, „Чеканска копаница” и др.). По негови мотиви Филип Кутев създава музиката към емблематичните музикално-танцови постановки на Държавния ансамбъл – „Шопска сюита”, „Събор в Софийско”, „Мъжко шопско” (хореография М. Дикова) и др. Мария Кутева казва, че той е от онези гайдарджии, които могат да се посочат като пример за подражание на традиционното ни инструментално наследство.

Голяма част от записите на Йорданка Илиева и Илия Димитров са издадени в самостоятелни и сборни грамофонни плочи. През 2006 г. излиза компакдискът „Овчари чукат кърмило” с най-популярните песни на тракийската певица. Последното им участие в предаването „Жива вода” от 2000 г. (автор Т. Пеева) се пази в Златния фонд на БНР.

Йорданка Илиева и Илия Димитров са народни изпълнители, формирани изцяло във фолклорна среда. С репертоара и таланта, които притежават те достойно представят тракийската песенна школа и шопския инструментален стил. Изявите им по радиото, работата в ансамбъла и звукозаписите пренасят това фолклорно богатство в днешната сценична практика и в музикалното обучение на съвременните изпълнители.