О.з. капитан ІІ ранг Трифон Трифонов: In vino veritas

Трифон Трифонов е председател на краеведското дружество във Варна и автор на проучване за имената на местностите край града. Освен това е морски офицер и бивш механик на военен кораб. Трифон Трифонов разказва пред репортера Габриела Гаврилова истории за винопроизводството и гроздоберачеството в българския Североизток.

- Името Трифон означава охолно живеещ. Това е е богинята Трюфе в старогръцки или Трифе на новогръцки език – богинята на удоволствието. Труфя се оттам произлиза. Но пък за сметка на това има много топоними с лозя, тъй като Свети Трифон е пряко свързан с лозарството. Още от античността траките имат традиция да правят вино и гърците са ги наричали варвари, защото те са пиели вино по всяко време. Гърците са го пиели разредено едно към едно или едно към две в полза на водата и са пиели вино след залез слънце. Траките са пиели вино в неограничени количества, по всяко време и дори поели с вино конете си и устройвали диви кушии, надбягвания. На много места по брега лозите се растели по дърветата, бере се гроздето, тъпче се на място и се пренася някъде в съдове, където виното вече ферментира, узрява. Над Русалка има такива стари виноделни от порядъка на няколко кубика изкопани в камъка, понеже там се получава завет по отношение на североизточните ветрове, по тополите растат лози, бере се в промишлени количества грозде, тъпче се на място и се източва. И малко по-настрани от тези „шарап таш” им казват, винени камъни, гагаузите им дават това наименование. На турски език „шарап таш” означава винен камък. Това което се изцежда, се изцежда до самоток, а малко настрани има нещо като място за пресоване на джибрите. Такъв камък, преносим имаше близо до вече несъществуващия фар Екрене. Една лоза може да захрани 5 декара, когато го вдигнеш на асма. На север от Болата има едно място, където се прави вино. Там един възрастен човек от Българево ми обясняваше, че долу растяла една лоза с диаметър някъде около 20 сантиметра, която се катери 20-30 метра нагоре по скалите. Когато бил млад една коза паднала и се убила там. Той слязъл по лозата,  вързал козата на гърба си и се изкатерил нагоре. Това е един много монолитен варовиков блок, докато скалите са шуплисти и там има издълбана шарапана. Пак 1 и 20 на 1 и 50 някъде дълбоко е някъде 10 сантиметра и накрая има една щерна, издълбана в камъка – има-няма някъде около 50 литра. И всичко това е на 50 сантиметра от брега на морето, виси над морето. И на много места в България има такива антични виноделни, които са издълбани в камъка, защото като дойде есента само го изпиташ и всичко ти е готово за действие.

- Какво взехте от дядо си, на когото сте кръстен?

- Може би интереса към историята, може би той ме е запалил. Имаше някакъв съкратен вариант на „Илиада”, но вътре с рисунки на старогръцките герои и така нататък, и така нататък. Та от седми-осми клас съм тръгнал на кръжок по история и лека-полека вече, аз затова отидох на този изследователски кораб. На борда си обикалям свободно по крайбрежието.

- Пожеланието на краеведа и морски офицер Трифон Трифонов?

-  Най-напред да са живи и здрави и в светлината на това, което сега говорихме,  младите да познават своята история и да се радват на живота с виното. “In vino veritas”.