Майстор Благой Попов: Винаги правя нещо, иначе животът ми няма смисъл!

Стругарят Благой Попов е роден край Мелник, станал варненец, когато идва да учи тук. Започнал с частната инициатива още през 80-те години. „Тогава стартовата заплата на един машинен инженер беше 180 лв., а аз печелех 2 500-3 000 лв. месечно”, спомня си Попов. Голяма част влага в машини, когато започва разпродажбата на големите предприятия. И до днес отваря ателието всеки ден, въпреки че стругарските услуги не са така търсени. Ателието му е забележителност сред панелките на ул. Джеймс Баучер – дървена къща, подобна на мелнишките, с декориран селски двор.

Не съм го направил специално, за да привлича, а за собствено удоволствие. Е, естествено искам да бъде красиво! Но, ако съм вложил примерно 500 часа, за да го направя, аз съм го гледал 1 500-тин. Е, за някои хора може и да е кичозно, но за мен е невероятно удоволствие.

Проектът ваш ли е?

Да, дълго време мислих как, а идеята ми се роди когато една госпожа, която познава много добре цветята и ми каза: „Тук защо не си направиш една градинка! Искаш ли да ти донеса едни списания?” И ми донесе. Буквално ги използвах да се образовам, защото човек не може да започне да пише книга, трябва да прочете доста. И реших да правя това нещо. А къщата като проект – аз съм македонец, от Мелник надолу и това е тип възрожденска къща. При нас все още ги има. Може би се връщам в детството. Тя мойта родна къща стои, на 100 м. от държавната граница. Там никой не живее почти, може би 5-6 човека. Може би, затова я направих, но удоволствието е невероятно!

А мястото Ваше ли е, собствено?

Само постройката и то не цялата. Това е общинско място.

Отне ли Ви време, за да получите разрешение, за да облагородите и мястото около ателието?

Не, разрешение не съм искал.

Но и проблеми не сте имал?

Имах. Оттам тръгна работата с комшиите. Дори си спомням, още беше Кирил Йорданов кмет, мой приятел ми каза - нарочно го прекарах оттук да види едно хубаво местенце, на 3-та минута баба и дядо, две двойки слязоха от входа. Той ги пита „Как е, виждате ли комшията какво е направил!?” и те в един глас „Той го направи, ама колко пръст сложи тук, а сега и камъни слага. Блокът започна да потъва!”. За мен е завист. После имах от общината няколко пъти, като забележка „Вие трябва да плащате наем”. Казвам „Какво съм направил, нещо което е интересно и красиво, засадил съм цветя”. Оградил съм наистина, но ако не е заградено... Най-напред имаше ограда 70 см., обаче каквото засея на другия ден го няма! Аз мястото, ако го ползвам за бизнес някакъв – да плащам. Но аз не го ползвам.

Навярно получавате и коментари с обратен знак!

Да, разбира се. На много хора им прави впечатление, много хора го харесват.

Децата?

Децата – да. Те си я знаят там горе-Баба Яга с къщичката. Магаренце има, дървено. Внучката ми е на 10 г., тя вече порастна, но докато беше малка и заради нея! 

Върху какво обичате най-много да работите?

Няма значение какво. Аз винаги трябва да правя нещо, иначе няма смисъл живота ми! Примерно това като го започнах, което не е машина...

”Това” е иконостас, най-вероятно Ваша интерпретация като стилистика, има дървени и метални елементи?

Бронз и алуминй, другото е дървено. Имам работа, но в сравнение с преди 10 години назад, имам работа 10 пъти по-малко. Немислимо е някой сега да реши да прави, това което аз имам като работилница за бизнес.

Мъчно ли Ви е, че стругарството е отмиращ занаят?

Баш, мъчно не бих казал.

Някой ще Ви наследи ли?

Не, не, дъщеря и внучка имам. Зависи..., имам предложения да закупят цялото (ателие б.ред.), заедно с машините.

Да бъде развито в тази посока или?

Да, да, заедно и с къщичката горе.

Колко пари трябва да Ви дадат, за да се разделите с цялото това място? Виждам, че оборудването е качествено.

Не съм мислил по въпроса въобще... Между другото единият клиент беше англичанин, беше с мой приятел, който живее в Англия и той му превеждаше... , че парите нямат толкова значение, колкото кажа! Но аз на този етап не мога да го продам! Това означава... грубо казано да си отрежа главата! Не! Каквито и пари да са.