Мечтата за двор с брезички ...

Да сбъднеш мечтата си – къща с две брези отпред, това успяла да постигне Нели Вълчева. Е, мечтата за къща не била нейна, а на съпруга й, но с времето  се убедила, че животът сред природата е това, което харесва. От десетина години семейството има къща с двор в едно от съседните на Варна села, където вече са посадили 15-тина дървета. Те все още не са големи, но успяват да провокират в младата жена поет- тя описва японския клен като японска принцеса, елхичката е накичена мома, а за танца и багрите на листата може да говори с часове. Нели Вълчева е собственик на галерия за изкуство във Варна, но има интересно хоби- да разглежда градинските центрове.

Преди 2 години подарихме на съпруга ми японски клен. В различни варианти листата му са като разперени ръчички, които са устремени към слънцето, то има различни цветове- светло до бледо жълто, през зелено до тъмно червено. Различните представители имат различна форма на листата и различна окраска, но всяка е изключително красиво. Разлиства се в началото на пролетта. Прилича на японска принцеса- изключително изящно храстче.

Как решихте именно това дърво да купите?

На мен ми е хоби, така както някои жени ходят по бутици, аз със същата страст ходя по градински центрове. Решихме с двете ни дъщери да го подарим на моя съпруг, който има рожден ден през май...

Посадихме го на централно място в градината, за да може като излезем на двора, да ни е винаги пред погледа.Особено е красиво когато слънцето залязва и през листата преминават слънчевите лъчи, а ако има лек ветрец, става като танц... Много е красиво, аз покрай дърветата ще стана поет...

Какво още има в градината на Нели Вълчева?

Имам две любими брезички. Мечтата ми беше да имам такива. Те растат много бавно, но са изключително красиви и елегантни. Те са тип „плачещи”, с много нежни листенца и при всеки порив на вятъра са като страхотна феерия.

Имам и една малка елхичка, която беше една педя, подари ни я сестрата на моя мъж.  Това беше преди 5 години, в момента е вече метър и когато я погалиш, игличките миришат като истинска борова гора. Тази година реши, че ще расте по-бързо ,отколкото й позволяват силите. Изглежда като накипрена мома...

С моя мъж при едно ходене в Турция си донесохме шишарка от кипарис. Осем години по-късно имаме 8 или 9 дървета, те са посадени на различни места в градината, на различна светлина, растат с различно темпо – някои са метър и половина, други –повече от 4 метра. Единият е тънък и висок, другият е като тинейджърска глава рошав...

От една шишарка – толкова различни?

Да, и дърветата са като хората – много са различни.

Под кое дърво обичате най-много да почивате?

Когато отидохме в тази къща, в двора имаше само една стара слива. Всички дървета сами сме си посадили, може би вече са  15-тина. Но те още не са големи и нямат голяма сянка. Обичаме да стоим под чинара, отгледахме се и орехче- намерихме го, че се е посял сам, а сега е висок повече от 5 метра. Миналата година даде една малка торбичка, сега се надявам  да има поне едно чувалче....

Градината за Нели Вълчева?

За мен е място за пълен релакс, колкото и да е клиширано. Когато се прибера, тъй като къщата е далеч от главния път, се чуват птиците. Сега пеят славеите. До нас има дере със стари дървета, в които явно има колония от славеи. Започва такова надпяване нощем, по цяла нощ до 5 сутринта пеят славеите.  А има и такива залези, никога не се повтарят...Може човек само да полудее от тази гледка, толкова е красиво...

И всичко това е само на 20 – 25 километра от Варна?

А всъщност са 15. Голямото предимство е, че няма светофари и аз стигам за 15 минути от работа до вкъщи. Е, когато няма ремонт на Аспаруховия мост.... Изключителен оазис на тишина и спокойствие. Това е много зареждащо. Откакто живеем там, не съм боледувала. Да не говорим да това, че може да се разходиш бос на тревата когато поискаш, да си легнеш на нея, а да не говорим за невероятния парфюм на окосена трева....

Тези сетива ги имахте и  преди да купите къщата, или сега се отвориха- тази любов към природата?

То си дреме във всеки. Всеки е свързан с природата и със земята. Не всеки може да го усети, но когато попаднеш сред природата. Не съм била голям привърженик на къща с двор, защото то си иска голяма поддръжка, но моят мъж успя да ме убеди, защото това  беше негова мечта. Смятам, че  с живота в къща с двор, определено ми се отвориха сетивата.

А Вие как пускате сега корени?

Чрез това място, където живеем. Ние го облагородяваме не само с труда, но и с любовта си. Засяхме 2 череши, 2 смокини, райска ябълка,...над 15 дървета, които отглеждаме. Опитваме се да събираме често приятелите си на двора. Това са семейни събирания, които станаха като традиция. Седим до среднощ, пеем и се гледаме в очите.

Обичаме да се създаваме радост с нашите хобита. Повечето ни приятели имат такива, свързани с изкуството.

При нас събиранията са свързани с общуванията. Търсим връзка с важните неща в живота. Може би не го правим съзнателно. Аз поне не съм го правила целенасочено, малко на сляпо ми се случи, но си е въпрос на късмет – да си намериш половинката, която да те тласка към хубави неща. Моят съпруг искаше този близък контакт с природата. Това, което ние правим, като че ли е по-добро за нашето здраве и щастие. Определено мисля, че съм щастлив човек

Как красотата на дърветата може да промени човек така, че с любов да говори за ... танца на листата, как срещата с природата променя един  градски човек в ценител на нейната красота и кога окосената трева се превръща в невероятен парфюм? - отговор в интервюто на Габриела Гаврилова с Нели Вълчева