Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Литературата възпитава вкус, който ражда съпротива

Трима от най-четените съвременни български писатели – Георги Господинов, Захари Карабашлиев и Теодора Димова бяха част от "Варна Лит" - варненски детски и младежки литературни дни. Часове преди срещата им разговор с варненци и тримата гостуваха в студиото на Радио Варна.


Какво може литературата в днешно време, в 21 век, 2017-та година?


Г. Г – Понеже съм писал по темата - може прости неща. Едно от най-важните е, че възпитава вкус, което в политически бездарни времена като днешното е особено важно. Вкусът ражда съпротива и това, по някакъв начин, се надявам наистина да роди деца и поколения, които ще се справят по-добре с политическото бездарие. Защото четенето е политически въпрос в крайна сметка. Това е едното.

Второто, което ми се струва важно -  литературата може да произвежда смисъл, защото дефицитът на смисъл и дефицитът на бъдеще, в който живеем сега, е една от най-тежките кризи в момента.

И трето – може да утешава, ако нищо от тия първите две не сработи и нещата тръгнат съвсем зле. Една книга винаги ще даде утешение.

Това означава ли че последните двайсетина години на българите са им липсвали утешения под формата на „читава” литература?

Г. Г. - Последните 20 г. идват след предпоследните 45 г., така че е хубаво да ги гледаме в  по-широк период. Не, на българите не им е липсвала „читава” литаратура, но им се стовариха немного читави хора.

Носталгията по социализма и комунизма колко време според вас ще продължи?

Т. Д. - Тя като че ли изглежда неизтребима и се засилва все повече и повече, залива ни, облива ни отвсякъде. Вярно че преминаваме през тежки времена, че този преход като че ли не свършва и не свършва, но придобихме други неща.

Придобихме свобода на словото, свобода на пътуванията, децата ни учат в чужбина, имат свободата да се връщат или пък да остават там и нашата цялостна ориентация е към Европа. Ние забравихме какво беше преди да се присъединим към Европа, защото напредваме с малки стъпки и ни се струва, че много бавно напредваме.

Това не означава ли, че - въпрос към Захари Карабашлиев, издателствата всъщност са длъжници на младите поколения по отношение на литературата?

З. К. - Издателствата са длъжници на много неща, но са последното, което да сочим с пръст. Частните издателства, като всяко едно частно предприятие, са обречени да се справят с жестоките закони на пазара, т.е. ако едно издателство не издава достатъчно печеливши книги, то ще фалира. Примерите в това отношение са много.

Издателствата са отговорни за това, че в момента на пазара в България имаме изключително голям ръст на млади хора, които четат. Това не се случва просто ей така от само себе си, а защото много хора са правили много усилия години наред.

Ще се върна към носталгията по соц-а, която споменахме преди малко. Тя всъщност е носталгия по младостта. Ние бъркаме двете – носталгията по соц-а и носталгията по младостта.

Ако на някой му е домъчняло за неговата младост – тя разбира се е случила през соц-а. Хубаво е да разграничаваме тези две неща. Иначе, аз с много смесени чувства се отнасям точно към този тип носталгия, защото тя по един начин леко замазва чудовищните несправедливости, които се случиха през тези 45 години, от 1944-та до 1989-та. Често забравяме или просто лесно забравяме под какъв идеологически и и друг капак сме живели.

Факт е, и аз съм сигурен, че и Георги ще го спомене, с това че хората от малките градове, от малките села не можеше просто ей така да се хванеш, да отидеш и да живееш в София. Можете ли да си го представите?

Да, но това не е основание да си спомняш прозаични неща като това колко ти е струвало сиренето и как по улиците е нямало престъпност...

З. К. - Носталгията към миналото е също и една друга носталгия - към реда, към законността, дори и да е била привидна. Тогава е имало усещането, че ако откраднеш от магазина, твърде вероятно е да те хванат и твърде вероятно е да те вкарат в затвора. Малката престъпност е била по някакъв начин контролирана.

Да се върнем на литературата. Кога намирате време да пишете?

Т. Д. – Докато децата ми бяха малки много трудно намирах време да пиша. Знаете, че когато един текст започне да се пише, той трябва да се пише всеки ден и да се работи най-малко по няколко часа на ден. Много ми беше трудно, но винаги съм успявала да имам тая самодисциплина. Без нея не може да потръгне.

Сега, децата са пораснали и вече доста по-лесно намирам време.

В това време на агресия още ли смятате, че човек е любов?

Г. Г. - Все повече и повече. Човекът с книга няма как да ви бие шамари. Той не рита, не крещи. Идеята, че млатенето с думи е едно, а млатенето с ръце е друго е доста странна идея. Хубаво да видим връзката между между тях/.

Ние сме това, което говорим, но можем ли да кажем, че ние сме продукт на книгите, които четем?

Г. Г. - Определено. Ще кажа защо. Защото, когато си минал през „Малката кибритопродавачка” и ако това някак си те хванало за гърлото, няма как после да си с лека ръка, да как да кажа, безпаметен, агресивен, сеещ раздори и т.н.

Вашето и моето поколение, което е след вашето сме чели общо взето едни и същи книги, едни и същи автори. Защото това поколение се млати с думи почти непрекъснато?

Г. Г. - Зависи как сме чели. Ако четеш през лупата на сълзата и, ако просто сме чели щото трябва да прочетем 30 страници в училище – не е едно и също. танци училище е друго не е едно и също.

Къде е скрито въображението?

Т. Д. - Как да ви кажа, въображението е скрито във всеки един миг. Стига да имаш този поглед - творческият поглед, няма значение каква е ситуацията. Ако ти си с тези свои сетива, антени, пеленгатори – във всеки един момент можеш да видиш къде се крие тайнственото, магичното, онова което ще остане занапред. Защото всеки жест е важен, всяка дума е важна. Думите са близки, но е много важно и да си носите вълнението в джоба.

Може ли да говорим че идва поколение от деца или по-скоро от младежи, които масово пишат?

Г. Г. – Ще го кажа съвсем конкретно. Има много четящи деца – от 6, 8, 9 клас, които четат нашите книги, които не са детски. Говоря за „Физика на тъгата”, за „Майките”, „18% сиво”. Те вероятно, сигурен съм, тайно пишат, в което няма нищо лошо. Ако не станеш добър писател, можеш да станеш добър читател, което е много важно. Така че нека пишат. Нека пишат масово, ако това е част от четенето.

Какво бихте ги посъветвали? Включително и тези 15, 16-годишни които вече са много осъзнати и много наясно със себе си?

Г. Г. – Много по-добре е да искат да са писатели, отколкото да искат да са мутри.Това е добра първа стъпка.

З. К. – Това е много добра новина – да имаш желанието да правиш нещо толкова самотно ипо някакъв начин обречено на голяма борба.

Може би те не го виждат по този начин?

З. К. – Единственият съвет е да продължават. Не може да искаш да си състезател по лека атлетика и да не тренираш, не може да искаш да си художник и да не рисуваш, т.е. не може да искаш да си писател и да не четеш. Трябва да четеш с часове.

Т. Д. - Изисква самодисциплина. Понякога писателската работа е толкова черна и неприятна, колкото и всяка друга друга работа. Една година преподавах творческо писане в университета и точно това е, което не успях да ги науча. Че един текст се написва и след това отлежава, а след това поне 7-8 пъти се редактира. Те искаха щом са го написали, той веднага да бъде харесан и веднага да бъде даден за печат. Ето това е абсолютно пагубно за самото писане – това, че можеш да разчиташ на прима виста да не пишеш и след това да не се интересуваш и след това да не продължиш да вършиш тази трудна неприятна досадна редакторска работа.

Теодора Димова, Георги Господинов и Захари Карабашлиев в студиото на Радио Варна съветват „Четете и пишете!”


Цялото интервю може да чуете в звуковия файл:




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

„СИГНАЛ Symphonic“ с премиера във Варна

Група Сигнал представя за първи път във Варна програмата „СИГНАЛ Symphonic“ заедно с Русенска филхармония .  Проектът бе представен с грандиозен успех в Зала 1 на НДК в края на миналата година по повод творческия юбилей на бандата и включва най-големите  ѝ  хитове в нов и различен вариант. Повече за предстоящото събитие може да чуете в прикачения..

публикувано на 28.06.24 в 08:10
Петър Ганев

Петър Ганев: Важно е дали чисто политически запазваме курса към еврозоната

Европейската комисията смята, че България не изпълнява условията за приемане на еврото по отношение на ценовата стабилност - това гласи доклад на комисията за конвергенцията на страните-членки, които предстои да въведат единната валута. Предвид оценката в доклада, страната ни няма как да въведе единната валута в началото на следващата година.  В..

публикувано на 27.06.24 в 09:25

Явор Гърдев ще снима игрален филм по "Ян Бибиян"

Явор Гърдев ще снима игрален филм по "Ян Бибиян". "Това е мое желание отпреди няколко години. Харесвам романа на Елин Пелин, защото дава много интерпретативни възможности. Сценарият на филма ще е заедно със Захари Карабашлиев - инициатор на проекта", съобщи за Радио Варна режисьорът Явор Гърдев.  Проектът има частично финансиране от Националния филмов..

публикувано на 27.06.24 в 08:10
Георги Тошев

Георги Тошев за Татяна Лолова: Тя беше човек, избрал да бъде от страната на светлината

Във философията на Татяна Лолова, в нейния начин на мислене, открих много подходящи парченца живот, чрез които съм си помагал в трудни ситуации. Това каза в интервю за Радио Варна журналистът Георги Тошев. Във Варна той беше водещ на вечер, посветена на голямата ни актриса, под надслов "Празнуваме Татяна Лолова". Събитието бе в рамките на театралния..

публикувано на 26.06.24 в 08:25

Robin McAuley (MICHAEL SCHENKER FEST, BLACK SWAN, екс-MSG): Винаги трябва да си професионалист

Интервю с Robin McAuley (MICHAEL SCHENKER FEST, BLACK SWAN, екс-MSG) В   края на тази седмица на 30 юни срещу 1 юли на много места в страната ще бъде посрещнат единственият и неповторим Джулай морнинг. На Камен бряг по традиция също ще има концерт. Тази година там ще бъдат и ERIDAN с вокалиста на Michael Schenker и BLACK SWAN Robin..

публикувано на 26.06.24 в 08:05

Художникът Анатолий Станкулов: Там, някъде зад всички проблеми, ни чака морето

„ Там някъде зад къщите е морето“ – така се нарича изложба живопис , с която художникът Анатолий Станкулов гостува в  Художествената галерия на Балчик. Тя ще продължи до 3 юли. Тя съдържа картини от два негови цикъла „Бряг“ и „Там, някъде зад къщите, е морето“. Общо 36 живописни платна на автора, който е със завидна биография – над 600 участия в..

публикувано на 25.06.24 в 08:15

Искра Радева: Морето ми липсва страшно много!

"Живея в полите на планината, но морето ми липсва страшно много!". Това каза за Радио Варна актрисата Искра Радева, която е във Варна и участва в дискусията „Социалните иновации“ на Академията в рамките на Международния фестивал на червенокръстките и здравни филми. Актрисата призна, че много обича морето и особено й е приятно да гостува във Варна,..

публикувано на 24.06.24 в 06:30