Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Литературата възпитава вкус, който ражда съпротива

Трима от най-четените съвременни български писатели – Георги Господинов, Захари Карабашлиев и Теодора Димова бяха част от "Варна Лит" - варненски детски и младежки литературни дни. Часове преди срещата им разговор с варненци и тримата гостуваха в студиото на Радио Варна.


Какво може литературата в днешно време, в 21 век, 2017-та година?


Г. Г – Понеже съм писал по темата - може прости неща. Едно от най-важните е, че възпитава вкус, което в политически бездарни времена като днешното е особено важно. Вкусът ражда съпротива и това, по някакъв начин, се надявам наистина да роди деца и поколения, които ще се справят по-добре с политическото бездарие. Защото четенето е политически въпрос в крайна сметка. Това е едното.

Второто, което ми се струва важно -  литературата може да произвежда смисъл, защото дефицитът на смисъл и дефицитът на бъдеще, в който живеем сега, е една от най-тежките кризи в момента.

И трето – може да утешава, ако нищо от тия първите две не сработи и нещата тръгнат съвсем зле. Една книга винаги ще даде утешение.

Това означава ли че последните двайсетина години на българите са им липсвали утешения под формата на „читава” литература?

Г. Г. - Последните 20 г. идват след предпоследните 45 г., така че е хубаво да ги гледаме в  по-широк период. Не, на българите не им е липсвала „читава” литаратура, но им се стовариха немного читави хора.

Носталгията по социализма и комунизма колко време според вас ще продължи?

Т. Д. - Тя като че ли изглежда неизтребима и се засилва все повече и повече, залива ни, облива ни отвсякъде. Вярно че преминаваме през тежки времена, че този преход като че ли не свършва и не свършва, но придобихме други неща.

Придобихме свобода на словото, свобода на пътуванията, децата ни учат в чужбина, имат свободата да се връщат или пък да остават там и нашата цялостна ориентация е към Европа. Ние забравихме какво беше преди да се присъединим към Европа, защото напредваме с малки стъпки и ни се струва, че много бавно напредваме.

Това не означава ли, че - въпрос към Захари Карабашлиев, издателствата всъщност са длъжници на младите поколения по отношение на литературата?

З. К. - Издателствата са длъжници на много неща, но са последното, което да сочим с пръст. Частните издателства, като всяко едно частно предприятие, са обречени да се справят с жестоките закони на пазара, т.е. ако едно издателство не издава достатъчно печеливши книги, то ще фалира. Примерите в това отношение са много.

Издателствата са отговорни за това, че в момента на пазара в България имаме изключително голям ръст на млади хора, които четат. Това не се случва просто ей така от само себе си, а защото много хора са правили много усилия години наред.

Ще се върна към носталгията по соц-а, която споменахме преди малко. Тя всъщност е носталгия по младостта. Ние бъркаме двете – носталгията по соц-а и носталгията по младостта.

Ако на някой му е домъчняло за неговата младост – тя разбира се е случила през соц-а. Хубаво е да разграничаваме тези две неща. Иначе, аз с много смесени чувства се отнасям точно към този тип носталгия, защото тя по един начин леко замазва чудовищните несправедливости, които се случиха през тези 45 години, от 1944-та до 1989-та. Често забравяме или просто лесно забравяме под какъв идеологически и и друг капак сме живели.

Факт е, и аз съм сигурен, че и Георги ще го спомене, с това че хората от малките градове, от малките села не можеше просто ей така да се хванеш, да отидеш и да живееш в София. Можете ли да си го представите?

Да, но това не е основание да си спомняш прозаични неща като това колко ти е струвало сиренето и как по улиците е нямало престъпност...

З. К. - Носталгията към миналото е също и една друга носталгия - към реда, към законността, дори и да е била привидна. Тогава е имало усещането, че ако откраднеш от магазина, твърде вероятно е да те хванат и твърде вероятно е да те вкарат в затвора. Малката престъпност е била по някакъв начин контролирана.

Да се върнем на литературата. Кога намирате време да пишете?

Т. Д. – Докато децата ми бяха малки много трудно намирах време да пиша. Знаете, че когато един текст започне да се пише, той трябва да се пише всеки ден и да се работи най-малко по няколко часа на ден. Много ми беше трудно, но винаги съм успявала да имам тая самодисциплина. Без нея не може да потръгне.

Сега, децата са пораснали и вече доста по-лесно намирам време.

В това време на агресия още ли смятате, че човек е любов?

Г. Г. - Все повече и повече. Човекът с книга няма как да ви бие шамари. Той не рита, не крещи. Идеята, че млатенето с думи е едно, а млатенето с ръце е друго е доста странна идея. Хубаво да видим връзката между между тях/.

Ние сме това, което говорим, но можем ли да кажем, че ние сме продукт на книгите, които четем?

Г. Г. - Определено. Ще кажа защо. Защото, когато си минал през „Малката кибритопродавачка” и ако това някак си те хванало за гърлото, няма как после да си с лека ръка, да как да кажа, безпаметен, агресивен, сеещ раздори и т.н.

Вашето и моето поколение, което е след вашето сме чели общо взето едни и същи книги, едни и същи автори. Защото това поколение се млати с думи почти непрекъснато?

Г. Г. - Зависи как сме чели. Ако четеш през лупата на сълзата и, ако просто сме чели щото трябва да прочетем 30 страници в училище – не е едно и също. танци училище е друго не е едно и също.

Къде е скрито въображението?

Т. Д. - Как да ви кажа, въображението е скрито във всеки един миг. Стига да имаш този поглед - творческият поглед, няма значение каква е ситуацията. Ако ти си с тези свои сетива, антени, пеленгатори – във всеки един момент можеш да видиш къде се крие тайнственото, магичното, онова което ще остане занапред. Защото всеки жест е важен, всяка дума е важна. Думите са близки, но е много важно и да си носите вълнението в джоба.

Може ли да говорим че идва поколение от деца или по-скоро от младежи, които масово пишат?

Г. Г. – Ще го кажа съвсем конкретно. Има много четящи деца – от 6, 8, 9 клас, които четат нашите книги, които не са детски. Говоря за „Физика на тъгата”, за „Майките”, „18% сиво”. Те вероятно, сигурен съм, тайно пишат, в което няма нищо лошо. Ако не станеш добър писател, можеш да станеш добър читател, което е много важно. Така че нека пишат. Нека пишат масово, ако това е част от четенето.

Какво бихте ги посъветвали? Включително и тези 15, 16-годишни които вече са много осъзнати и много наясно със себе си?

Г. Г. – Много по-добре е да искат да са писатели, отколкото да искат да са мутри.Това е добра първа стъпка.

З. К. – Това е много добра новина – да имаш желанието да правиш нещо толкова самотно ипо някакъв начин обречено на голяма борба.

Може би те не го виждат по този начин?

З. К. – Единственият съвет е да продължават. Не може да искаш да си състезател по лека атлетика и да не тренираш, не може да искаш да си художник и да не рисуваш, т.е. не може да искаш да си писател и да не четеш. Трябва да четеш с часове.

Т. Д. - Изисква самодисциплина. Понякога писателската работа е толкова черна и неприятна, колкото и всяка друга друга работа. Една година преподавах творческо писане в университета и точно това е, което не успях да ги науча. Че един текст се написва и след това отлежава, а след това поне 7-8 пъти се редактира. Те искаха щом са го написали, той веднага да бъде харесан и веднага да бъде даден за печат. Ето това е абсолютно пагубно за самото писане – това, че можеш да разчиташ на прима виста да не пишеш и след това да не се интересуваш и след това да не продължиш да вършиш тази трудна неприятна досадна редакторска работа.

Теодора Димова, Георги Господинов и Захари Карабашлиев в студиото на Радио Варна съветват „Четете и пишете!”


Цялото интервю може да чуете в звуковия файл:




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Шеф Пламен Петров: От 24 часа в денонощието - сме заети 26

Професията на главен готвач изисква много лишения. От 24 часа в денонощието сме заети, ментално и физически - 26. Това каза шеф Пламен Петров в предаването на Радио Варна "Новият ден". Той е потомствен готвач, опитен и уважаван майстор, на когото се доверяват много влиятелни личности от различни сфери на живота. Приготвял е ястия и на самия Тодор Живков...

публикувано на 21.10.25 в 07:40

Експерт: Трябва да има строг контрол върху автошколите заради корупцията и фалшифицирането на обучението

След трагедията край Созопол експертите настояват за спешни мерки и реален контрол върху автошколите. Днес Европейската комисия обяви последните данни за пътната безопасност, според които България отново е сред държавите с най-много жертви по пътищата – 74 загинали на милион жители, веднага след Румъния (78). На този мрачен фон страната бе разтърсена от..

публикувано на 20.10.25 в 17:35

"Невидимо дете"- спектакъл в памет на Димо Стоянов, който превръща музиката в изповед

Тази вечер от 19,00 часа на сцената на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" във Варна ще оживее един свят, създаден от спомени, музика и човечност. Мултижанровият спектакъл "Невидимо дете", посветен на живота и творчеството на покойния Димо Стоянов от група P.I.F., ще бъде представен за първи път пред варненската публика. Продукцията..

публикувано на 20.10.25 в 11:49
Иво Жечев

Отбелязваме Международния ден на готвача

На 20 октомври всички готвачи, за които кулинарията освен професия е и хоби, празнуват Международния ден на готвача.  Шеф Иво Жечев разказа пред репортера ни Ваня Славова за пътя към професията:  Празникът е инициран от Световната Асоциация на Готварските Общества (WACS). Денят се отбелязва от 2004 година в повече от 70 страни по целия свят, като..

публикувано на 20.10.25 в 03:50

MAX1M представя новия си сингъл "Ego Game"

Максим Ялнъзов  е един от младите таланти на Варна, който от 11 години се занимава с музика и изкуство (а в момента е почти на 17). Носител на над 100 (!) награди от вокални конкурси в България, Румъния, Молдова, Казахстан, Беларус, Унгария, Малта и Германия, Максим пее, свири на пиано и китара, посещава школи по танци и по актьорско майсторство,..

публикувано на 20.10.25 в 00:18

Специалисти: Социалните мрежи да се използват здравословно от децата, спорът дали да бъдат ограничени не води до нищо полезно

Идеята достъпът до социални мрежи на деца под 15 години да бъде ограничен предизвика оживен обществен дебат, който продължава и днес. Повод за него станаха изявленията на образователния министър Красимир Вълчев, че социалните мрежи  създават сериозни рискове за психичното здраве и развитието на децата. Мнението му беше подкрепено от председателя на..

публикувано на 17.10.25 в 08:00
Росен Йорданов

Росен Йорданов: В политиката моралът трябва да следва алтруистичния модел и всеки да знае своето място

В концертното студио на Радио Варна снощи се проведе среща-дискусия със социалния психолог Росен Йорданов на тема „Моралът в политиката" с вход свободен. Преди събитието с Росен Йорданов разговаря Валерия Василева. Темата за морала в политиката безспорно е много важна и актуална в обществото ни, но и твърде сложна - какви са вашите основни..

публикувано на 16.10.25 в 07:40