"Ветровете ни мраморни" - роман за изненадите

В случай, че ви се чете интересна книга и искате да научите неизвестни факти за известни личности, то романът "Ветровете ни мраморни" е напълно подходящ. Интересно четиво според Ваня Славова, която  разговаря с автора на книгата-писателят Николай Табаков:

Първо трябва да предупредя читателите да не го изпуснат на краката си, за да не стане контузия. Всъщност стана дебела книга, както всеки път и този вътре се оказват две книги. Едната си е нормално повествование- в едно село работи склуптор, около него животът ври и кипи в страсти, въжделения, убийства, но вътре е втъкана една друга нишка: там са десетте най-големи европейци на 20 век, глава след глава, плюс трима от големите българи.

Как избрахте точно тези фигури, тези личности: европейски и български?

Беше много сложно. Лесно е да се направи за 14-15 век, където е класика, там е познато всичко, даже е скучно. На 20 век хората консултирах с професорите Георги Каприев и Иван Божилов, Бог да го прости, отиде си човека. Големи спорове бяха, кой да бъде, кой да не бъде. Така, струва ми се, че хванахме каймака. Самата консултация беше любопитна, беше безкрайно любопитна самата работа по тези хора. Много четене. Аз всъщност си направих за четири години малък университет, за да станат нещата. Много неща не ги знаех и аз, беше изключително любопитно. Даже сега, като книгата е готова и отива при читателите, някакси ми е празно. Няма какво да си правя с ръцете, с чувствата.

Да споменем някои от героите: Мария Кюри, Майка Тереза, Борис Христов... Какво преоткрихте вие, нещо, което не сте знаели за тези личности, а сега ви е направило впечатление вследствие на целия труд по романа?

Във всяка една от главите за тези големи фигури се намери по нещо интересно и ново. Да кажем за Борис Христов, който започва да учи като баритон, той не е бас... Затова години наред хората се чудят на този мек глас, дълбок и силен, но глас, който не събаря керемидите на операта. Това е откритието, че той е баритон. За Алберт Айнщайн беше трудно да се работи, защото аз съм хуманитарист.

Да, Българска филология сте завършили.

Исках да намеря подходящ пример за теорията на относителността. Исках редовия читател да разбере горе долу за какво става дума. И изключително трудно, защото само да преди 60 години едва 12 човека в света са разбири тази теория за какво става дума. Сега разбира се е различно. Но пак трябва да се говори за нея. Ние си живеем на една планета, наречена Айнщайн така или иначе с тези нови физични закони. А не само това. Любопитно беше това, че Майка Тереза страшно прилича на Радичков. Странно е това, но това е балкански ген.

От къде възникна историята за сюжета, за този склуптор?

Не знам. Това си е моя идея, натрупа се и стана. Склупторът работи на брега на реката. Пристига европейски проект, по който трябва да се направят въпросните 10 европейци плюс трима българи. Това се прави във всяка европейска страна. Голямо фукане пада. Човекът работи, той е най-добър на Балканите. Но искам да ви кажа, че тази книга не е апотеоз на Европа. Не и по този начин. Всички големи човешки обединения се разпрашават, заради унивелировката си.

Още повече, че Европа е толкова многолика и разнообразна, че е ако се съхрани нейната атентичност на отделните места е много по-интересна, отколкото ако е унифицирана.

Прекрасно го казахте. Винаги има как да се върви напред.

Цялото интервю може да чуете в звуковия файл: