Как да се държим по време на класически концерт? Шумящи опаковки от бонбони, звуци от неизключени телефони, закъснения или...

Анна Халамян е родена във Варна и има висше музикално образование – оперно пеене. Тя живее отдавна в Германия и през 1993 г. открива във Франкфурт на Майн своя собствена галерия, наречена „Титан“. Представя художници от Южна Германия, но и няколко български артисти – Милко Божков, Емил Попов, Стоян Цанев, Светлин Русев, Десислава Минчева, Росен Донев, Йоханес Артинян. По-късно съдбата я среща с един висококултурен и сърдечен германец – Герхард Хорнман, юрист и съдия. Двамата създават галерията си във Варна, където представят средно по пет изложби годишно, както и изискана културна програма от концерти – джаз и класическа музика, премиери на книги, литературни четения и срещи с художници. „Артистичните срещи при Анна и Герхард“, както би могло да се преведе името на галерията, носят особено, интелектуално ухание. Досега двамата галеристи не са правили компромиси с художественото качество на проявите. Светлана Вълкова разговаря с Анна Халамян:

- Как се подготвяме, за да отидем на класически концерт, т.е. необходима ли е предварителна подготовка?

- За тези, които знаят какво ще чуят, за тях е ясно една симфония, една клавирна соната за пиано или друга музикална форма от колко части е тя, не им е необходимо да им се обяснява, активните слушатели знаят кога се ръкопляска - когато едно произведение свърши, а не в паузите, защото това нарушава концентрацията на изпълнителите между частите. Освен това те създават една атмосфера, върху която са работили много месеци, за да изпълнят нещо технически перфектно или да създадат една емоционална връзка към произведението и към публиката. За тези, които не познават произведенията, просто трябва да се ориентират по знаещите или да изчакат, когато изпълнителите станат, означава че произведението е приключило и тогава да започнат да ръкопляскат. Добре е да си купиш програма, да прочетеш за какво става въпрос, когато си информиран слушаш по друг начин. Ориентирай се по тези, които са повече в материята и не нарушавай климата, който се създава по време на концерт.

- Да обърнем внимание на ръкоплясканията в края на произведението. Колко са важни последните секунди?

- Има много темпераментни хора, които желаят веднага да си покажат възторга и това колко им е харесал концерта, но ако се изчака и се брои до 10 е по-добре, защото тази създадена хармония на сцената не трябва да се унищожава с такива спонтанни изблици от страна на публиката, защото и самите музиканти са потопени в тази музика, в този процес, на тях им трябва го приключат и тогава е времето за аплодисменти.

- Можем ли да кажем, че музикантът излиза от роля, сигурно е добре да се изчака 4-5 сек. след финала на произведението?

- По-добре е емоционалният изблик да е 4 секунди по-рано, но да е в края на произведението, да не се случва между частите.  Тогава се нарушава нещо, което се е градило 15 минути примерно в първата част, в паузата ненавременните аплодисменти го унищожават, и то отново трябва да се гради в следващата част.

- Колко по-рано се идва на концерт?

- Достатъчно е в 7 без 5 да си седнал и да си готов да слушаш. Не да се пристига в 7, да се разбутват хората, които вече са готови, след това да се изключва телефона, по този начин ти отново нарушаваш един процес, който се изгражда от хора, които са отишли и искат да слушат, а ти им пречиш, не само на околните, но и на изпълнителите. Всички са с много изострени сетива в този процес, едните са отишли да слушат, а другите свирят с изострени сетива и показват уменията и труда си, граден с месеци.  Не е прилично да се отварят бонбонки, да се изключват телефони, да се закъснява.

- Как става влизането след началото на концерт в Европа?

-Никой не те пуска да влизаш след втората камбана, чакаш да дойде паузата, никакво влизане, няма значение че си платил – да си дошъл навреме.

- Какво да се прави с кашлянето?

- О, това е световен проблем. Като се знае, че някой е болен, да си остане вкъщи, ако държи да присъства, да си носи бонбони, но те да са разопаковани. Малко подготовка е нужна, за да не се пречи на останалите.

- Една друга тема – облеклото, вече няма строги правила, днес нещата са твърде демократични...

- Облеклото е вид уважение към изпълнителите, посещението на една театрална или музикална културна институция, не че не е допустимо да се отиде с дънки, но ако човек има възможност и държи на добро отношение към себе си, е добре и да покаже такова.

- Кое е добро, на кое се ръкопляска бурно, на кое се става на крака, какво е необходимо да се изгради критерий за слушане с разбиране?

- Слушане, слушане, колкото повече се слуша или се гледа, толкова повече ние изграждаме рецептори, които на следващия концерт ни дават други сигнали. На стотния концерт вече чуваш неща, които на първия не се чул. С изложбите е същото. Това е толкова голямо наслагване на информация, че човек, който не се занимава с това, не може да дешифрира всичко на прима виста.

- Нагласата „Аз отивам да се забавлявам на концерт”?

- Концертът не е забавление, хората работят с месеци, с години, за да са добри музиканти, това е много труд. Забавлението е след това, когато си изпитал  удоволствие от един концерт и то ти дава нещо, и те държи две-три седмици, защото ти си толкова впечатлен, че емоциите те контролират, ако ги допуснеш, разбира се.

- Вашите топ три концерта, на които сте била?

- Артуро Бенедети Микеланджели (пиано) във Франкфурт, два пъти го слушах, за мен това беше върховно преживяване,  Ане-Софи Мутер, когато беше още млада цигуларка, заедно с Алексис Вайсенберг (пиано), когото знаех от България и ми беше много интересно да го чуя. Този концерт и два концерта на Микеланджели - за мен няма нещо, което досега да ги е надминало.