"Интимни фотографски етюди в търсене на деликатността“ - изложба на Димитър Дачев

"GLAM" означава вълшебство, обаяние, привлекателност, разкош. Развитието на този жанр е обусловено от наличието на многобройните лъскави списания. За разлика от модната фотография, където акцентът е предимно върху дрехата, "GLAM" стилът зависи изцяло от вижданията на самия фотограф. Главното при него е акцентът на автора върху модела, изцяло върху неговата външност, а не върху дрехата, фона или обстановката. Затова и в повечето случаи елементите на фона, облеклото и аксесоарите се явяват просто допълнение към красотата и чара на модела.

Димитър Дачев е разпознаваем с работата си върху редица музикални клипове, между които "Двама" на Джанго Зе, "Безкрайност" на Мария Грънчарова, видеo клипове за Music Idol, Любена Нинова, Искра Милкова - вокален педагог в X-factor, автор е на мултимедията в проекта "Живот като на кино" на Мариета Ценова и Деси Тенекеджиева. Работи върху документални филми за музикални фестивали, политически кампании, рекламни кампании и др. Участва в изложбите НЕОХРАНЯЕМА ЗОНА, Contempo, Българска фотографска академия „Янка Кюркчиева“, сребърен медалист е на FIAP за цветна фотография от Международен фотосалон - Варна.

Създател е на проекта NAKED MEME, a през 2014 година е отличен от журито на национален конкурс "Хартията в съвременното изкуство" на фондация "Йордан Парушев" за синемаграфията "Tear the paper hair".

"GLAM фотографията е трудна, защото е красива лъжа. Благородна е, защото е комплимент. В торбата с трикове са добро познаване на анатомия, светлина, физика, дори математика. Целта е да модулираш по вътрешен усет елементи, детайли и състояния, да ги разкриеш или скриеш като естетичен еквалайзер, давайки на мозъка на зрителя ремикс, от който той да създаде холограма”, казва Димитър Дачев. С него разговаря Ваня Славова:

- Какво включва изложбата?

-Всъщност това е ретроспективна изложба. Работи, които са от последните десет години. Те са се случвали по различни лични поводи. Кураторите са уловили целия процес на развитие на визуалния ми език.

-Вие от канонаджиите или никонаджиите сте? С каква техника снимате?

-В изложбата ще имате възможност да видите поне три кадъра с телефон. Иначе, ако си говорим сериозно, предпочитам "Сони", но аз не мисля, че камерата е определяща.

-Как така? Най-малкото има различни обективи?

-Ако пак се върнем към различните нива на абстракция на абстракция, нещата, които търся да предам като петно, като структура, бих могъл да ги постигна с каквато и да е камера. Включително и с телефон.

-В тази връзка обаче не всеки, който снима с телефон е фотограф и може да прави изложби...

-Напротив! Аз мисля, че фотографията е дял от съвременните визуални изкуства и даже не трябва като артисти да се ограничаваме само с нея. Точно това, че днес фотографията е толкова достъпна, се явява най-трудно преодолимото препятствие към създаването на радващи изображения. Защото преди десетилетия, когато фотохимичните процеси са били единственият способ за създаване на изображение, почти всичко такова, дори дефектно, е било радващо окото. В момента летвата е вдигната много по-високо. За да зарадваш окото на зрителя трябва да дадеш много абстрактни пластове. Повече от един технически перфектен образ.

-Да. Това отново е доказателство, че не всеки може да го постигне, макар и да снима с телефон, правейки всеки ден по сто снимки.

-Вижте как технологията е направила селекция на уменията, които са били необходими преди и сега, за да бъде разказана добре една визуална история.

-Добре. Каква е вашата визуална история в тази изложба? Споменахте, че в продължение на 10 години са правени снимките. Има ли някаква линия освен женската красота?

-Това е, да, очевидната линия. Иначе има визуални изразни средства, които чисто емпирично съм откривал, някои неща съм заимствал от стари класици портретисти, които са ми направили впечатление. Харесвам модните течения на 20-ти век като запечатване на движение на коса, любимо изразно средство.

-Разплакахме един модел точно с цел да веем косата й.

-Не излезе ли по-интересна снимка с разплакания поглед? Или в този момент не ви беше до снимане?

-Аз съм чувствителен на тази тема и не искам да виждам страдащи хора. Много е евтино да спечелиш зрителски интерес с човешкото страдание.

-А има ли усмихнати лица в този ред на мисли?

-Няма и много усмихнати всъщност.

-Какво е тяхното изражение чисто лицево, не телесно?

-Скъпите неща са недостъпни и моделите ми са скъпи и недостъпни.

-В буквалния или в преносния смисъл?

-И в двата. Хората са ми скъпи и ми е приятно да ги представя по по-интересен и недостъпен начин.

-Какви са вашите модели като личности в изложбата?

-Загадки! :)

Интервюто с Димитър Дачев може да чуете в прикачения звуков файл: