„Бохемските кафенета на соца“

В книгата „Бохемските кафенета на соца“ журналистката Мариана Първанова за пръв път разказва за ролята на „Кристал“, „Кравай“, „Яйцето“, „Феята“ и „Бразилия“ като артистични средища в София. Авторката тръгва по стъпките на най-легендарните софийски кафенета от 1944 г. и стига до 1989 г., за да установи, че те са поне 40 на брой. Ценното е, че тя дава думата на самите творци – Кирил Маричков, Ириней Константинов, Любен Зидаров, Крум Дамянов, Валентин Старчев, Стефан Илиев-Чечо, Емил Попов, Дамян Обрешков и още много други, които си спомнят кои са били любимите места за творчески срещи.
Идеята за книгата възниква от понятието „литературните кафенета“ на Европа. Термин, често използван в старите столици на Европа, свързан с традицията на интелектуалците да се събират на по чашка кафе или питие в определени заведения. Средища, които събират хора от различни области на културата – писатели, поети, театрали, критици, художници, артисти и музиканти. Традицията на „литературните кафенета“ отдавна е станала част от живота на артистичните среди във Виена и Париж, Мадрид и Мюнхен, Прага и Краков. Тя е жива и днес и задължително намира своето отражение в туристическите пътеводители на големите европейски градове. 

Светлана Вълкова разговаря с журналиста и историк Мариана Първанова:

-Избройте някои от кафенетата на соца, които са емблематични и които сте включили в книгата си?

-"Кристал", "Кравай", "Яйцето" в университета, Унгарският ресторант, сладкарницата на хотел "България", Чешкият клуб. До началото на 90-тте съществуваше още Клубът на журналистите. Сградата в момента все още съществува. Там има друго кафене. Клубът на писателите на ул. "Ангел Кънчев" 5. Били са повече от 40. Любопитното е, че 2-3 от тях все още съществуват. Интересна е сладкарницата на хотел България, това е бил най-тежкарският хотел. построен 38 година и е държал лидерството до 70 година, когато вече се построяват Гранд хотел София, Гранд хотел Москва, Плиска. Тогава вече изземват малко от славата на Гранд хотел България, но там се е събирал елитът, буржоазията преди 9-ти, най-богатите тютюнопроизводители, индустриалци, политици заради близостта на Народното събрание. След 9-ти по обясними причини индустриалците вече не ходят в Гранда. Но през 50-тте години започва едно възраждане и на хотела, и на сладкарницата. Всъщност хотелът винаги е съществувал. Там е отсядал Георги Димитров. След 50-тте години започва възраждането на сладкарницата и ресторанта. Там е обичала всяка вечер да гостува Леа Иванова с един от своите оркестри. На нея й е било забранено да пее тогава, но ми разказаха ( журналистът Дамян Обрешков ), че тя е ходила с компания в ресторанта и в сладкарницата и към 22 часа публиката, разпознавайки я, започвала овации. Тя е правила импровизиран концерт, не регламентиран. Все още се пази старата сладкарница на Гранд хотел България, в която всеки ден си е пил кафето Иван Вазов, четял е пресата. За съжаление сега се започва преустройство на хотела и на сладкарницата. Много се надявам да се запази автентичният вид, защото заради него сладкарницата на хотела е честа снимачна площадка на много холивудски филми. "Инспекторът на нощта" също е сниман в хотел България. Такива заведения на запад се пазят като зеницата на окото в автентичния им вид. Те са живи. Не са като музеи. Там продължават да се посещават от интелектуалци. Бях командирована във Виена и специално ме разведоха около театрите, където се събират в момента артистите, режисьорите. Те са в ретро обстановка, защото това е самото сърце на Виена. Същата ситуация е и в Париж. Миналата година бях във Варшава. Специално тръгнах да изследвам кафенетата във Варшава, защото градът е бил сринат от бомбардировките през Втората Световна война, но е възстановен по чертежи едно към едно.

- В този вид, в който е бил?

- Да, като са запазили някои от кафенетата, които в момента не са кафенета. Има адвокатски кантори, но обликът на града е запазен. Това е пример как хората ценят това, което имат и съжалявам, че ние се отнасяме много нихелистично у нас. И то в последните 20 години загубихме много ценни паметници на културата.

Интервюто на Светлана Вълкова с Мариана Първанова може да чуете в звуковия файл: