На 15 август отбелязваме Успението на Пресвета Богородица

Според преданието на този ден апостолите се събрали от местата, където проповядват, за да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото ѝ тяло. Това било нейното последно желание, след като три дни преди да почине й се явил арх. Гавраил. Той й съобщил, че Бог е пожелал да я вземе при себе си, за да царува вечно с него. Исус обаче не е пожелал да вземе и баща си, дърводелеца Йосиф. Последното желание на Божията майка било да види Светите апостоли заедно. И те по чуден начин се явили пред нея, въпреки че проповядвали далеч един от друг. Те се пренесли пред вратите на дома ѝ в Йерусалим. Божията майка напуска земния живот и отива при сина си на 64-годишна възраст. Три дни след това сам Иисус Христос слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата ѝ. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.“ В памет на явяването ѝ пред апостолите, Църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави „въздигане на хляба“.

Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица. На него след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми. На него не се работи. Някога правели курбани, а болните нощували на „свети места" за здраве. Денят се празнува в чест на Св. Богородица, която е покровителка на семейното огнище, на майчинството и жените.

„До Богородица сламата стада на жито, а след Богородица житото стада на слама!"- така гласи народната поговорка и затуй добрият стопанин трябва да свърши вършитбата до Голяма Богородица. На този ден се мелело от новото жито. От него се приготвял обредният хлябове за празника и се вярвало, че ако на този ден вали дъжд, ще има голямо плодородие в следващата година.

Празникът е ден на Варна от 1993 г. През периода на социализма като празник на града се чества 27 юли - Денят на освобождението от османска власт. В годините на прехода  празникът на града започва да се отбелязва на 15 август - денят - патрон на катедралния храм.

На Успението на Богородица в града е посветен още един храм, известен на варненци като „Малката Богородица”. Това е най-старата черква в града. Построена е през  1602 г.  на мястото, където спряла волска каруца, в която пренасяли икона на Божията майка, оцеляла след пожар в стар манастир. И днес иконата се съхранява в старинния храм. В миналото варненци преспивали за здраве в църквата, а иконата била изнасяна на празници и обикаляла с литийно шествие града.