Проф.Попконстантинов: Празникът на Св.Богородица е честван още преди 1 100 г. във Варна

Археологът и преподавател проф.Казимир Попконстантинов получи званието "Почетен гражданин на Варна", за дългогодишната му работа в проучването на забележителните средновековни манастири в с.Равна, Провадийско и в месността Караач теке, свързани със Света Богородица, покровителка на Варна.

Честито за званието “Почетен гражданин”, което получихте! Как го приемате?

С огромно вълнение! Казвам го не от куртоазия. Въпреки, че съм получавал много награди, както в България, така и в чужбина. Но вълнението ми е двойно и тройно, защото съм спомогнал за популяризирането на почитането на Св.Богородица, която е патрон на град Варна.

Да, Вие сте потомък на свещеник и богослов по образование. Това ни подсказва и Вашето бащино име Попконстантинов. Разкажете какво е какво е значението на Св.Богородица за Варна и региона? 

Значението е огромно, но това не е някаква хипербола. Първо защото Св.Богородица е била патрон на Цар Борисовия род. Цар Борис Покръстителя, който е бил и обединител на славяни, прабългари, завареното местно население. Личност, която не трябва да бъде забравяна и за една минута! Защото благодарение именно на него, днес ние съществуваме и като държава и като народ! Той е бил изключително проникновен.

А образът на Богородица?

И именно, през този ранен период Св.Богородица е била защитница първо на Плиска, след това на Преслав. Когато Василий Втори Българоубиец превзема Преслав, за него не е било толкова важно да вземе като пленници синовете на Цар Петър – Борис и Роман, а е взел чудотворната икона на Св.Богородица! И по този начин той десакрализира Преслав. Св.Богородица е била патрон на Цар Борисовия род съдим по оловен печат, първият открит именно в месността Караач теке през 1921 г.  И затова Св.Цар Борис е посветил на Св.Богородица изключително много храмове. Два от тях, този при с.Равна, Провадийско и другият е манастирът, който проучваме вече 20 г. в Караач теке. В Равна, това е видно от надпис, който открихме. Там единия от проучвателите бе и проф.Алекасндър Кузев, Бог да го прости, и колегата Павел Георгиев от Шумен. Тримата посветихме 10 г. на този манастир. Вторият манастир, в месността Караач теке, известна като Пчелина, започнахме да го проучваме през 1996 г. благодарение на покойният вече мой колега и състудент Иван Иванов, проучвателят на Варненския златен халколитен некропол, затова приятелски му казвахме Златния Иван. Ако не беше нюха и усета на колегата и приятеля Иван Иванов, ние сега нямаше да разговаряме за този манастир. Той е важната брънка от тази верига от манастири, скриптори и манастирски училища, за които се е погрижил Св.Цар Борис.

Къде по света, където сте представяли  това културно-историческо наследство на Варна и региона, свързано с Богородица е имало най-впечатляващ за Вас интерес?

Много са. Но манастирът при с.Равна бе шлагер сред учените не по-малко от 30 г., защото за първи път в целия славянски свят се откриват на едно място близо 240 надписа, за чието изписване са ползвани пет графични системи! Нещо непознато! В Равна имаме роническо писмо, чиито носители са прабългарите, гръцко писмо по понятни причини, латинско писмо, също така кирилица, глаголица и двуезични надписи.

Кое е най-важното, което варненци трябва да знаят за Караач теке и да разказват на своите гости?

Не е необходимо да ги убеждавам. Само ще добавя, че празникът на Св.Богородица е честван още преди 1 100 г. във Варна. В средновековна Варна, в нейните покрайнини, пак благодарение на този манастир, който проучваме над 20 г.

Варна за мен е град, в който съм посветил 20 г. Ако събера месеците, аз съм живял тук близо две години. Един от скъпите ми градове и ми е легнал на сърце, иначе нямаше да отделя 20 г., за да проуча заедно с моя екип, в който влизат проф.Валентин Плетньов, директор на РИМ-Варна и доц.Росина Костова от катедрата по „Археология”.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл: