Поетът Петър Чухов: „Какво ще направиш, ако твоят ангел хранител се окаже паднал ангел?”

Петър Чухов е роден през 1961 г. в София. Бакалавър по библиотечни науки и магистър по социология на Софийския Университет „Св. Климент Охридски”.

Автор на 14 книги: „Градината на слабата реалност”/1995; награда за дебют на конкурса „Южна пролет”/, „Руни”/1998/, “Мулето на Педро” /1999; книга на годината на сп. “Егоист”/, „Провинции”/2000/, “Малки дни” /2002; Национална награда за поезия “Иван Николов”/, “Снежни човеци” /2003; Специална награда на конкурса за нов български роман “Развитие”/, “По-скоро никога” /2004, по която няколко години се играе спектакъл, осъществен от Театър-лаборатория @лма @лтер/, „Три” /2010/, както и на двуезичната /на български и английски/ книга с хайку и сенрю „Безопасни игли”/2008, 2010/, първото издание на която е книга-уникат, ръчна изработка, с оригинални илюстрации на Сирма Сиромахова и дизайн на Момчил Колчев,  „Когато се завръщат еднорозите“ (2011), „Игри без играчки“ (2012) - детска книга в три части, „Камуфлаж” (2014) - разкази и роман, „Сбогуване с нарцисизма” (2015) - номинирана за Наградата за нова българска поезия „Николай Кънчев”, както и за наградата „Памет”.

Най-новата му стихосбирка е „АДdicted” (2017), издава ИК „Жанет 45”, редактор на книгата е Марин Бодаков, художник и оформител – Кирил Златков.

Пише музика и текстове, свирил в много рок групи („Субдибула”, „Тутакси”, „Стенли”, „Пешо и алкохолиците”, „Кокарда”), съосновател на етнорок група „Гологан”. Представя стихотворенията си с групата за поезия и алтернативен рок „ЛаТекст“(latext.eu), а най-новата формация, в която свири, е “Par Avion Band”.

Петър Чухов беше гост на предаването за култура на Радио Варна „Гравитация нула”. Интервюто на Светлана Вълкова може да чуете в звуковия файл:

- Ами да...Това е може би пътят на вникването във „вътрешната отвъдност” и опитите тя да бъде изразена с думи. Това е пристрастеността към думите, към изразяването на живота, на съществуването чрез думите. И все пак, всяко взиране навътре е един път към собствения Ад. Затова от тази гледна точка творците, които непрекъснато преработват тези несъзнавани съдържания на своята личност, те едновременно си правят една своеобразна психотерапия, но също и успяват чрез чрез ада да постигнат един рай... Нека не звучи като оксиморон, но аз смятам, че адът и раят често пъти са едно и също нещо, и единствено гледната точка и способността да се справяме с тази вътрешна отвъдност до голяма степен определя какъв етикет ще сложим на тази същност.

Какво има в кръговете на Вашия Ад? До кой кръг сте стигнал?

- Не мога да кажа, но за разлика от библейския или дантевия ад, тук не съществуват, според мен, строго обособени кръгове. Техният брой може да е безкраен – зависи до каква степен човек успява да се потопи в собствената си същност. Всеки път като казвам „потапяне, навлизане в собствената си същност”, то не е затваряне, за мен това е откриването на света. Човек може да го направи чрез други хора и да постигне другите хора по този начин, и за мен това винаги се свързва с хармонията с външното. Т.е. за мен това потапяне не е самоцел, то е един вид комуникация и откриване на общи архетипни съдържания, чрез които ние се идентифицираме и с други хора и постигаме общуването. За мен това е форма на общуване, не форма на изолация.

Изкушена съм да използвам цитати от Вашата поезия, така че ще попитам „Какво ще направите, ако Вашият ангел хранител се окаже паднал ангел?”

- Предполагам, че няма да се учудя...Освен това, отговорът не е даден в моето стихотворение. Въпросът е в осъзнаването на наличието на ангел хранител, независимо какво ще наречем по този начин. Важното е да има комуникация с тази отвъдна реалност, да има усещане за някаква възможност човек да преодолее своята самотност. Аз смятам, че човек не е обречен на самота, тя може да се преработва и по различни начини да се превръща в удоволствие от общуването. Това е и основната цел на писането ми, в крайна сметка, защото то тръгва от самотата и ако я преодолее, наистина е едно Спасение – с главна буква. Смятам, че творчеството е спасение...

Взаимно

Какво ще направиш

ако твоят ангел хранител

се окаже паднал ангел

Ще му подадеш ли ръка

да се изправи

или ще легнеш

до него

и ще си кажеш

крилата

са мека постеля

Пейзаж

След столетия
бели облаци
за миг преминава една жена
в черно