След края на източно-европейската обиколка на френския президент Еманюел Макрон, разговаряме с Адриян Николов, икономист в Института за пазарна икономика. Интервю на Емилия Николова в предаването "POST FACTUM"
- Каква е конкретната цел на Макрон, какви са измеренията на исканията му и възможно ли е това да се случи?
Това, което прави Макрон е насочено не толкова към българската публика, колкото към френската. Той изпълнява едно предизборно обещание и се опитва да демонстрира своето желание да разсъждава и да действа по въпроса, отколкото да очаква да достигне до реално политическо действие за ограничаване периода на командировките до една година. Неговото предложение е много по-умерено от това, което представителите в България са очаквали, включително на организациите на шофьорите се опитаха да представят т.е. в никакъв случай няма да стане дума за изтегляне на каквито и да било командировани работници, а за съкращаване на максималната продължителност, която могат да прекарат в друга европейска държава в рамките на една година.
- Намеренията, които визира Макрон в България, за цяла Европа ли се отнасят?
- Именно, да. Тук става въпрос за промяна на европейска регулация, която вече съществува. Настоящият режим казва, че командировани работници, които работят във фирма в изпращаща страна са задължени да получават поне минималната работна заплата на приемащата страна, но имат право да плащат своите социални осигуровки в страната, която ги изпраща. Това е елемента, който Макрон се опитва да представи като социален дъмпинг, т.е. предоставя конкурентно предимство пред местните работници, които работят на френския пазар в неговия случай. Дали това е така, е доста съмнителна тема. Лично аз не съм виждал убедителни доказателства, че подобен социален дъмпинг изобщо се случва.
- Числата говорят сами по себе си. Колко са командированите работещи българи във Франция и да видим дали е сериозно влиянието им на пазара на труда?
- Има около 2 милиона души, които са изпратени от Източна в Западна Европа. Около 14 хиляди българи работят по този тип командировъчни отношения в Западна Европа, но дори те до един да са на френския пазар, макар да не е така /само в Германия има два пъти повече командировани работници, отколкото във Франция/, те не са в състояние да повлияят по какъвто и било начин на местния пазар, пък било то и да са в един сектор.
- В кой сектор са съсредоточени?
- Според данни на Евростат това най-често се случва в строителството. Второто място е транспортът, но тук говорим за много по-кратки командировки. Строителят отива в друга държава и работи между четири и шест месеца, а шофьорите на камиони пътуват за много по-кратки периоди от време "от и до" дестинацията си, но времето, през което са извън страната си, се води командировка. Затова техните организации се изказаха най-остро за тези регулации.
- Само че синдикалните организации у нас казаха "да" на това предложение.
- Аз лично не можах да си обясня реакцията на синдикатите. По-скоро ми се струва, че те се опитват да играят на нотата "честно заплащане", което е много лесно продаваемо съобщение за техните членове и хората, които ги подкрепят. Тяхната реакция беше много бърза, в рамките на няколко часа след първоначалните разговори. По-скоро синдикатите се опитват да защитават позицията си за равно заплащане в рамките на ЕС.
- Да, но ако беше еднакво заплащането, едва ли щяхме да имаме тази тема.
- ЕС изобщо не включва идея за равно заплащане. Няма го в начина, по който сме се конституирали тази политическа организация.
Има ли бъдеще тази идея и как източно-европейските държави гледат на тази идея, чуйте в интервюто на Емилия Николова с икономиста Адриян Николов:
В деня, в който първият български космонавт излетя в космоса през 1979-а, читалището в балчишкото село Гурково даде възможност за среща със странстванията на първия човек от Читалище "Свобода", пипнал с ръка мегалитите в Саксайуаман, скитал из Андите, тъкал текстил по оригинална кечуанска технология, видял агротехническа лаборатория на инките и плавал..
Оч аква се много сериозен ръст на цените на п лодовете , за ради щетите на всички трайни насаждения от застудяването, които са над 70%. Много големи проблеми със студове и проблем с реколтата има и в страни, които са традиционни доставчици за България на плодове като Турция и Гърция.Това коментира Синан Вейсал, който има..
Изложбата “В огледалото на Рембранд” гостува в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ във Варна. Тя е проект на Нов български университет и е насочена към младите публики. Създадена е от екип от преподаватели и студенти. „В огледалото на Рембранд“ предлага висококачествени репродукции на хелиогравюри от колекцията на Нов български..
Видеорегистраторът трябва да бъде част от задължителното оборудване на автомобилите, а записите да служат като доказателство в съда. Това мнение изрази Ивайло Желязков от Европейския център по транспортни политики. Според него е необходимо въвеждането на изискване за наличие на устройството в колата, както за аварийния комплект, тъй като това ще има..
До 10 – 20 % ще са щетите по овощните дръвчета заради снеговалежа и ниските температури през април. Това прогнозира агрометеорологът Мирослав Ганчев, който работи във варненския филиал на Националния институт по метеорология и хидрология. По неговите думи във Варна няма да има унищожена реколта, но в Силистра и Търговище, където снегът е..
В продължение на две десетилетия Европейският съюз прави полетите по-лесни и по-справедливи за потребителите, като либерализира цените и въвежда в законодателството основни права на пътниците. Сега на лице е обратният процес - преразглеждане на Европейския регламент относно правата на пътниците с въздушен транспорт. Авиокомпаниите редовно..
Седем души са включени в Управителния съвет на новосформираната Асоциация на инфлуенсърите у нас. Целта им е да дават добър пример на подрастващите, а и на по-възрастните си последователи. С дейността си те планират организиране на кампании за показване на историческата памет на България, за популяризиране на красивите местности у нас, за необходимостта..
Облачно
Значителна облачност с дъжд
