Анри Кулев: Проблем на фестивалите и съвременното кино е публиката

Варна от днес отново е домакин на Международния фестивал на анимационния филм. В предаването "Новият ден" известният български художник-аниматор и режисьор Анри Кулев разказа:

Нивото е традиционно добро, защото фестивалът традиционно събира реколтата на най-доброто от целия свят през годината. Обикновено 10-15 % са много добри филми, да не кажа изключителни. Мисля, че е много високо и много добро. Винаги съм твърдял, че варненската публика може да види една анимационно бижу, да го нарека, защото съчетава в себе си креативните, измишляшки, режисьорски, художнически филми с едно по-комерсиално, по-детски и по-различно анимационно кино от това за възрастни. Така че, в общата палитра има един много добър резултат!

Очаквате ли, че някои от филмите, които ще бъдат показани тук, след това ще се бори за Оскар в секция „Анимация”?

Не знам тази парализа в българина на  темата „Оскар”... Колкото сме по-далеч от този нещастен „Оскар”, толкова по-страстно го желаем! Това си е американско състезание, чуждоезичните филми са в една секция и не съм сигурен дали има друга секция за анимация, освен англоезичната. Канадския филм на Ушев така приповдигна българина, че го накара да чувства и той носител на „Оскар” дълго време, в което няма лошо, разбира се! Много е хубаво. Нищо не очаквам, защото всяка награда е сама за себе си и като човека си носи съдбата. За да се участва в такова състезание трябва да стои солидна организация зад теб. Филмът на Ушев е от канадската анимационна асоциация (National Board of Canada). Той е активно подпомаган, търсен, той е един обгрижван филм. Нещо, което не може да се каже за нито един български или европейски филм. Във Варна между нас е носителят на „Оскар” Александър Петров и ще бъде в журито. Той също няма руски „Оскар”, той има канадски „Оскар”, понеже Канада настоява много и тя иска да има „Оскар”-и и тя ги получава. А не съм сигурен в Русия някой дали иска. Александър Петров е изключителен рисувач, много добър аниматор. Неговият филм „Старецът и морето” по Хемингуей взе „Оскар” преди десетина години – едно изключително произведение!

Имахме възможност да го гледаме във Варна.

Да, сега ще има и негова ретроспектива.

Каква анимация Ви е интересна да гледате в момента?

Гледам с еднакво удоволствие и 3D, и класическа анимация, и пясъчна, и живопис. Опитвам се да внуша това и на студентите, че животът е много пъстър, че нещата са много различни, че един артист трябва да се занимава със всичко. М.г. направих един пълнометражен „Пук” по текста на Валери (б.ред. Петров), по приказката. Той се въртя във Варна и сега ще го покажем отново.

Тук беше неговата премиера. Сега отново идвате с премиерен филм - „Вятър работа”.

Да, това е един 12-минутен черно-бял анимационен филм. Преди повече от 25 г. направих „Веселякът”, който беше толкова мощен и добре сложен филм, че още седи нормално и ни държа топло тези 25 г. (смее се) сега е следващата тема от серията, да я наречем за „знамената”. Темата за „раждането” – как от „знамето” на бащата и майката се ражда „знамето” на детето, т.е. една метафора за идеите.

Реакцията на публиката важна ли е за Вас?

Аз първо очаквам публика, а после реакцията й! Защото проблем на всички фестивали и на съвременното кино е публиката. Защото там, където киното е живо, а в България то е полуживо, залите са пълни. Там, където е живо не се крадат филми от интернет, не се гледат турски сериали, а се гледат национални. Това е въпрос на национална регулация. Същевременно си давам сметка, че публиката е свикнала доста лениво да гледа едни дълги анимации на Pixar или на Disney, едни приказки и да се унася в някакви розови мечти. Докато анимационното кино, особено европейското, това което го има и във Варна, е много късо и динамично, филмите са 10-на минути. Трябва да се сменя рязко настроение, когато се натрупват едни качества едно върху друго, човек с невъоръжено око за този вид кино изпуска нишката, почва да му се струва досадно. Но съм убеден, че тези филми трябва да се гледат и варненската публика има този шанс! Това е бъдещето по някакъв начин, затова и 7-ма година правим анимационни работилници за децата на Варна с лектoри от Белгия и Франция Жан-Люк Слог и Карин Миралес.