Йордан Данев е от музикантите, които работят тихо, без излишен шум около себе си, но системно и целенасочено, и с интересни идеи. Не е фен на станалото задължително, като че ли, "фейсбук говорене" и това донякъде го "скрива" сред изобилието от музикална продукция. И въпреки че е акордеонист с дългогодишен корепетиторски стаж, в последните години все по-често се радваме на творчеството му като аранжьор и автор на музика. И в двете има немалък опит вече - писал е за много танцови постановки, негови композиции се свирят от различни ансамбли в страната, някои слушатели може би ще си спомнят участието му в някога съществуващото трио "Нестинари" (Николай Йорданов - пиано, Йордан Данев - акордеон, Петър Станков гайда), преди година участва в проекта "Музика в портрети" на Оркестъра за народна музика на БНР, има един записан албум с група "Лот Лориен" и десетки аранжименти за певци и инструменталисти в областта на българския фолклор.
В предаването "Срещи в 7/8" направихме премиера на неговата композиция "Мечтание", което бе повод и да разкажем за една малка част от музикалния му път до този момент.
Цялото интервю и музиката чуйте в звуковия файл.
(...)
Кое е твоето истинско "Аз" - акордеонът или композирането?
По-скоро творческата работа. Тя ме държи по-буден, в търсене, докато акордеонът си остана по-периферно занимание, но... все пак си ми е инструментът. Творческата работа е много интересен процес, постоянно ограмотяване в нови неща...
Тази несигурност, която я има във всеки автор, поне така си мисля, как се преодолява? "Това ли е точно, което искам?", "Абе, хубаво звучи, ама ми се иска някой друг да го чуе..." Има го този момент, нали?
Да, определено. Не толкова като композиция, колкото като реализация на композицията - като звук, като баланс, като мащабност, дали е постигнато това, което е търсено. Няма край тази игра, няма край... Който се вълнува от тези неща, докато диша ще го прави, и винаги ще е в търсене, и в съмнение, важното е човек да трупа опит. Да надгражда и нещата да се получават все по-добре. И да има възможност първо да ги реализира, и да ги представя. Реализацията не е малък проблем.
Ти казваш "игра" на композирането ли?
Да.
Когато композираш обаче, ти знаеш, че това са "верните ноти".
О, да, определено. Не е сериозно, ако не си сигурен в това, което пишеш. Човек трябва да знае какво прави. Естествено понякога му се получава по-добре, понякога не чак толкова добре. Винаги има поне още едно решение, което е по-добро.
А когато е минало време?
Тогава малко моментът е сложен с възприятията. Обикновено при мен нещата, които съм правил в предишни моменти, минат ли 2-3 години, изглеждат ми малко лековати. Но мисля, че е нормален процесът. Това е добре, че ми изглеждат по този начин, защото иначе си спрял.
"Мечтание" - ние загатнахме в началото на разговора за тази пиеса, която ти представи с Оркестъра за народна музика на БНР миналата година. Но сега я реализира като самостоятелен проект.
Тази пиеса се появи на бял свят вследствие на поканата от страна на БНР да участвам в проекта "Музика в портрети". И това което бях направил за оркестъра, го реализирах студийно. Мога да спомена хората, които записваха - Николай Докторов (кавал), Алексей Енчев (гайда), Симеон Симеонов (гъдулка), Калин Момчилов (акустична китара), Божидар Бенев (цигулка), Даниела Казакова (виола) и Борис Казаков (бас).
Какво промени от партитурата, която написа за ОНМ на БНР и тази, която сега ще чуем?
Чисто технически няма никакви промени, нотите са същите. Просто партиите на гъдулките бяха изсвирени и от цигулка. Това е разликата.
А онова "мечтание" преди година и това "мечтание" сега, едно и също ли са?
(смее се) Мисля, че да. За една година не се е променило много в главата ми. Но аз така или иначе като съм поставял това заглавие, не съм имал нищо конкретно. Просто мечтанието като...
Композиция...?!
Ами, да. То е много индивидуално, всеки човек си има мечти - някои са по-реални, други са нереални.
Само за реалните ли пишеш музика?
Не, хубаво е човек да излиза малко от реалността. Мисля, че няма нищо лошо от време на време да си помечтае. А няма и нищо лошо някои от мечтите да се сбъдват. Това ни води напред. Идеята е музиката да ни изкарва извън реалността. Да ни вкарва в някакъв друг свят.
Връзката на Милко Божков с Рей Бредбъри е емоционална и датира още от годините на късното му ученичество и ранно студентство. Тогава той се влюбва в "Марсиански хроники", без дори да подозира, че през 2025-а ще подреди изложба с реални марсиански пейзажи, инспирирани от снимки, направени от марсоходите. "О бичам да правя пейзажи и то безлюдни..
Интервю с Chris Bay (FREEDOM CALL) През миналата година немската банда FREEDOM CALL издаде „Silver Romance“. Албум, в т.нар. стил хепи метъл, в който групата се чувства изключително добре близо 30 години. И въпреки положителната енергия, която струи от музиката на FREEDOM CALL, момчетата са здраво стъпили на земята и нищо човешко не им е..
С всяка следваща година намаляват кандидатите за учители по Български език и литература и по Математика във Варна и областта. Това съобщи за Радио Варна Ирена Радева, началник на Регионалното управление на образованието. За сметка на този недостиг, трайно се увеличават желаещите да преподават в начален етап на образованието, интерес има и към..
Обвинението срещу кмета на Варна Благомир Коцев и оставянето му в ареста имат политическа цел. Това коментира в предаването „Позиция“ на Радио Варна адвокат Ина Лулчева, която е единият от защитниците на кмета. Според нея, по време на вчерашното заседание за промяна на мярката за неотклонение на Благомир Коцев, прокуратурата не е преставила..
17 български пълнометражни и 24 късометражни филма ще се състезават в 43-тото издание на фестивала на българския игрален филм "Златна роза". Емблематичното събитие започва на 16 септември и до 23 септември ще представи във Варна "най-добрият вариант за моментна снимка на българското кино" , подчерта за Радио Варна Кремена Димитрова от Националния..
Интервю с Ben Christo (THE SISTERS OF MERCY, DIAMOND BLACK) По малко от две седмици остават до петия алтернативен „REBEL, REBEL“. Тази година той се завръща в София на 13 и 14 септември след две издания във Варна и преди тях две в София. Големите участници тази година са THE SISTERS OF MERCY и CLAWFINGER. С помощта на организаторите от..
Интервю със Zak Tell (CLAWFINGER) За пети път „Rpojector Plus“ организират алтернативния „REBEL, REBEL“. Той ще бъде на 13 и 14 септември и тази година се завръща в София на „Vidas Art Arena“ (Колодрума в Борисовата градина), след две издания в София и след тях - две във Варна. Бандите – HELLION STONE, ЦАР ПЛЪХ, NO MORE MANY MORE, LEK CITY CASE,..