Незабравими шаржови образи в книга на обоиста Антоний Гюров

Сцена Ротонда във Варненския театър събра почитателите на Антоний Гюров не на концерт, не на изложба, а на литературна премиера. Дългогодишният обоист от Варненската опера с остро око на сатирик поднесе на варненската публика своята книга „Малка пластика и оркестрантска рисунка“, изд. „Морски свят“, 2017. В нея авторът е събрал снимки на своите малки пластики от шамот и оркестрантски рисунки, посветени на злободневни теми с шаржови образи на известни личности.

Ето как изкуствоведът Румен Серафимов характеризира творчеството на Антоний Гюров: „В тази „човешка комедия“, в този почти шизофренен театър от различни обществени съсловия, професии, човешки нива и типове, където има и високите творчески и културни върхове, и зашеметяващите пропасти от първични нагони и просташка арогантност, Антоний Гюров живее с някакво привидно невъзмутимо спокойствие на стоик. Страстите си, неудовлетвореността си, обичта и преклонението си, насмешката и иронията си, отвращението и присъдата си, той проявява и развихря по изразителен начин в своето изкуство. Проникновен психолог и безупречен рисувач, той постига в дълбочина сложните характери на своите герои – интелектуалци, играе си уверено и сигурно с мимика, пози и образни деформации, позволява си смело да стига до драстични крайности. Владее и артистично, и технологично нелесната керамична пластика, в която моделира многообразни като структура релефни повърхности и цветни елементи. Респектиращите художнически умения заедно с необикновеното му въображение, му позволяват да броди свободно и с наслаждение в сатирикона на съвременната българска реалност и да композира своите впечатляващи разкази за човешкия ум и талант, глупост и примитивност.“ 

Роден през 1948 г., АНТОНИЙ ГЮРОВ завършва Музикалното училище „Добри Христов“ при обоиста Пею Касъров и Българската държавна консерватория при проф. Христо Петков. Работи като оркестрант във Варненската опера до пенсионирането си. През 1971 г. една фатална среща с изложбата на Тодор Цонев го вдъхновява за сиромашката кауза на малката сатирична пластика. Посещава курсове по рисуване при скулптора Альоша Кафеджийски, за чийто ученик се смята. Участва в Биеналето на хумора и сатирата в Габрово и в Биеналето на хумора в Толент, Италия. Представя се със самостоятелни изложби през 1979, 1992, 2006 във Варна и през 1981, 2016 в София.