Истории с Мариян Цветков: Пирамидата и джуджетата

То­ва е ед­на мно­го ин­те­ре­с­на ме­с­т­ност, с мно­го ин­те­ре­с­но об­ра­зу­ва­ние, ко­е­то хо­ра­та са до­об­ра­бо­ти­ли. Ма­лък бял хълм от ва­ро­вик, т.нар. мер­ге­ло­ва ска­ла.

Има ле­ген­да, че навре­ме­то в не­й­на­та въ­т­ре­ш­ност са до­би­ва­ни по­ле­з­ни из­ко­па­е­ми. Най-ве­ро­я­т­но е ху­ма, в бал­чи­ш­ки­те бе­ли ка­о­ли­но­ви ска­ли има та­ки­ва за­ле­жи. Ху­ма­та е из­по­л­з­ва­на от дре­в­но­ст­та ка­то сре­д­с­т­во за ле­ку­ва­не и раз­к­ра­ся­ва­не, днес също се употребява във фар­ма­ци­я­та и ко­з­ме­ти­ка­та. Ин­те­ре­сен е въ­п­ро­сът да­ли ска­ла­та е офор­ме­на ка­то пи­ра­ми­да от хо­ра­та, или от еро­зи­он­ни­те про­це­си в при­ро­да­та. Ска­ла­та е с око­ло 30 ме­т­ра ви­со­чи­на, ос­но­ви  20/20 ме­т­ра. Вър­хът на та­зи пи­ра­ми­да е до­с­та еро­зи­рал за съ­жа­ле­ние. В не­й­но­то по­д­но­жие има мно­же­с­т­во из­ко­пи, ня­кол­ко вхо­да тип ту­не­ли, част от тях са за­т­ру­па­ни, част от тях са дей­с­т­ва­щи.

Гра­д­с­ка­та ле­ген­да и све­де­ни­я­та, ко­и­то са до­с­ти­г­на­ли до нас, ка­з­ват, че в на­ча­ло­то на 60-те го­ди­ни на ми­на­лия век, при го­ля­мо­то на­ци­о­нал­но за­ле­ся­ва­не на пу­с­те­е­щи­те еро­зи­он­ни зе­ми по Чер­но­мор­с­ко­то край­б­ре­жие, при ко­па­е­не­то и за­са­ж­да­не­то на фи­дан­ки­те са на­ме­ре­ни го­лям брой гро­бо­ве на ни­с­ки хо­ра, въз­ра­с­т­ни ин­ди­ви­ди, тип ли­ли­пу­ти или джу­дже­та. Ме­с­т­на­та власт е си­г­на­ли­зи­ра­на, до­ш­ли са кри­ми­на­ли­с­ти. Ус­та­но­ве­но е, че те­зи хо­ра са ум­ре­ли пре­ди мно­го го­ди­ни, сто­ти­ци. То­ва е до­ка­за­но, но да­ли има до­ку­мен­ти, не зна­ем. То­ва се слу­ч­ва пре­ди 50 го­ди­ни, в оне­зи мал­ко по-за­се­к­ре­те­ни вре­ме­на.

Дре­в­ни ав­то­ри съ­що пишат за то­ва. Текст от II век пре­ди Хри­с­та на един пъ­те­ше­с­т­ве­ник, кой­то пъ­ту­ва към То­мис, спо­ме­на­ва, че в окол­но­с­ти­те на Ди­о­ни­со­по­лис  жи­ве­ят джу­дже­та, ко­и­то се за­ни­ма­ва­ли с ру­до­до­бив. Та­зи ин­фор­ма­ция мо­же да бъ­де ана­лог, мо­же да бъ­де ори­ен­тир да­ли на­и­с­ти­на те­зи хо­ра, те­зи по­г­ре­ба­ния, та­зи пи­ра­ми­ди, са свър­за­ни с то­зи дре­бен на­род, за­ни­ма­вал се с до­би­ва­не на при­ро­д­ни бо­га­т­с­т­ва.

Мя­с­то­то на та­зи ска­ла е ме­ж­ду Бал­чик  и Ту­з­ла­та, то­ч­но под гол­фа Лай­т­ха­ус, под ма­те­рин­с­ка­та ска­ла, ко­я­то е на­ча­ло­то на до­б­ру­джан­с­ко­то пла­то. Та­зи ска­ла е в не­й­но­то по­д­но­жие. То­ва е ин­те­ре­сен ра­йон, сил­но раз­ч­ле­нен от те­к­тон­с­ки дви­же­ния, дре­в­ни свла­чи­ща, об­ра­съл от ни­с­ка ра­с­ти­тел­ност и тру­д­но до­с­тъ­пен. Във вре­ме­то не е про­у­чен, не­по­з­нат е, а крие ин­те­ре­с­ни за­бе­ле­жи­тел­но­с­ти - при­ро­д­ни и ис­то­ри­че­с­ки. Мо­же би те­пър­ва тря­б­ва да бъ­де из­с­ле­д­ван, има на­чен­ки на дре­в­ни пъ­ти­ща, ко­и­то със си­гур­ност имат сво­е­то ис­то­ри­че­с­ко зна­че­ние.