Истанбулската конвенция - срещу домашното насилие или "изгубени в превода"

Близо седмица т.нар. Истанбулска конвенция, която урежда защитата срещу домашно насилие и насилието над жени е в ролята на "горещ картоф" между институциите. 

Под името Истанбулска конвенция всъщност се разбира Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, която е в сила от август 2014 г.

В тази връзка мирна демонстрация в подкрепа на ратификацията на Истанбулската конвенция се организира този четвъртък – 11 януари, от 11 до 14 ч. пред Народното събрание.

Конвенцията, която на практика е първият правно обвързващ документ, насочен специално към насилието над жени и домашното насилие, е подписана от правосъдния министър през април 2016 г.

Тя задължава държавите, които са страни по нея да предприемат всеобхватни мерки за защита на всички форми на насилие, основано на полова идентификация.

Това предполага, че у нас се очакваше да се въведат промени в НК, свързани основно със засилване на наказателната отговорност при случаите на домашно насилие.

Според Геновева Тишева – един от авторите на Закона за защита от домашното насилие и на предлаганите промени в НК, задължително е при телесна повреда в резултат на домашно насилие, насилниците да бъдат съдени от държавата.

Този вид престъпления сега се води от частен характер, което означава, че жертвите могат да се жалват единствено чрез граждански дела по Закона за защита от домашното насилие.

Конвенцията всъщност се занимава с невъзможността за равноправие на половете между мъжете и жените, особено когато жените стават жертва на насилие само защото са жени, а държавните институции стоят със затворени очи пред проблема.

Български изследвания сочат, че всяка 4-та жена у нас е жертва на някакъв вид насилие, но едва между 4 и 10 процента от тях търсят справедливост.